Георги Касабов-Додо

Той изглежда голям и страшен, но истината е, че не е ...страшен. Той е на 33, но според него е на 26, защото първите седем му липсват. Той е Геоги Касабов-Додо или Менте, или за най-лесно част от култовите Толбухин отряд (ТхО). Името ти е познато, защото тези свежи агенти до неотдавна се вихреха със спрея и четката, но днес нещата са се извисили с има-няма няколко светлинни години. Господин Касабов нарича автора на това интервю „Марийо!" по неведоми мистични причини и по същите тях, заедно с момчетата от отряда, прави едни от най-извънземните фотоси в цяла плодородна Добруджа, а оказва се и в цял плодороден свят, защото именно снимка на ТхО е сред избраните за участие в третата международна Light Painting изложба. Тя ще се проведе в Овиедо, Испания, и на нея ще видим най-добрите с фенерчето и апарата.

Подсказваме, че Light Painting е странно занимание за още по-странни лудаци, което използва най-обикновени светлинни ефекти, които се запечатват по необикновен начин на снимка, а резултатът е меко казано УАУ! Именно за успеха, да си най-луд сред лудите, ще си говорим с Додо, който изнамерихме чак във Виена, а той ни сподели как точно стават нещата и ни открехна защо Добрич ражда само свежи типчета. Гасим фенера, мажем голяма филия Добружда с лютеница и потъваме целите в светъл слух:

Здрасти, Додо я кажи къде те хващаме в момента и защо точно Додо, малко странно ни звучи?
В момента съм в квартирата си във Виена. Додо, заради говорен дефект в детството ми. Вместо Г съм изговарял Д и така вместо Гого съм казвал, че се казвам Додо.

Забавна история, даже си я представяме, но да не задълбаваме, а по-добре ни сподели за историята с Light Painting-а? Кога се зариби да рисуваш със светлина и да снимаш нещата и си признай от къде си го видял, защото сме стари кучета и знаем, че в България това не е много популярно?
С Light Painting-a започнахме малко на шега. Вечерта преди Джулая през 2009 на Крапец реших да покажа няколко трика със светлина на приятелите си и от снимка на снимка дойде утрото. След преглед на снимките се оказа, че ни е забавно това занимание и започнах да търся всякаква информация относно този тип фотографии. За първи път може би видях и ми стана интересно как се правят подобни снимки в кадрите на Michael Bosanko.

Като каза приятели, как се сформира ТхО групата и колко точно човека ти помагат за проектите? Свестни типчета ли са и защо се преминава от рисуване на графити, в шоу със светлинни ефекти?
Отряда първо беше сформиран като графити крю, но не за дълго. След като започнахме да се занимаваме с Light Painting се стигна и до момента, в който трябваше под тези снимки да има и автор и решихме да използваме точно това име. Отряда няма точно определен брой членове. Всички участвали в една или друга снимка са част от него.

Доста либерално, харесва ни, както ни харесва и успехът, за който много нетайничко се кефим. Как стана така, че ви включиха в Третата международна Light Painting изложба?
Изложбата е дело на Light Painting World Alliance, където сме член. Всяка година от създаването му се провежда по една такава голяма изложба. Първата беше в Москва, втората в Париж, а сега е в Овиедо. След два неуспешни опита се стигна и до момента, в който бяхме одобрени да участваме с една снимка. За участие в изложба може да кандидатства всеки, който има завършен профил в самия алианс и изпрати кадри в уречения срок. Алиансът е отворен за всички занимаващи се с този вид фотография.

Не скромничи, а ни сподели голяма ли беше конкуренцията и имаше ли някой изключително добър артист, който направо ти счупи главата?
Конкуренцията е огромна. Снимки изпращат всички, като много от имената са си направо легенди в Light Painting-a.

А чисто технически как става цялата схема, кой свети, кой снима, как се постига този уау ефект?
За пълна яснотa как точно става всичко има клипчета how to make light painting photography, но основно за постигането на една такава снимка са нужни апарат и светлинен източник. Самата снимка се прави вечер или в тъмно помещение на дълга експозиция, която може да варира от няколко секунди до няколко минути, в зависимост от това, което искате да постигнете. Снима апаратът, светите Вие, а ефектът уау става с много въображение и опити.

Преди да се затичаме да си светим, ни е интересно с какво основно се занимават момчетата от групата? Може ли човек да се издържа от това интересно светещо хоби?
Отрядът е пръснат по целия свят и винаги е прекрасно, когато се съберем да поснимаме. Всеки работи нещо, което не е свързано със снимането. Аз например работя като куриер на велосипед във Виена. Разбира се, че човек може да се издържа от този тип снимки, но ние още не сме достигнали до този момент, засега е само хоби.

Как избирате къде да снимате и имате ли предварителен план за кадъра или всичко си идва фриистайл?
Поради факта, че сме пръснати и снимаме рядко заедно, имаме достатъчно време да обмисляме и обсъждаме идеи и хрумвания, които да реализираме, когато се съберем. Разбира се, правим и много още фриистайл в процеса на снимане.

Коя е най-яката снимка, която сте правили и съответно, сещаш се, коя беше пълен провал?
Трудно е да се определи. Харесваме си всички снимки, някои повече, някои по-малко. Пълен провал е нереализирана идея.

Сега искаме едно супер послание за четящите ни - защо да продължават да дерзаят и как се постигат успешни проекти в БГ?
Не спирайте да опитвате и да се борите за идеите си!

Супер! И нека завършим с класика: бъдещи творчески планове и ако нещо ти искаш да ни питаш или да ни кажеш - целите сме в слух?
Искам да благодаря на всички, взели участие в която и да е снимка. Без Вас нищо нямаше да е такова, каквото е, а за плановете: очаквайте неочакваното! Ще продължаваме да снимаме!

Момчетата от Добрич не за първи път получават световно признание. Те вече два пъти са печелили месечните надпревари на сайта lightpaintingphotography, в конкуренцията на артисти от цял свят. ТхО е и член на Light Painting World Alliance - най-голямата организация, обединяваща всички, занимаващи се с това изкуство.

Изложбата ще се проведе от 4 до 13 юли в Овиедо, Испания.
Още за нея тук, а още снимки от ТхО тук

Текст Михаела Самарджиева / Фотография Георги Касабов-Додо