Facebook депресия

Наскоро четох ново проучване, според което всеки е излъгал с поне два факта от тези, които е написал в профила си. Без значение от социалната мрежа, всички ние лъжем. Едни качваме снимки от места, на които въобще не сме били. Други не можем да качим снимки, без да мине през някакъв филтър. Трети измисляме коренно различен живот. Защо обаче го правим?!

Основната причина е ниското самочувствие.

В реалния живот приятелите ни познават цялата ни същност. Виждали са ни сутрин рано, когато не приличаме на нищо. Вечер, когато сме прекалили с алкохола. Помнят периода, когато бяхме бая дебели, или знаят тайните, заради които плачем. Пред тях няма какво да крием, но разполагаме със сериозен кос. Тях сме ги виждали в същите ситуации.

В социалната мрежа обаче това не е така.

Там се качва само най-доброто. Началото на вечерта, когато още гримът си е на мястото. Готините тениски, преди да изкачим онази планина, целите в пот. Или свежата вечеря, точно преди да загори. Ниското самочувствие ни принуждава да се придържаме към даден образ, с който, ако не внимаваме, можем доста да прекалим.

Много мои познати са ми казвали, че не могат да намерят свястно гадже. Всеки ден хиляди момчета им искат приятелство, имат готини снимки и страшни профили, а на живо се оказват нещо коренно различно. Да, и моите познати на живо нямат нищо общо с образа на парти момичета, които не излизат от модерните клубове и пазаруват само в Милано. Даже напротив, обожават конфекция и се прехласват пред кварталното кафе.

Реално, шансът да намерим точния партньор или дори добър приятел в социалните мрежи е доста голям, само и единствено ако сме това, което сме. Страхът, че няма да ни харесат обаче ни прави: озлобени, страхливи и крайно нежелани.

В реалността се борех с живота в София, ненавиждах метрото и броях секундите до 17.30, когато трябваше да си тръгна от работа. Прибирах се и гледах тъпи филми в компанията на пица за вкъщи. Онлайн обаче споделях весели сторита за това колко забавно е в офиса, как се смеем в колегите, каква книга чета в метрото и как пия вино в нас. Две чаши, едната беше за после, а не за втори човек.

Онлайн и Офлайн профилът ми бяха коренно различни. Както на много други хора. Какво е спасението обаче?!

Излизане с истински хора!

Единственото възможно решение. Хора, които ни познават. Знаят нашите слабости и нашите плюсове. Хора, които ни харесват такива, каквито сме. Не особено привлекателни, пристрастени към широките пижами и с порочна зависимост към романтичните комедии. Хора, които вярват, че няма нищо лошо да използваш ефекти за снимка, но е все тая кой ти е я харесал. Хора, които живеят извън мрежата!

А тук можеш да видиш социалистическия Facebook

Защо непрестанно киснем във Facebook?

Типове в социалните мрежи

"1 лайк - нищо. 2 лайка - искам те"