Евгени Николов

Евгени от години се е отдал сериозно на графичния дизайн, с който се занимава от студент. И на семейството си, което току-що порасна с още един член. В това отношение за него Исихия отдавна вече е хоби, за което не му остава време. До тази година, когато музиката им засвири отново във филма Дякон Левски, а групата ще се събере за първия си концерт от десет години насам в рамките на Transfiguration Festival през август. За работата, семейството, музиката, историята и вдъхновението си говорим с Евгени в една спокойна и ветровита сутрин. Оставяме те да прочетеш едно от най-личните и честни интервюта, свързани с Исихия.

Завършил си история. Как реши да се насочиш към графичния дизайн?
Като студент трябваше да работя нещо и след като смених какви ли не поприща, стигнах до графичния дизайн. Стори ми се много интересно поле. Занимавал съм се с рисуване още като ученик, така че не ми беше трудно. Оказа се, че го мога и започнах да се развивам в тази посока. От 1998 досега така си изкарвам хляба.

Как се роди идеята за Исихия?
Покрай историята. С моя приятел Калин (Irfan) бяхме в един поток от Историческия факултет към СУ „Св. Климент Охридски". Нашите романтични представи за средновековното минало на Балканите и България породиха идеята за такъв тип музика. Иначе преди това всеки от нас се е занимавал с рокенрол в някаква форма. Повечето хора в групата слушаме твърда музика и може би тези ни вкусове са ни тласнали да търсим такава интерпретация на фолклора.

Говориш за съвременна интерпретация на фолклора. Какво е отношението ти към наследството на Филип Кутев?
Едва ли е редно да сме категорични, защото със сигурност има плюсове във връзка със запазването на фолклора и записването му. Големият минус обаче е замазването на автентичността, на чистия фолклор, както и неговото академизиране - усложняването на фолклора, вкарването на нетипични за него инструменти. Филип Кутев обработва академичния подход към фолклорната музика и така измества автентичния фолклор, че вече почти не можеш да го откриеш. Аз предпочитам по-суровите неща, по-чистите.

Ако човек реши да търси автентичен български фолклор сега, какво трябва да направи и към кого да се обърне?
Към етнографи най-вероятно. (смее се) Има една интересна история - тази на "Достойно есть", която, макар и да не е народна песен, е много любопитна. Това е любимото песнопение на Левски от втори глас. Намират го през 70-те в едно село от дядо Сгуро Сгуровски. Той го изпява така, както го е пял Левски. Така го е научил неговият учител, който го е чул лично от Дякона. Тази връзка с автентичното и оригиналното се губи, защото ги няма хората, не са съхранени спомените им. Етнографите са обикаляли с диктофон да събират песни и да записват живия фолклор, живата народна традиция, но това се е случвало твърде рядко. Когато има дупки между поколенията, неизбежно е старите да си отиват, а младите да нямат познанията.

С Исихия как тръгнахте в тази посока? Преди вас не съм слушал подобен прочит на фолклора.
Албумът на Анастасиja - Преди дъжда, е основен еталон за тази музика. Поради конюнктурни причини Югославската сцена имаше силен етно живот преди 1989. В България, включително и по отношение на всякаква национална изява, такава посока е била буквално забранена. По-важно е било да си социалист и наднационален. В Югославия обаче не са спирали в това тяхно наследство. А то - македонското и българското (защото то е едно) - то е фолклорът, който е светското начало. Сакралното начало е църковната музика. Много е интересно как двете неща се преплитат в чисто музикален аспект. Ако търсиш друга древна музикална традиция, няма да намериш. Българската музикална традиция е фолклорната и църковната. Най-естественото нещо беше ние да започнем да търсим там. Източноправославното песнопение звучи много по-древно от фолклора. Мила моя майно льо, например, е от XIX век, тя е по-скоро стара градска песен, отколкото фолклорна. А едногласните песнопения - не говоря за обработките, които идват по-късно от руската традиция на полифоничните или смесените хорове - това е западен тип музика, която се пее на славянски. Но оригиналната църковна музика, която е византийското източноправославно песнопение - тя е много древна, дори не се знае от кога е. Така звучи. Ако слушаш служба в Света гора, тя сякаш е замръзнала във времето и те връща векове назад. Ние нямаме оцелели записи на наша светска музика от Средновековието, както има на запад.

Затова ли записвахте откъси от третия албум Стихири/Откровения в Рилския манастир?
Имахме идея да включим звукови етюди, рисуващи картини, които всеки да открие за себе си. Това е много филмов подход. Особено вторият диск се слуша най-добре, ако си го пуснеш на слушалки вкъщи и си затвориш очите. Търсехме съкровено и лично преживяване. Рилския манастир придаде силна автентичност, защото там мястото е много различно, след като затвори врати. Ние останахме там една вечер, а записите правихме основно вечер и сутрин, когато няма хора.

Трудно ли се постига съгласие с управата на манастира за такъв тип дейност?
Малкото условие е, че един от монасите - отец Макарий, е мой приятел. Той беше направил хор в ротондата Свети Георги, в който се учих на църковно пеене, а по-късно стана дякон в Рилския манастир. Там отидохме с негово съдействие, но албумът не е записван в манастира, не сме влизали с инструменти вътре. В него записахме само звуковия фон. И досега според източния канон няма право инструмент да свири в църква. В това отношение сме изключение - през 2001, когато имаше разкол между църквите, направихме концерт в базиликата "Света София", понеже тогава тя не беше действащ храм. Това ни единственото свирене в църква.

