Георги Гигов

В Снежна линия Георги Гигов е бухнал като за начало неистова доза еуфория. После човекът, който никога не е снимал нещо повече от любителски клипчета, събира като на магия верен екип и маниашка шайка скиори, бордисти, планински спасители и водачи от 23 до 75 години - предвождани от собствения му дядо. Всички заедно са се забавлявали и бачкали къртовски едновременно, преживели са не един и два мистични моменти по Рила, Пирин, Витоша и Плана. Пък и извън тях - ако ти падне случай, питай рапъра Eric Error как си е сънувал парчето за саундтрака, стопроцентово български, между другото.

От всички тези съставки са произлезли 40 и кусур минути, след които жената на един от най-върлите фрирайдъри във филма („той едва ли не живее извън пистите") отишла при режисьора и му споделила: „Благодаря ти! Сега разбирам той защо го прави това нещо." А ние ей-сега ще разберем защо го прави Гигов.

Роден съм в София преди 29 години и не съм я напускал за повече от четири дни. Каквото открадна - открадна.
Денонощието ми е заето от-до и е страшно разнообразно. (Потвърждаваме, Гигов не спира да циркулира между строителни обекти в няколко града, едва го хванахме в София - б. а.) Нямам скучни мигове.

Свободата е да знаеш кой си и колко струваш. Аз затова и го правя този фрирайд - в такъв момент свеждаш всичко до усилието да направиш правилно завоя и правилно да дишаш. Това е.
Когато се върнеш в града, виждаш целия свят светъл, защото си наясно колко струва животът ти. Точно тази оценка аз приемам за свобода.

Детската ми мечта беше да стана летец. Но не можах заради очите.
Човекът, който ми показа планината и ските, е моят дядо Георги Петков. Страхотно магнетична личност. През целия си живот е бил тясно свързан с планината, пълен е с истории и е невероятен педагог. До ден-днешен кара и обучава малки скиорчета на пистата в Говедарци. Затова за мен е толкова емблематичен, нищо че ми е дядо.

Моето място е връх Мечит и хижа Мечит в Рила. Дядо ми беше хижар, после баща ми. Най-хубавите ми лета са там. По цял ден планини, върхове, гори...
Виждал съм се с вълци, с мечки. Изпитвам огромно уважение към тези животни. Много хубави близки контакти сме имали (смее се).

По склоновете съм засякъл два вида хора - спортисти и планинари.
Разликата между тях е, че спортистите отиват, набелязват си целта и на всяка цена трябва да я пуснат.
Планинарят подхожда с доста повече уважение към планината. Ако тя реши, че няма да те пусне на върха - няма. Свиваш знамената и се прибираш, колкото и да не ти се иска.

Планината е много по-велика от нас. Необятна. Безумно красива. Абе, очарование - той дядо ми сто пъти го казва във филма. Очарование си е думата.
Не си позволявам да вляза в нея неподготвен. Едно време, като водех приятелчета насам-натам, ми се смееха: „Еее, бате, ти що ходиш със 70-литрова раница?" Ама аз си знам - дали за един или за 14 дни, човек трябва да е еднакво добре подготвен.

Адреналинът те удря, когато го поискаш.
Идеите идват, когато си отворен за тях.

Скачам в дълбокото абсолютно винаги. Така трябва. Човек просто си го носи в себе си това.
Благодарен съм на годеницата си, че все още е у нас (смее се). Че не се изнесе през цялото това лято, в което аз се прибирах, слагах слушалките и монтирах до три през нощта. Беше супер яка подкрепа.

Иначе лятото съм на работа. В нашата професия тогава е бумът. Ако мога, събота и неделя съм по планината, разходки с кучето, плуване.
Наскоро се зарибих по уейкборд на язовир Искър. Доста добър заместител на ските е, само дето още ми е малко странно да са ми вързани двата крака (смее се).

Падам си по суровата същност на природата и поради тази причина не съм му много фен на морето. Ако ходя, е на север - Тюленово и нагоре. Там няма нищо - една земя, едни скали и едно море. На хотели, плажни ивици и такива простотии не стъпвам.
Най-обичам да спя (смее се). Ето тази част ми липсва.

Никога не работя без сърце.
Никога не работя с удари под кръста.

Проблемът ми е, че съм прекалено доверчив. Ще се ошлайфам някой ден, но да видим кога ще е.
Добрият екип е важен, защото планини повдига.

Любимият ми момент, който не влезе във филма, е с Любена Господинова (планински водач и спасител - б. а.). Тя каза, че, когато кара фрирайд, се чувства като художник. Имаш един огромен, бял, недокоснат склон и твоите следи рисуват върху това платно. За съжаление тогава излезе суперсилен порив на вятъра и после не можахме да повторим емоцията.

Успехът е, когато минеш своите граници.
Мечтите са опасни. Гледам да не им давам свободата да са водещи. По-скоро трябва да имаш цел. Да поставиш едни основи и да градиш последователно.
Следващата ми цел е да продължа да се занимавам с филми. Много ми се услади.

Следващият ми сценарий е написан, живот и здраве декември се събираме пак с екипа. Този път филмът ще е малко по-философки, по-художествен. Ще развием историята, която разказва един от героите в Снежна линия - за Ламар. През 50-те той пише страхотна поезия в проза за планината и извънпистовото каране. В момента чета негови произведения, за да ми улегне в главата.

Ще ми се аз да съм измислил топлата вода във всяка сфера, в която се занимавам. За да не се налага да се уча (смее се). Аз съм си малко мързелив тип.
Никога не знам какво ме очаква утре. Ако всеки ден от следващия месец ти е ясен, някак се губи романтиката. И въобще смисълът да правиш каквото и да било.

Никога не бях карал нощно по начина, по който суперспонтанно го направихме за филма. Споделих идеята с приятелчетата, викам: „Пичове, взимаме един агрегат и шест прожектора, харесваме си някакъв склон и караме!" Не знам друг в България да го е правил така.

Да пускаш извънпистово в два през нощта е страшно! Първо беше къртовски труд обаче. Сняг до кръста, джиповете не могат да изкарат догоре, всичко се носи на ръка, а е адски студ - чак разтворът ми за лещи и виното замръзнаха. Пълна тишина, вали един сняг, тъмно е... Човек има заключен страх от тъмнината и си много на ръба да откачиш. Спускаш се, не знаеш какво караш, очите тъкмо свикнат с мрака и идва осветената зона, правиш два-три завоя и пак си в тъмното и... нищо! Нищо не виждаш. Имаше страхотни пребивания в този момент (смее се). Безумна тръпка.

Софийската премиера на Снежна линия е на 29 ноември (четвъртък) от 21:00 на Дни на предизвикателствата в УАСГ

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев