Емилия Бегунова и Дамян Кирилов-Демо

Отборът на греблото: Емилия е рафтър, а Демо - каякар, но и двамата са от хората, заради които тези две думи не са непознати, още по-малко противоположни. Освен на тимове по рафтинг Емилия е капитан и на клуб за екстремни спортове, тиймбилдинг и детски лагери Адвенчър нет. Треньор, инструктор и съдия. Демо пък е глава и единствен брадър в Тудурини брос - „еклектик каяк клуб" за пътешествия и обучения с туристически каяк и с каяк в бързи води. Мотор на местната купа по Каяк на сняг и оператор на филми под и над водата.

Емилия завършва международен туризъм, работи за малко във фирма за стандартни почивки. Те обаче не я увличат, затова прави своя за точно обратното. Сега го раздава международно покрай женския отбор по спортен рафтинг Адвенчър нет. Тренира и момичетата, и мъжкия отбор, с които вдига купите на престижни европейски състезания. Има брат-близнак, приключенски бар, мечта за участие в световно и Струма за свой дом.

Демо е непрактикуващ агроном, графичен дизайнер, напуснал офиса, за да изплиска реки, язовири и морета, най-добрият приятел на дакела Чавдар и откривател на света заедно с дъщеря си. Единствената лодка, която няма, е риболовна - не се връзва с уважението му към природата. Вече не стъпва и на Черноморието по същата причина. Има собствена методология за справяне с вълните и живота на име „Пътят на греблото" и тя един ден ще се изучава.

Какво ви пална?
Демо: Стана съвсем случайно и тривиално - при катастрофа на пътя колата, която ударих, имаше каяк на покрива си и той влетя при мен. Беше ми дадено свише.

Съдба значи.
Демо: Всъщност преди десетина години се качих на каяка на приятел и ми лепна. Направих всичко възможно да си взема лодка, скоро след това и каяк за бърза вода. Година по-късно основах Тудурини брос.
Емилия: През 2000-та, когато направихме Адвенчър нет, нямах нищо общо с рафтинга. Всеки уикенд обаче бяхме някъдe и така се завъртя тая идея за приключенски пътувания. Включихме и рафтинг. Първоначално се занимавах само с организационната част. Когато момчетата се върнаха от първия курс към Международната рафтинг федерация, разказаха такива неща, че се зарибих.

Какво друго карате?
Демо: Освен каяк - най-много колата и буса. И колело.
Емилия: Ски, а напоследък и каяк.

Какви сте в очите на хората?
Демо: Нямам представа. Обаче това, дето всеки си мисли, че светът се върти около него, не е така. Светът се върти само около мен.
Емилия: В момента - обсебена от работата, влизаме в сезона.

Приятелите ви за какви ви смятат?
Демо: Само да вметна, че приятелите ми са хора, които, въпреки че ме познават, ме обичат.
Емилия: За най-обикновен човек.

А що за хора сте всъщност?
Демо: Каякар, който живее на ръба на живота.
Емилия: Откривател, привличан и предизвикван от новото.

Кой е най-хубавият момент?
Емилия: Когато съм си свършила добре работата, виждам резултата и съм удовлетворена.
Демо: Когато съм натоварил хората по лодките, направил съм настройките на педалите, всички са пред мен във водата и аз пускам и моята лодка - това ми е най-приятното усещане по време на работа. Другото е, когато ги виждам, че се кефят - щом излезем на първия пуст плаж, да речем. В бързата вода е много по-наситено усещане, там най-готино е това, което ти предстои. Като минеш някакъв участък, ти става кеф; идва следващият участък и ти става още повече кеф.

От кого се учите?
Демо: От по-добрите. В началото се учих от Милски, Петко и от доайена тук - Ники Христов, който е първият в България, занимавал се с каяк. Нищо че не блести с особени учителски качества и характерът му е... Все пак ако го нямаше, сигурно щеше да е някой друг.
Емилия: В един период основно от грешките. Сега от целия свят - опитваме се да пътуваме, да се запознаваме с рафтъри от чужбина.

С кого се състезавате?
Демо: Най-често съревнованието е с мен, няма други (смее се). Общо взето, в групата, в която караме активно, се знаем на кой колко му е егото.
Емилия: Със себе си. Това не е борба, но е състезание - ще успееш ли да свършиш всичко.

Коя река е най-добра?
Емилия: От тези, на които съм била, е нашата (разбирай Струма - б.а.), защото си я обичам и там съм си като вкъщи. Но най-предизвикателна беше Пакуаре в Коста Рика.
Демо: За мен най-добрата река е Соча в Словения. От всички реки, на които съм бил, тя най-най-най-най много ми харесва. То е и връзка: майка ми и баща ми минали оттам на екскурзия и ми изтървали пъпа. Така де, красива е, има достатъчно дълги участъци с различна трудност, може да обучаваш, да се обучаваш, да караш и да се страхуваш. Може и да се пребиеш. Имаш всички тия неща. Може и да пиеш - много е чиста, хората се грижат за това.

За какво скачате в дълбокото?
Емилия: За кауза, която си струва, и за идея, която искам да осъществя. Клубът е скок в дълбокото. Като се обърна назад, мога да кажа, че сме постигнали някои неща, които сме искали, но има и още.
Демо: Скачам в дълбокото само за удоволствие.

Кога е най-страшно?
Демо: Най-страшно е, докато не ескимотираш.

Ескимо... какво?
Демо: Като скочиш някакво място и се обърнеш с лодката, връщането на каяка в първоначална позиция се казва ескимотиране или ескимоско преобръщане (eskimo roll). То е най-опасното.
Емилия: Най-страшно е, когато не се пресмята рискът в дадена ситуация. Примерно на някой от гидовете му се пада добър екипаж, който се е сработил и идва за трети път. Гидът решава, че се чувства добре с тия хора, и поема по-голям риск за тяхно забавление. Завърта ги на една скала, влизат в обратното, следва поредица от грешки - нищо фатално, но е можело да се избегне при правилна преценка.

Тоест избягвате рисковете.
Емилия: Цялата ни работа е свързана с това да няма инциденти, на никой не му се ще да минава през това. Имали сме извадено рамо.
Демо: Аз лично нямам такива случки, освен разни нормални полуудавяния, но те не се броят - повръщаш и всичко минава. Бързата вода си е един от най-опасните спортове, но за туристическия каяк се смята, че от всички аутдор спортове е най-безопасният, с най-малко инциденти.

Последното супер място, на което бяхте?
Емилия: Албания и река Осуми там.
Демо: Наскоро, по време на един тур из Ситония, открих неголеми пещери, в които може да влезеш с каяка и да видиш зали, дълбоки като колби. Имаше много високи скали и брегове и се почувствах като в уестърн, само че с каяк.

Какво ви нервира?
Демо: Простотията, страшно. И че хората си хвърлят боклуците през прозорците на колите.
Емилия: Това с реките и мръсотията е голям проблем. На Струма пътуващите много често спират и си хвърлят боклука. Идват камиони дори...
Демо: Проблемът е, че няма кой да им каже и, най-вече, да им бръкне в джобовете. По-скоро не ме вбесява чак толкова, де, защото от две години и половина съм супердзен.

Кажи как става.
Демо: С Пътя на греблото - няколко принципа, които да следваш и в живота, и в реката. Първият е да не си гледаш само пред носа, а да забелязваш какво се случва пред тебе, за да си подготвен за това, което може да последва. Вторият е винаги да държиш активната лопатка на греблото във водата, така че да е готова да загребе, което, пренесено в живота, значи да нямаш време да се отпускаш - действай, защото той свършва. И третият принцип, страшно важен както за каяка, така и за живота, е да разделиш горната част на тялото от долната. Каяк се кара не с греблото, а с краката, те държат контрола. Трябва да разделиш двете части, защото много често краката са на една страна, а греблото - на друга. В живота е пак така: задникът търси романтика, а душата - приключения, така че трябва да съумееш да разделиш едното от другото.

Философ си. Сега за едно друго разделение - каяк или рафт?
Емилия: Аз съм малко пристрастна към рафтинга. Напоследък се пускам и с каяк и виждам, че колкото повече карам, толкова повече разбирам и водата, и реката. Но законите във водата са едни и същи. Рафтингът все пак е с голяма лодка, кефи ме, че е колективен спорт, има много отборен дух и без него няма как да се получат добре нещата. Това е голямото предизвикателство.
Демо: Двете са много различни - или обичаш тенис на маса, или обичаш тенис на корт. Каякът ми харесва, защото е индивидуален спорт, който се практикува групово. Не може да караш сам в бърза вода - първо, че е опасно и, второ, че е тъпо, като има хора, да караш сам. Ако имаш афинитет към водата и екстремните спортове, си за каяк в бърза вода, той си е хай-левъл екстремен спорт, там нямаш право на грешки.

Дайте по една лична мечта за финал.
Емилия: Моята мечта е да обиколя света и да видя нови хора, различни култури. Най-близката е да отида на световното в Нова Зеландия през ноември - като част от отбора или като съдия.
Демо: Да направя първото каяк доджо в България или клуб за обучение по бойни изкуства, мисля, че с каяка добре се връзва. Всички ще се събуват отвън, ще има рогозки, тиха атмосфера и достатъчно филми и образователни материали, от които да се учат. Малките ще имат езерце, където да тренират.

Къде го виждаш?
Демо: При езерата в Дружба. Говорил съм вече с архитекти, много искам да го направя.

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев