Eмил Симеонов

Мислех си да стана сюрреалист. Като Салвадор Дали.
И станах художник-аниматор.
Заобиколен съм от хора, които са много различни - и като възраст, и като националност.
Най-лесно се работи с канадци. Готини са и в същото време са големи професионалисти. Американците също са изключително добри, но твърде агресивни.
А най-трудно - с (въздиша) режисьора Майкъл Бей, адски е взискателен. Винаги има идея в главата си, но не умее да я обясни докрай. В Трансформърс се мъчихме върху една сцена с три военни хеликоптера и той все казваше: „Абе нещо не летят като хората тия хеликоптери". Викнахме военен пилот за консултант, и пак нищо. Накрая се оказа, че не сме ги наредили в правилната конфигурация, иначе всичко си им било окей. Освен това обича да се кара - ругае, но никога персонално.

Предпочитам компютърната анимация пред класическата. За съжаление го разбрах твърде късно, иначе щях да работя и върху първия Шрек. Тогава Дриймуъркс специално ме поканиха, но се наложи да откажа - не бях достатъчно подготвен.
3D анимацията е бъдещето! Абсолютно - няма друга алтернатива! Компютърът е точно като молив, само дето има повече копчета.
Добрият екип е важен заради комуникацията. Трябва без притеснение да звъниш по 24 часа на колегите си, иначе не става. В Щатите няма да те бъде, ако не си ентусиазиран, позитивен и ти липсва добро отношение. Хората, които се оплакват непрекъснато, рано или късно отпадат от екипа.

В офиса ме смятат за талантлив, чувал съм го няколко пъти. Пък аз очаквах да кажат, че съм работлив (смее се).
По душа съм весел - винаги се радвам на живота. Покрай анимацията станах и страшно прецизен, непрекъснато гледам детайлите. Дори когато карам кола, отварям еднакво и двата прозореца - да има симетрия.
Харесвам филми с малък бюджет, интересна история и някаква врътка накрая. Като Обичайните заподозрени например.
 
Любимият ми анимационен герой е Мечо Пух, защото е философ и освен това е толкова изчистен характер.
Щеше ми се аз да съм нарисувал Звярът от Красавицата и звярът - той пък е толкова сложен и комплексен като визия.
Никога не работя без музика - Бийтълс, Цепелин, Ред Хот. Ритъмът е много важен - винаги влиза в сцената или героя, върху които работя.
Проблемът ми е технически - все още не смятам, че съм голям специалист. Късно започнах с компютрите.
Блокирам, когато работя прекалено дълго - след 10-12 часа бачкане започвам да греша сериозно. На сутринта не ми се гледа каква съм я свършил.

Грешките не могат да те убият, само те правят по-силен. Опасно е да ги избягваш, превръщаш се в параноик.
Компромисите са нещо неизбежно, стига да не става въпрос за принципи. Последно отказах на продуцентите на Трон - искаха половин година да правя техническа анимация - летящи кораби и т.н. А аз рисувам герои, не самолетчета.
Работата за мен не е работа. Все се още се будя сутрин и отивам с удоволствие в офиса.
От моята научих, че търпението е адски важно.

Съревновавам се с всичко, което е пред мен - никога не се отказвам.
Винаги скачам в дълбокото, без да се замислям - храни ме адреналинът.
Успехът е стъпката, която те качва нагоре и ти дава възможност да срещнеш и работиш с още по-интересни хора.

Ще ми се аз да съм измислил тирбушона.
И да бях казал: „Аз измислих тирбушона!"
Не знам как бих изглеждал като женен човек. Това е следващата ми цел, която се надявам да постигна скоро.

Фотография Васил Танев