Ганчо Кожухаров-Бабата

Живее в Холандия от 20 години, но реално е от хардкор, Бургас, Меден Рудник. Както сам казва “мноо хардкор, от най-първите блокове”. В Холандия може и да е талантлив дивелъпър и търсен специалист, но в България го знаем като гърлото зад микрофона на Ebanizm и Satan Is My Bitch (и зад няколко стотици бутилки качествено уиски и 5-6 килолитра крафт бира). Освен това е и огънят и двигателят на най-свободния фестивал за екстремна музика у нас - летният Sea Of Black, който преди месец изкърти нервите на охраната в Летния театър с петото си издание. За живота от нещата, метъла от детството и бирата на корем, говорим със самия Ган... абе, Бабата, както го познават всички.

Кой е Бабата?
Ми лек, аз съм от Бургас. Хардкор, Бургас, Меден Рудник! Ама много хард кор, от най-първите блокове - ориджинал гангста един вид.
А как гангста от меден рудник стана метълист?
Ориджинал металист, айде. То тогава беше гангста да си метълист.
Това “тогава” кога беше?
Аз слушам такава музика откато бях на 10. Значи 1983 някъде. На един приятел баща му пътуваше с корабите и донесе на касета албумите на Twisted Sister от 1982 и 1983. Зарибих се безпощадно и помня, че чакахме Stay Hungry (1984) да ни донесе.
Защо точно Twisted Sister?
Преди това бях чувал само The Beatles и Queen - нали се сещаш как се насрах като чух Twisted Sister? И оттогава - край, метълист за форевър!

А как от малък метълист стана крещящ вокалист?
Ми... аз станах "вокалист" (маймуна по-скоро) на много по-преклонна възраст.
Чак с Ebanizm?
Да. С Бъсти бяхме заедно в Студенстки град в една компания. Учех в София, в Техническия университет. Но чак когато дръпнах от България се получи Ebanizm-а. В началото само аз и Бъсти правехме някакви неща за фън, като се прибирах от Холандия. Пиехме в неговото студио, той работеше като саунд инжинер за СИА. Той свиреше струнните и пишеше тъпаните на компютър, а аз мучах като изоглавен.
Как станаха по-сериозни нещата с групата?
Е, лек, колко пък да са сериозни точно с Ebanizm? След “Ядене и пиене” Васил Върбанов ни покани да свирим преди The Exploited и Mondo Generator. Та тогава привлякохме Тодор и Йосиф, за да можем да излезем на сцена. Имахме още 2-3 концерта, записахме си за кеф няколко песни и май дотам ни беше сериозността. Преди това свирихме на моите рождени дни, които бяха някакви истерични партита.

Окей, дай да върнем малко назад лентата - кога заживя извън България?
В Холандия съм от 1999. Преди това съм живял за кратко в Дания, а преди това за около година в Словения - професионалният ми път ме заведе натам, не метълизмът.
А защо хукна по чужбина?
Ами защо - да видя за к’во става въпрос. Човек требва да пробва неща. През 1997 работех в една софийска фирма, а едни словенци правеха интервюта за работа в Любляна. Аз отидох ей така, на майтап и те ми предложиха работа. И седя си аз и си викам "що пък не?", макар че вече бяхме гаджета със Златина - жена ми. Тя още учеше и беше доста драматично и сърцераздирателно, ама според мен ако не се пробваш, рискуваш да съжаляваш завинаги после. И така вече към 20 години станаха. Но от Холандия няма мърдане - децата тука са родени и тука ни е всичко. Живот!
Как е животът там?
Тук работя за себе си, т.е. аз съм контрактор, пак в софтуер дивелъпмента. Контрактор е като фрийленсър, но не работиш на парче, а на час, на проект, като обикновено си на място при клиента и обикновено на фул тайм. Иначе ходя по концерти (вече по-рядко) и пия бира - това ми е животът тук. Аз работя 4 дни седмично де, че не ми се работи повече - това тук е нормално, особено ако си на по-така възраст.

А защо чак на дърти години проима банда?
Ми, ‘щото аз не съм музикант, лек. Пробвах се да свиря на бас, даже ходих на уроци, ама съм много несериозен, пък да се грачи е по-лесно не иска толкова тренировки (смее се).
Да ти кажа, удава ти се реването, имаш гърло - със S.I.M.B. даже и албум издадохте...
Абе... мерси. Имаше едно ревю за S.I.M.B. някъде, в което пичът беше писал че такъв глас се получава като пушиш по 2 кутии Marlboro на ден и пиеш по бутилка Jack. А аз не пуша (смее се). А в Rawk’n’Roll са написали "Напомня на: Вивалди - Четирите годишни времена",  което си е вярно - слушахме Вивалди много преди да запишем...или да не беше Владо Въргала?

А с Джоуи Зи от Life of Agony как се намерихте?
Ами, Светльо е суууупер фен на LOA. То и аз, де, но той е на друго ниво. Когато решихме да записваме, той каза "или с Джоуи или не" - музикантска им работа. И така Джоуи дойде в Холандия за една седмица - спа у Светлин на дивана. Продуцира всичко, даже пее на един припев. Записа и смеси, само мастерингът не е негов. Още сме в епизодична връзка с него, а на последния Life Of Agony тук бяхме бекстейдж. Даже нещо интересно ще ти кажа - Светльо по едно време свиреше с на Джоуи китарата от периода му с Carnivore.
Ще има ли пак някога нещо от Satan Is My Bitch, или одъртяхте прекалено?
Не, аз нямам време. Светлин ме кара всеки път, като се видим (напоследък не, явно е загубил надежда), но аз просто нямам време и сили. Сега май предпочитам да организирам фестивал. То не може само да свириш на сцена, трябва да се репетира - ако искаш да не си смотан, де. А за репетиции няма време.

S.I.M.B в любимата кръчма 't Klooster

Дай за Sea Of Black да си кажем нещата. През август му беше петото издание в Летния театър на Бургас. Защо изобщо реши да го правиш?
А, де, защо? (смее се) Ти си още младо момче и  може би не помниш, ама имаше един бургаски дет метъл фестивал едно време - 90-те и 00-те...
Е,  как да не помня, заради него спях в градинката на гарата!
(хили се) Това беше комплимент, лек - концентрирай се на "младо момче".
А, благодаря!
Та, тоя фест беше мноооого кефещ. Ама много! И беше много тъпо че спря, а не е като да не липсваше на доста народ. И така, през 2011 си говорехме нещо с Шиваров (Стефан, другото основно рамо на Sea Of Black) и той се оплакваше че няма достатъчно бачкане. Казах му: "ми, аре да направим нещо, та да имаш бач, примерно да възродим дет феста, че беше ебаси култовото!". И ей така решихме да го правим. Алкохолът има голяма вина. Първото издание щеше да е 2012, бяхме набелязали дата, но един наш приятел реши да се жени точно на тази дата и ние го отложихме, защото някои неща са по-важни. Тогава абсолютно нямахме идея к'во правим. Беше като концерт, с вход и хедлайнер и т.н. Получи се горе-долу, набълбуках се с някакви кинти, но кеф цена нема, дето викат хората. Естествено, кефът си има цена.

Как се решихте все пак да го продължите?
През есента на 2013 ходих на един фестивал, организиран и подпомогнат от община Ротердам, който беше безплатен. Стоя си аз там и си викам "ебаси, т'ва е нашата формула". Аз и без това никога не съм искал да печеля от тия мероприятия; моята цел никога не е била това да е бизнес, а кеф. Те моите метълски работи са все такива. Истината е, че аз ако искам да печеля пари, мога просто да работя - т.е. усилията, които изразходвам по каквото и да е, свързано с метъл, няма как да ми донсесат дори и 10% от парите, които бих направил, ако работя толкова. Това означава, че не може да е бизнес това. А от миналата година вече и общината помага за този фест, след като стана ясно че няма да се откажем и след като писах 100 пъти на кмета.
Инатът работи?
Работи, а и това е печеливша формула за общината също. Има мероприятие, те отчитат дейност, а не трябва да правят нищо - някакви луди го правят за кеф. Трябва да спомена и Димитър Маджаров, шефът на Летен Театър - фестивали и концерти (нещо такова беше), той ни помага. Също Мария Йовчева - управителят на Летния театър - с нея директно работим.

Как решаваш кои банди да поканиш всяка година?
Абе, ние вече не каним банди, честно да ти кажа. Винаги има десетки банди, които искат да свирят, а аз, Шиваров и Тодор слушаме и гледаме и които ни харесат и пасват на формата, ги каним. Но не търсим банди, освен хедлайнер за цвят. Формата сме го поизчистили - 2 чужди банди и 7-8 нашенски. Установили сме, че бандите трябва да стават за скачане, този фест не е форум за лирична и интроспективна музика. Гледаме да има стилово разнообразие и представители на различните райони в България; искаме да дадем шанс на банди от всички градове и паланки, не само от София - затова и не повтаряме групите от България.
А като свършат?
Надявам се да не свършат. Ако вземат да свършват, казваме на Шута да направи няколко нови (смее се). Абе, разчува се за този фест - не ги търсим ние, те сами се обаждат.

Колко души имаше сега?
Тази година със сигурност беше най-добре до момента, но то всяка година е все по-добре. Над 1400 души се събраха.
Какви трудности си срещал досега, при организирането на феста?
Уф, какви ли не, д’еба. Финансови - всяка година. Накрая аз вадя пари и уплътнявам. Административни също. Всичко в България трябва да е трудно - малко бичи, ама тъй си е. Много ме дразни това, че за глупости трябва да обикаляш с листове хартия в ръка по някакви безумно глупави инстанции. Нещата са безмислени в голяма част  от случаите. Питал съм нееднократно "а защо не се опитате да подобрите това нещо" и отговорът редовно е "ааа, аз не мога, отгоре-надолу стават тия неща". Вярно е, че малко по-лесно става с всяка изминала година, но все още е много дразнещо - неща, които в Холандия се правят онлайн много отдавна, в България трябва в жегата от един вмирисан офис до друг с бумаги и печат. Това винаги ми е много смешно с тия печати (смее се). Ние тук сега започваме един blockchain проект за община Ротердам, а в България - печати. Смех!

Колко важен е екипът и какви са хората, с които работиш?
То няма екип, лек. Ние сме просто приятели метълисти и това е. Ние с Шивс го движим, но пък има доста хора около нас. Тошко Сепултурата е човекът на място в деня на концерта, Чорапа ни помага, а от тази година и младото поколение в лицето на Сашко - на Чорапа сина му помага - редеше тъпани. Много е радващо, че децата се кефят - това винаги е била основната цел.
Как реагират чуждите банди, като им се изсипят 20 метълиста на сцената да мошват?
Ами, малко се шашкат, ама и се кефят много. Може би само Pyogenesis, като едни про-та, малко бяха в шах с матката, но на тях и аз се бях качил - голяма са ми любов. Sinister се изкефиха яко тая година. Те тия от Womb of Maggots го измислиха това с качването на сцената. Това ни е и най-големият дерт с Летния театър. Не знам дали осъзнаваш, но предната част на сцената е ред дъски, а под тях е оркестрината - там, където е оркестърът на балетите и оперите. Опасението е, че теоретически дъските могат да поддадат и да пропадне цялото пого 2-3 метра надолу в оркестрината. Което е хорър стори отвсякъде. Ама не можем да ги спрем хората. Тази година охраната на сцената просто абдикира и си тръгна. Добре, че бяха рокерите на Васето Златарев да направят импровизирана охрана, за да може мошът да не погълне и бандата. Васето беше шофьор и гид, а накрая и охрана.

Важни ли са спонсорствата - търсиш ли финансова помощ и Общината удря ли рамо?
Да, да и да. Без спонсорства и помощ от общината не можем да го направим. Аз мога да запълня дупките, но не и да го плащам цялото - жена ми ще ме изгони (смее се).
Кое е най-якото нещо, което си чувал и те е карало да си кажеш: "ей, мама му стара, струва си да се прави"?
Всички коментари след феста, лек - от феновете и от бандите. Погледни коментарите във Facebook! От Hectic примерно тази година; от всички фенове. Ей за това си струва! То няма за какво друго. Деца ме спират на улицата да ми кажат колко много са се изкефили - това мотивира. Изморително е, ама то иначе какво?

След като тази година имаше Sea of Black за пети път, вярваш ли, че фестивалът има бъдеще и ще продължи да се организира и занапред? И в тази ли формула ще остане?
Определено има бъдеще и искаме да го правим и занапред. Вече имаме дата за догодина. А формулата ще е тази или нещо много подобно - безплатен екстремен метъл в Бургас с български банди от всички посоки на движение - чисто нови и много вехти.
Имаш ли си любими банди, които много би искал да дръпнеш в Бургас?
Имам естествено, но много от тях не пасват на стиловата ориентираност на феста. Искам да дръпнем някои, които мисля, че много ще залепнат, като не е задължително да са ми любими.
Само фестивалът ли те прибира в България всяко лято?
Не. Аз си идвам всяко лято за цялата лятна ваканция на децата, за да може бабите да си видят внучетата, а аз да се почерпя с Тодор и Татко Чорап. А и децата да имат някаква връзка с България. Но най-вече си идвам, за да се видя с приятели и роднини. Фестивалът е бонус.

Какво прави Бабата в свободното си време в Холандия?
Ходи на работа, пие крафт питива и слуша метъл и жена си. Занимавам се с разни pet projects, но те са предимно в професионалната ми област. Също ходя на (както някой го определи) "поклоннически туризъм" - екскурзии по разни трапистки и други манастири. Характерното при тях е, че правят хубава бира - това е моят вид туризъм. Доста пътуваме - Златина много държи децата да пътуват и от малки да имат поглед върху различни култури и места. И аз обичам, естествено, но от кръчма до кръчма най-вече; от манастир до манастир (смее се). Тя много умело организира екскурзиите, така че да има и култура и забележителности, но да има и кръчми за разтуха. Това прави Бабата в Холандия и хич не се оплаква.
За толкова години в Холандия, какво научи там?
Ебаси! Не знам дали научих нещо, но определено мога да кажа че житейската ми философия се е променила много и е доста по-различна от тази на приятели, с които сме имали много общи възгледи преди 20 години. Нещата бая са се разминали между нас, до степен на затруднена комуникация и това го отдавам на съвсем различната среда, в която живеем. Сега, сигурно ще има хейт, ако го публикуваш това, но в България има една провинциалност навсякъде. В музикалните среди също. Една запечена елитарност и едни празни приказки се приказват само - едно и също нещо се повтаря. Може и аз да съм си го мислил едно време, ама вече не си го. Ей това се е променило в мен, като че ли. Човек трябва да има перспектива, да може да се поставя на мястото на други хора, но ако си стоиш само на село, това е много трудно - независимо дали селото е холандско или българско. Това е и една от основните причини Златина да иска децата да пътуват от малки. Не знам това дали съм го научил в Холандия или е от възрастта. Или просто е въпрос на различни гледни точки.
Е, като си отишъл, си бил на 20 години...
Мм, да кажем че да (смее се). С акъл на 15 и силно увеличен черен дроб.

И останалото

Мислех си да стана 2 метра.
И станах 100 кила.
Вкъщи ме смятат за ливинг монстросити.
Сред приятели минавам за полубог.
По душа съм красив.

Никога не работя с (без)... Да, никога не работя!
Не мърдам от вкъщи без да си обуя гащите.
Умирам от срам, когато... ъъъ, не разбирам въпроса.
Все си повтарям нещо, ама забравих какво си повтарям.

Най-обичам децата си!
Падам си по щях да кажа съседката, ама съседките не стават.
Ожаднявам, когато да.
Никога не знам не.
Никога не танцувам на Миле Китич, той е за слушане само.

Беше велико... много тъпо, че не го помня това. Разправят че 90-те било много яко.
Дойде ми до гуша от това интервю!
Не казвам на никого... а, всичко си казвам.
Под леглото ми имаше, ама тати го изпи.
Страшно се изложих, когато... добре, нали се разбрахме, т'ва да не го разправяш, аз си тръгвам!

Ще ми се аз да съм измислил Paranoid и оргазмите. Едновременно.
Или поне да бях казал... по-скоро да не бях казал някои неща.
Искам да остарея като египетска пирамида.

Бирата. Обичам бира, ама бира, не пикня като Хайнекен примерно. Повечето ейлове ми харесват, пилс принципно не пия, освен хубав бок. Трапистките куадрупъли, russian imperial stout, barley wine, ipa (imperial, dipa), saison (особено imperial)... Ако са отлежали в бъчви още по-добре - бърбън, ром. Sour също много напарям - flemish red/brown. Напоследък има много добри неща - Omnipollo Noa Pecan Mud Cake и на Magic Rock - Bearded Lady, но BA варианта, мисля, че е бърбън каск. Omnipollo - Hypnopompa Bourbon BA... Абе може цял ден да откараме на тоя въпрос. От българските (ама правени в България) - Ginger Sucker на Трима и Двама от Сливен.
Уискито. Пак много обширна тема, лек! Шотландски сингъл малц предпочитам. От тия дето ги има в магазина - Laphroaig 18, Aberlour 18. Очевидно може да си говорим за специални неща, но то пак ще отиде цял ден. От Хайленд нещата редовно си взимам Oban, обикновения 14-годишен. Лоуленд почти не пия.
Кръчмата. Болна тема... RIP 't Klooster в Делфт! Изродиииии!

Метълът. Мноооооого дълга тема, лек! Twisted Sister казах вече, че ме зарибиха. Candlemass. Death - мир на праха на Чък. Type O Negative. Бащиците от Black Sabbath. Всичкото олдскуул дуум...
Морето. Кефи ме на едно много абстрактно ниво. Като концепция само, иначе мразя плажа и слънцето - не ходя никога на плаж. Но аз съм бургазлия, ние обичаме морето, но не обичаме да ходим на плаж.

Децата. Децата ми са супер кефещи. Всъщност, сега като се замисля, аз вероятно имам най-кефещите деца на света. Ти да видиш!
Жената. Жена ми е пич, търпи ми всичките простотии.
Приятелите. За приятелите не ми се говорят клишета. Приятелите са много важни за мен. Аз лесно се сприятелявам с хора, не ме бърка с какво се занимават и от каква социална прослойка са. Но наистина добри приятели нямам много - предполагам, че с всички е така. Айде стига толкоз, д’еба, че тая бира кой ще я пие?

Текст Ивайло Александров