Първият концерт на Исихия е като откриваща група на Анастасиja. Как се случи това участие?
С един македонски студент в България - Благой Колев. Той беше от активните хора в организацията на македонските студенти, учещи тук. Запознахме се някъде в Студентски град. Тогава ние свирехме по читални, влачехме гайдите, събираха се хора. Той ни чул и ни шокира, като ни предложи да подгряваме Анастасиja. Те за нас са като да кажем Slayer за всеки метъл. Така големият ни дебют беше в Зала 1 на НДК преди Анастасиjа.

След това направихте музиката за спектакъла Орисия на Нешка Робева. От нея ли дойде тази идея?
Да. За да поддържа живота в трупата, тя трябва да вади постоянно нещо ново. Беше ни чула на един концерт във Военния клуб, а после се свърза с нас. В началото не бяхме сигурни в тази идея, защото тя дойде като поръчка, говорехме за сложни размери, но в крайна сметка се получи, защото Нешка Робева ни даде голяма свобода. И крайният резултат й хареса.

Как се роди музиката за първия албум?
От само себе си. Наистина беше покрай историята. Някои идеи се родиха буквално покрай подкотовката за изпита по средновековна балканска история.

Помня, че по БНТ имаше филм за исихастите с музиката от албума. Филмът ли се появи пръв, или песните?
Песните бяха готови преди филма, но не бяха записани. Искаше ни се да направим албум и записахме музиката в студиото на БНТ с тонрежисьор Тодор Лечев. БНТ беше продуцент на този запис и те държат всички права. Това беше първата ни студийна работа, а след това записахме албума за AveNew Productions. Разнасяхме едно демо до всички издатели, като единствено AveNew ни обърнаха внимание. Те го направиха, защото и на Боби, и на Заки им харесаха песните.

Третият албум излезе в красиво оформен дигипак. Мислили ли сте за преиздание на първите два в подобни версии, защото те така или иначе вече се намират много трудно?
При нас има следния парадокс - твърди се, че музиката ни се търси много, но ако тръгнем да ги преиздаваме, чисто търговски не би имало сериозен смисъл. Поне така съм чувал, не съм навътре в нещата. Би могло да се случи, но ще е хубаво и Исихия да има някакъв живот след това. А например Стихири се направи много трудно, защото нямаме време. Няма как да стане по-сериозно, докато цялото това нещо е само хоби. Това беше и причината да спрем - наистина нямаме време.

Последният концерт на Исихия беше през 2005 в театър Българска армия, заедно с Мизар. Интересно е, че първият ви концерт беше с голяма македонска банда, а също и последният. Защо спряхте преди 10 години?
Поради същата причина - просто не ни остава време за хоби. Имаме семейства, професии и нещата вече опират до избор. Аз моя го правя в посока на семейството си.

Как се получи тази пауза от 2005, когато излязохте за последно на сцена, до 2010, когато излезе Стихири?
Стихири са ми били в главата откакто съществува Исихия. Явно е трябвало да мине това време, за да може да излезе на бял свят по този начин. Така между Орисия, който ни изтощи до краен предел, и този албум имаше период на замлъкване, за да успеем да се съберем и да се получи Стихири. Направихме го буквално на инат, защото на няколко пъти ситуацията беше стигаше до отказване. Понеже нямаше как да се съберем за три месеца и да го направим наведнъж, се разпиляваше много дълго във времето.

Защо не направихте никаква промоция и нямаше концерти, когато албумът излезе?
Концерт на Исихия е много тежка работа. Нямаш представа какъв труд и организация изисква концертът ни в Долен за Transfiguration Festival. Това са акустични инструменти, събиране на хора, наемане на помещение. Наистина сериозна работа. Да не говорим, че в България няма етно сцена. Трябва постоянен живот, който да се самоиздържа по някакъв начин, дори чисто емоционално. И тъй като Исихия не може да намери такава изява, нямаме и място за нея, затова и се отказахме.

Това ли ви събира за Transfiguration Festival - фактът, че фестивалът е такъв тип сцена?
Категорично. И заради Веско (Митев - гайда и вокал), тъй като това си е неговото място. Такова е и перфектното място за Исихия. Но така или иначе това ще е един проблясък, който ще угасне.

Какво ще видим и чуем от Исихия на Transfiguration Festival?
Сетлистът е динамичен и се променя в движение. Но като цяло - стари класики. (смее се) Ще има песни и от трите албума.

Как се случи работата ви за филма Дякон Левски?
С нас се свързаха режисьорът и продуцентите на филма. Казаха, че много харесват музиката и ни се обадиха с предложение за синхронизация - музиката, която сме записали през годините да бъде включена във филма. Свързаха се със Заки, протекоха някакви преговори и ние казахме да, както в повечето подобни случаи. След това в една от срещите ни предложиха да запишем една песен специално за финалните надписи. Направихме го и песента се получи добре.

В момента дори в България се наблюдава сериозно възраждане на винила. Мислили ли сте за преиздаване на албумите на плочи?
Моят приятел Емил Сапаревски един ден ми писа „Дайте да издадем нещо на Исихия на винил", а аз му казах „Емо, то няма Исихия, ти винил искаш да издаваш." (смее се)

След Исихия Веско и Петър направиха Кайно Йесно Слонце, а Калин тръгна с Irfan. Слушал ли си музиката им?
Да. И съм ходил на няколко техни концерта. Освен това много харесвам нещата на Веско. Предишните му проекти, още преди да дойдат Кайно Йесно Слонце, винаги са ми харесвали. Има една натуралност в него, която е незаменима и винаги съм гледал да я използваме в Исихия.

А ти занимавал ли си се с музика след 2010?
Не. Каквато и музика да съм правил след рокенрол периода, винаги е била свързана с Исихия. Занапред - не знам. Говорили сме с групата, че този лайв може и да пораздвижи нещата около нас, но аз - като прагматик, не съм сигурен в това. Музиката иска своето. Ако искаш да я създаваш, трябва да й отделяш време и внимание.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова