Евелина Славкова

Евелина говори с такъв плам за професията си, че неминуемо започваме да й завиждаме. Тя е и точният човек, който може да промени отношението ти към социологията изобщо - не само защото e убедителна и уверена, а защото умее да обяснява, без да се впуска в абстрактни и прашно-теоретични обяснения. Лесно е да харесаш усмивката й, а след необичайно интересния разговор за обществени нагласи и тяхното изследване, просто да продължите в посока европейско кино и архитектурните детайли на Стара София.

Уверени сме, че мнозина ти го казват, но ти си най-красивият и стилен социолог, за когото се сещаме.
Доста пъти хора, които ме виждат с рокля, токчета и усмивка, са ми казвали - “Ти не може да си социолог!” Затова винаги си нося очилата - придават ми по-делови вид (смее се). Но повечето наистина имат стереотипна идея как изглеждат социолозите - опърпани, никога не спортуват, не са ходили на фризьор от векове.
Този образ казва много за това какво мислят хората тук за социологията.
Наистина, имиджът на тази наука  в България е изключително негативен. В най-лошия случай социолозите се възприемат като хора, които единствено манипулират общественото мнение, а в най-добрия - като странни учени, които никога не виждат слънчева светлина. Разбирането за социология пък е сведено до инструмент, с който се измерва рейтинга на политици и партии. Сигурно звучи много романтично, но съм приела за своя мисия да променя тези възприятия.

Как ти се отразява този наложен в обществото стереотип?
Понякога ми е болно, а друг път ми става направо смешно. Един шофьор на такси ме пита с какво се занимавам и когато чу думата социология, каза - “Ааа, нещо като Алена?” Тогава осъзнах, че за някои хора моята наука наистина се равнява на астрология и нумерология.
Всъщност почти никой не е наясно с точното определение на социологията, нали?
Така е. И това е грешка на старото поколение социолози. Ако те бяха разширявали диапазона, бяха включвали социални теми, изобщо - ако се бяха интересували от обществото, то нещата щяха да стоят различно.

Вероятно новото поколение специалисти трябва да бъде доста по-гъвкаво и широко скроено, за да е адекватно на времето днес?
Да, социологията не трябва да е капсулирана единствено в традиционните изследвания - нужно е да бъде четена всякаква информация, за да могат да бъдат адекватни интерпретациите. Един социолог не може да си позволи да бъде просто тесен специалист.
И как се справят младите ти български колеги?
Някои са отлични, но далеч не всички. Не виждам особено голям ентусиазъм в хората от моя Випуск 2012, например. В момента в медиите почти не се изявяват млади социолози - там можем да срещнем единствено политолози. А между двете науки има сериозна разлика, която често се пренебрегва от журналистите.

Вероятно един от основните проблеми е, че чуваме за социологията най-вече покрай избори.
Това е и времето, когато ние сме най-силно ухажвани от политици и политически партии. Но моментът точно след избори може да бъде и особено лошо - особено ако не си направил правилна прогноза. Всъщност хората очакват от нашите изследвания да са точни до последния процент, но те са по-скоро моментна снимка на обществените нагласи. До излизането на прогнозните резултати могат да се случат събития, които да променят нещата значително.
Както биха казали китайците - живеем в интересни времена. Епохата на Тръмп, Брекзит, Путин и ИДИЛ вероятно е благодатна и за социологията.
Интересните времена тревожат хората, а пък ние им се радваме. Всъщност всяко време е интересно и дава възможности за изследване на човешките нагласи. Точно сега обаче можем доста по-често да задаваме въпроси с глобално, а не само локално значение.

Без съмнение имаш собствена позиция по обществените и политически теми, които следиш. Как успяваш да не допуснеш тя да повлияе на изследванията и техния анализ?
Вярвам, че едно от най-важните неща за един социолог, е да бъде обективен. А това е истински трудно. Трябва да загърбиш своите разбирания, възгледи, стереотипи и емоции, за да интерпретираш правилно. Намирам за недопустима дори идеята за малко манипулиране на резултатите и анализите в някаква насока. Тепърва израствам в социологията и смятам, че първите седем години в нея са толкова важни, колкото и при израстването на детето - затова в това време се стремя да съм отговорна и обективна.
Има ли нещо, което успяваш да наблюдаваш и преживяваш, без неусетно да му направиш социологичен анализ?
Като се замисля... Вероятно наистина го правя, без да искам. Дори когато говоря с родителите си, неминуемо започвам да им обяснявам нещо толкова сложно и аргументирано, сякаш представям резултатите от мое изследване.

И все пак, вероятно имаш приятели, които предпочитат да живеят младостта си без непрестанно да мислят и говорят за политика и общество.
Не преувеличавам - заета съм със социология седем дни в седмицата и обичайно съм обградена от хора, които са потънали дълбоко във водите на политиката и общественозначимите въпроси. Но наистина имам две близки приятелки, които почти не се интересуват от политика. Те са ми изключително важни, защото с тях мога да говоря за съвсем, съвсем различни неща. Така от време на време мога да се хвана за косата като барон фон Мюнхаузен и да се издърпам нагоре.
Какво правиш, когато успееш да се изтеглиш обратно в нормалния живот?
Ходя на кино - за предпочитане европейско. В момента гледам със страшен кеф Младият папа на Сорентино. Встрани от това, не спазвам традицията за купони в петък или събота вечер, но пък обожавам да ходя на събития като Хендмейд Фест, където си купувам невероятни неща.

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова