Гари Щейнгард

Гари Щейнгард е сатиричен хуморист с руска кръв, американско гражданство и еврейска религиозна принадлежност. Той е мултикултурно явление с неподправен стил, който може да те накара едновременно да изкашляш белия си дроб от смях и да се чувстваш гузен от това. Ценител е на чашката и жените (като с първото се справя значително по-добре) и понастоящем живее в страхотния си апартамент в Манхатън, в който се мести след издаването на първите си два романа. Е, последното със сигурност е причина да обърнеш внимание на Гари Щейнгард и блестящата антиутопия Абсурдистан, която току-що се появи на български език.

Откъде дойде идеята за главния герой на Абсурдистан - Миша?
Когато започнах да пиша, го правех от гледната точка на един герой. Миша просто дойде като образ впоследствие - това голямо, тромаво момче. Целта ми беше чрез протагониста да събера в едно Америка и Русия. Това, което харесвам в Миша е консуматорството му. Той буквално проправя пътя си през света като поглъща всичко - есетри, жени, политически идеи, всичко, което му се изпречи. Исках да създам герой, който е по-голям от мен и всички хора, които познавам. Tака в крайна сметка се появи и Абсурдистан.

Книгата е наистина забавна, но на моменти става доста вулгарна. Има ли части от нея, които си написал и си се колебал много дали да включиш? Нещо шокира ли те докато пишеше?
Не. Всичко, което пиша завършва вулгарно. Дори картичките за рожден ден до приятелите ми.

Твоят протагонист Миша обича да рапира. Ти каква музика харесваш?
Рап. Започнах да слушам хип-хоп в колежа и това беше наистина освобождаващо изживяване за мен. Идвам от много консервативно общество, пълно с ограничения. Аз самият работех за кампанията на Джордж Буш старши, когато бях на петнайсет години. Тогава отидох в Оберлин и очите ми се отвориха, дробовете ми усетиха нов прилив на живот. И музиката на Ice Cube! Помня как просто стоях, слушайки я, пушейки трева. Това беше първият път в целия ми живот, когато можех да си отпочина истински.

Имаш ли някой прототип на Миша в реалния живот?
Да, колега от университета. Мамка му, беше доста дебел! Той беше руснак и, въпреки че беше огромен, го намирах за изключително жизнен. Ние бяхме едни скромни, малки деца на имигранти, стъпили с единия крак в един свят и с другия в друг. Но този гигант просто се търкаляше наоколо, ядейки чипс и пушейки всичко, което попада в полезрението му. Той беше истински образ.

Кои си представяше, че ще са твоите читатели, когато пишеше Абсурдистан?
Кльощави хипстъри, които искат да четат за някой по-голям от тях самите.

Имаш богата и доста ужасяваща семейна история. Чувстваш ли се обвързан с нея, предвид, че си израснал в САЩ?
Пишейки толкова много за миналото, аз се чувствам толкова освободен от него, колкото никой друг. Сега съм просто още един скучен американец с ипотека.

В Източна Европа има доста странно отношение към нашето минало - ние сме горди с него и едновременно с това се срамуваме. Ти как се чувстваш спрямо миналото си? До какво ниво то те определя?
Ами, би било доста по-готино да се бях родил в Калифорния, определено, но човек трябва да бъде доволен от това, което има.

Следиш ли какво се случва в момента в Украйна? Какво смяташ по този въпрос?
Това е катастрофа, но бившите съветски политици винаги ще бъдат едно голямо бедствие. Помислете над това - дори политиците преди тях са били бедствие. Трудно е да си оптимист за Съветския съюз на Путин, ъъм, грешка, Руската федерация.

Коя е твоята най-отличителна руска черта?
Мога да пия.

Има ли място, на което би живял, ако трябваше да напуснеш САЩ?
Има ли място в София, където мога да остана?

Едно от ревютата на книгата ти я описва като „социалистическият реализъм се разпада в черна комедия". Дали хуморът е единственият начин за справяне с щетите, които социализмът е нанесъл?
Ами, това е най-забавният начин!

Можеш ли да си представиш сценарий, в който ти не напускаш Русия? Какъв мислиш, че щеше да бъде животът ти?
Или щях да съм мъртъв, или щях да съм олигарх, който смърка кокаин с проститутки някъде в Швейцария.

Текст Елена Пенева / Фотография Brigitte Lacombe