Гео Калев

Има истории, които започват с шут в задника и стигат далеч, и това е една от тях. Тя се заплита в далечната 2001-ва, в Първо цифрово фото, където един приятел на Гео Калев си намерил работа. Тогава Гео за първи път видял това чудо на чудесата - дигиталната камера. Тя му причинила такъв възторг, че съвсем скоро самият той се оказал очи в очи с шефа на фотото, който пък, леко така под мустак, избоботил: „Да, да, да, ето, подпиши тези договори." Так-так, готово, следващата реплика била: „Сега какво чакаш? Отивай да снимаш." И така нашият човек излязъл на пазара на фотографските услуги по детски градини и училища. Там отснел чутовни количества деца (за календари за баба и дядо) и абитуриенти (за албуми на класа), при това с пълен кеф и еуфория, поне в началото. „Към 2009-а, когато вече бях създал собственото си студио и работех за себе си, бях придобил 10% от софийския дял в тази ниша, снимах по 1000-1200 човека на кампания. И не можех да се примиря със стилистиката, която искаха от мен." Така че - баста, ново студио, красив завой към портретната и продуктова фотография, плюс документиране на събития и фестивали всякакви (като София филм фест, Антистатик и много, много други).

Паралелно с този сюжет обаче си тече и още един - Гео се учи да манипулира марионетки и то в комбина с „една от най-използваните актриси в централния куклен театър". После им се ражда син, те обикалят Испания като улични артисти, после Гео започва да дърпа конците соло, вятърът го отвява към Берлин, Истанбул, Милано и доста други европейски дестинации, по чиито улици, паркове и пейки Грозданчо и Чарли Чаплин си стават пичове със собствен характер и днес са му направо като живи приятели.

Спирката в Берлин обаче е малко по-дълга и доста по-ключова. „Там попаднах в един ритъм, в който седмицата имаше два дни - единият почваше в четвъртък и свършваше във вторник, другият беше всичко останало. Един месец ми минаваше като за четири дни. А когато си идвах в София през зимата, заварвах ситуация, в която хората бяха замръзнали и единствената тема избавление беше „кога ще ходим на ски". Всичко останало беше сковано в сняг, студ и кал. И затова аз реших да каня приятели, всякакви артисти, в студиото си. За да ни е интересно." В наши дни интересното си има име - mini ARt fest fo - и четвъртото му издание точно в момента е окупирало клуб Нов Берлин.

Събуждам се с усмивка от самото събуждане.
По душа съм екстровертен. Каквото и да ми се случва, много лесно го изкарвам от себе си, не мога да задържам. Просто пропускливостта ми отвътре навън е огромна, а отвън навътре - кратковременна. Затова и съм доста подвластен на настроението си - днес съм така, утре съм съвсем различен човек.

В главата ми е пълно с мравки. Мравките никой не може да ги помести. Хората не ги забелязват, защото са малки, но те се организират и вървят по пътя си, по идеалния път - всяка комуникира с всяка на базата на усет, на химикали, на точни стъпки. Това е видът, който е подчинил най-много видове на себе си. Те са изградили и най-големите, най-добре организираните градове.
Факт е, че преди 1962-ра в българския език не се е казвало „мравки", а „мрави". И аз си мисля, че мравите определят нравите... Но това са абсолютни каламбури.

Все си повтарям или по-скоро си подсвирквам класическа музика.
Никога не танцувам напразно, само за удоволствие. Там е работата, че аз навсякъде си танцувам, обичам да си пощраквам, да си тактувам...
Идеалната вечер е да отида на изложба, после да има пърформанс, после филм и накрая един як диджей. И всичко да свърши на по-следващия ден.

Умирам от срам, когато някой си вдигне ръката за здрасти, аз протегна моята и разбера, че този човек всъщност поздравява някого зад мен...
Обикновено съм в шарено.
Майка ми често ми казва да си оправям стаята.

Най-близкият ми приятел е Грозданчо. Той е самобитен родопски танцьор, малко нахакан, малко вулгарен, много пластичен и много обичащ да любопитства и да влиза в комуникация с непознати. Чарли Чаплин също търси познанства, но е леко отегчен от живота, защото него всеки го познава. Но пък той учи Грозданчо на разни тънкости - да бъде галантен, да се изразява добре.

Когато играя с куклите на улицата, си намирам един или двама човека и правя пърформанс само за тях. В началото беше класически - аз стоя в центъра и публиката ме гледа. Така минаха няколко години, докато започна да комуникирам директно, в най-чист вид.
Обичам публиката ми да бъде неподготвена, обичам хората да бъдат от различна култура, понякога вулгарни, понякога жестоки, бързащи... И въпреки тези „негативи" обичам да ги забавлявам.

Когато играя със сина си, обичам всичко - на думи, на конструктор, на борба, на електронни игри, да караме колелета, ски, шейна, да плуваме. Но най-добрата ни игра е „на мир" - това е, когато правим нещата. Когато ги разваляме, играем на война. 
Беше велико, когато България влезе в Европейския съюз. Небето светеше, беше невероятна заря... Велико, в буквалния смисъл.

Влизам в огъня заради любовта.
Дойде ми до гуша от новини.
Не си позволявам да използвам груби думи.
Заспивам на тишина.

ФИЛМИТЕ
Пoследно гледах Американска схема. 
Най-големият режисьор за мен е Ларс фон Триер. Много ми харесва и Дзига Вертов.
Любимите ми актьори са Ален Делон и Жерар Филип. А, и Джон Туртуро.
Спуках се от смях на Mомчета чудо.
Планирам да гледам Нимфоманка, разбира се.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам SomaFM или симфонична музика.
Няма да ми омръзнат Ференц Лист, Шуман, Бетовен, Верди.
Последното ми откритие е Джошуа Бел, бях на концерта му миналата година. Може би най-добрият музикант, когото съм слушал в последно време.
Другите ми фаворити в музиката са Fuel Fandango.
В София искам да дойдат Dinatatak от Испания. Да ги поканя на следващия mini ARt fest fo и те да се навият.

КНИГИТЕ
Напоследък чета поезия. Последният ми любим поет е Владислав Христов. Енсо се казва книгата, два пъти я четох. Иначе харесвам Христо Смирненски, Гео Милев.
Израснал съм с Библиотека Галактика, докъм 15-годишен бях изчел едно огромно количество фантастика. Колдуел също беше фундамент в моя пубертет.
Като историк симпатизирам на трудовете на Арнолд Тойнби.
Харесвам Александър Бердяев, Камю, Киркегор.
Най-добре пише Антоан дьо Сент-Екзюпери. Страшно ми харесва ритмиката му.

ТЕАТЪРЪТ
Последно гледах Хамлет. Хареса ми. Накара ме да си представя Хамлет като готин агент, образован, силен. Видях го като един много мощен човек.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е първото представление на мини арт феста - Красавицата и Звяра на Войн де Войн, Ив Русева и Вальо, който играеше лампион и беше разказвач. Парадоксално, аз не можах да бъда на тавана в собственото си студио - бях на път с тях от южна Франция към северна.
Следя работата на артисти като Иво Димчев, Войн де Войн.
Любимият ми актьор е Цецо Алексиев.
Любимата ми актриса е Ирмена Чичикова.
От кукления театър ви препоръчвам класическото представление Ние, врабчетата. То не е само за деца. Бих гледал пак и моноспектакъла на Румен Гаванозов В края на ноември.

ИЗЛОЖБИТЕ
Българските визуални артисти, които са ми интересни, аз по принцип ги каня на мини арт феста и може да ги видите там (смее се). Може би Петя Денева ми е номер едно.
Любим фотограф нямам, но наскоро попаднах и се занимавах с Албърт Уотсън. Той е впечатляващ. Неговите снимки са хилядократно по-известни от името му, което всъщност ме кефи във фотографията - самите изображения стават по-прочути от автора си.

mini ARt fest fo IV продължава до 3 март в клуб Нов Берлин

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев