Франк Синатра

XX век е векът на промените, на визуалността, на масовата комуникация и най-вече - на идолите. Малко са онези, чиято слава е надживяла столетието. Някои от малцината, успели да го сторят, дължат част от легендарността си на ненавременно приключилия им житейски път. Други пък - на своето дълголетие. Те самите са XX век. Точно такъв е и Франк Синатра, който днес би станал на 100. Прекланяме се!

Черно и бяло
Във всяко добро има мъничко злина и във всяка злина има частица добродетел. Или както би казал почитателят на източна философия, руският писател Виктор Пелевин: "сила ночи, сила дня - одинакова ху**я". Онова, което ние се опитваме да ти кажем е, че именно житейските подскоци, големите върхове и резките спадове, са това, което прави хората личности. А понякога характерът, изтъкан от противоречия, превръща личността в легенда, досущ като този на Франк Синатра. Бедният италиански емигрант, видял "американската мечта" в действие, е бил едновременно блюстител на следвоенните американските традиции и защитник на правата на чернокожите. В архива си от добри дела има доста хуманистични постъпки и не малко събрани долари в помощ на подобни каузи, а в списъка си с близки приятели - едни от най-големите бандити на онова време. Страстно е подкрепял президента Кенеди като едновременно с това е бил и голям другар с членове на Републиканската партия. Бил е прочут с понякога твърде арогатното си поведение и въпреки това - всеобщ любимец. "Пътят на крайностите води към кулата на мъдростта" - ето това спокойно би могло да бъде неговото житейско мото и верую.

Великите неща са винаги тъжни
Човек трябва да успява както да се разбира с другите, така и да се погажда със себе си. А за това се изисква да умееш да бъдеш сам. Нещо, с което роденият в Малката Италия (емигрантски квартал в Ню Джърси) Франк трудно е успявал да се пребори. Родителите му - прекалено бедни, за да се възползват от предимствата на консуматорското общество през миналия век - бързо се ориентирали към занимания по ръба на закона. Оставен сам със собтвената си свобода, Синатра често страдал от липсата на по-големи братя и сестри, които да го защитават от понякога яростните нападки на "кварталните братя". Това, разбира се, помогнало на бъдещата легенда, на вече порасналия Франк Синатра да изгради себе си като независим, нахакан и уверен. Но винаги малко самотен и заради това - винаги мъничко тъжен. Което потвърждава максимата, в която се опитваме да убедим и теб: великите неща в този живот задължително носят тъга.

School Is Out Forever
Противно на всички очаквания, когато човек има изключителен талант в определена област, не е нужно да изучава десетките останали предмети, които се преподоват в училище. Такъв поне е случаят на Франк Синатра, който проявявал нескрита досада към обучението и единственото, с което запълвал времето си от сутрин до мрак, било да имитира певците, които чувал по радиото, мечтаейки един ден да се озове в техните обувки. След като се разделил един път завинаги с учебното съдържание и безупешно изпробвал няколко професионални поприща, Франк Синатра установил, че единственото, което има значение за него е музиката. Започнал да свири в квартални клубове, където станал местната знаменитост, изпял първото си парче по радиото и се присъединил към Биг бенда на Томи Дорси... Нататък историята, вярваме, ти е добре позната. Тя няма нужда от повече думи, защото всичко останало е просто музика!

Текст Дани Николова