Ерол от Уикеда: Аз съм пенсионер

Кога отлетяха годините? Ами направо като сън, не знам кво стана - кога бех на 20, кога станах на 67. Просто такъв е животът - докато се усмихнеш и се озъбиш.
Обаждат ли се внуците? Единият е в Берлин, учи. Другият замина за Масачузетс в университета. Добре са, обаждат се, викат, че се оправят. Това да се чува! И ние сме добре, викаме им, ама не сме много добре. Кво да ги тревожа? Пращат по некое евро и долар, само дано тия не почнат да облагат и парите от емигрантите.
Малкият ожени ли се? Не, бе! Той с жените е един такъв, още тука си беше захлупен. И аз му викам - е айде, бе! А той разправя - нямам време, дядо, от учене. И аз викам - а така! Земи първо дипломата, па после ще му мислим.

За какво не ти стига пенсията? (възмутен) Е тя пенсията за какво ли стига? 150 лева ги разпределяме така: кисели млека - две (едно за мен, едно за бабата), зимаме и две четвъртинки хляб, и 3 лева си отиват. Като ги сметнеш  - 30 дена по 3 лева са 90 лева, а с останалите... Парното сме го спрели отдавна, ама плащаме общи - пак идват по 50-60 лева. И като сложиш ток, вода - ето ви къде отиват.
Къде е най-евтиното кисело мляко? (тук се ентусиазира и започва да ръкомаха) Значи, на Женския пазар има една сергия, точно до месарницата, където едни араби продават много хубаво месо, не че съм купувал оттам, де. Точно срещу него, на пресечката „Георг Вашингтон", има смесен магазин. Е там млекото го дават по 69 стотинки.

Какво ще купиш на бабата за Коледа? По-нагоре има магазинче за 1 лев. То пише, че е за 1 лев, ама нещата са по-скъпи - лев и педесе нагоре. Там мисля да й взема некаква свещичка, (поправя се) чакай, че това звучи малко... В смисъл - украса за елхата. Не че имаме елха, де.
Падаш ли си по червени бабички? Червените бабички не ги обичам. (надига се от пейката) Заради вас, червени бабички, я докарахме дотука! Мойта е ЗАЧЕРВЕНА! Да ми е жива и здрава.
Ходиш ли в Тропс-а? (замечтано) Знам го. Минавам всеки ден по „Шишман" и си мисля - да изпрати синът 50 долара за Коледа и ще заведа бабичката тука.

Как си с нервите? (видимо спокоен) С нервите съм добре, защото престанах да се ядосвам. Коледни надбавки, нали, нема да има тая година. Спрех да ги чакам - гледам им сеира. Ще видиме сега, като построят магистралите, дали ще се засилят туристи да ходят на Черноморието, грозното ни то...
Какво правиш за тия пусти бъбреци? (мъченически) Ох, с бъбреците е страшна работата. Значи пенсията не стига даже за простатата, щото и тя се обажда от време на време. Завивам си краката и кръста. Обувам си шушоните и се нареждаме с бабата около печката с двата реотана. Правиме си постна попара с чай.
За какво го пиеш тоя лексотан? Лексотана го пия между 7:00 и 8:00 вечерта, когато гледам новините. Но го взимам през ден - по некой път минавам само с псувни.

Я дай рецепта за разширени вени. (тържествено) Спортът е здраве! Требва да се спортува. А аз спортувам редовно - до Женския пазар и обратно. Живея на Красно село, но не ползвам транспорта. Така оправям разширените вени - с чести раз-ход-ки!
Къде си криеш виаграта? Да чукна на дърво (чука прилежно), не ми е требвала досега. Ей го на, на 67 години станах и оня ден викам на един набор: „Набореее, шава ли?" А той вика: „Шава, га тичам!" А моят шава и когато съм в покой.
Какво имаш под дюшека? Една ръждясала пружина. Всичко, което го бех набутал там, замина. (мисли) Кога беше това? Деведесет и седма, големият глад.

Последната клюка от блока? Хората така са се отчаяли, че даже и не клюкарстват.
Как ти викат в квартала? Най-често: „Ей, пенсио!", особено тия с джиповете. „Аре бе, аре по-бързо!". А наборите ме знаят като Гошо от 42-ри блок.
Защо се скарахте с Марчето от петия етаж? (троснато) Е как защо! Аз, нали, асансьора... (започва отначало) Значи всички можеме да го плащаме тоя асансьор, само тя не можела! И нейната пенсия е 150 лева, и моята е 150 лева. И защо требва да го спрат сега, като аз съм на шестия, а тя е на петия етаж? Затова се скарахме.
Още ли драскат в с асансьора? Още. „К** за Левски", такива работи. То тия неща са вечни.

Ти разбра ли, че Замфирови пак сложиха зеле в мазето? И добре че ги обраха оня ден! Минаха апашите и зеха всичко, що видеха. Възстанови се екологичното равновесие в блока.
Какво пише в последния Уикенд? (преглъща) Ммм, пише, че тая пак си е сложила силикон.
Коя? Абе Гергана май беше, не, не беше Гергана. Те па немат една фамилия тия, да ги запомни човек!

А какво разправят в Трета възраст? Еми съвети за простатата дават, за бъбреците. За билките - коя е за кръвното, коя е за нервите. Щото то е ясно, че пари за лекарства няма.
Нещо интересно по телевизията? Интересните предавания започват след 12:00. Лошото е, че аз заспивам на тех, щото нали сме стари хора, и в пет сутринта съм се събудил. А за какво, да ме пита човек?
Кой канал следиш? Не ги помня, да ви кажа. Гледам телевизора. В квартала, общо взето, не им правиме разлика на каналите. За нас е „казахапотелевизора".
А сериал? (леко пренебрежително) Е, как кой? Листопад! По-така ми допада, защото е за семейните ценности.

Бойко Борисов или Георги Първанов? Всичките са маскари - фани единия, удари другия. Значи, кво да ти кажа - Първанов е голем хитрец. То не че другия не е. Верно, тоя Бойко говори хубаво така, ама нищо не прави за старите хора. Ореза сега добавките, прави спортни зали, прави магистрали, утре може и пирамида пред ендекато да направи, ама нас кво ни грее това, аз да си кажа. Ни кола имам, ни некой ще ми даде да се кача на нея, щото ей го - с едното око недовиждам вече.
Любимата ти стара градска песен? (изпъва врат) Е тая: „Еделвайс цъфти усамотееен ...". И имаше една друга: „Аз съм Гошо Хубавеца, вечният ерген!". Тези. Айде, че умрехме от студ.

Фотография Васил Танев