Гергана Плетньова

Чакаме Гергана Плетньова на последния етаж на Държавната агенция Архиви на Московска. Пристига от Армията, където в момента репетира Тартюф по Молиер. Още помниш ролята й в Единствената любовна история, която Хемингуей не описа на Светослав Овчаров, а сега бе Вера във филма Никой на Андрей Андонов, където, заедно със  Силвия Петкова, успяха да смълчат Зала 1 на НДК със зверско присъствие и силна харизма. "Тази роля е изключително специална за мен. По това време аз, също като героинята ми, преживявах труден период, в който ми се случиха поредица от неприятни събития. И всъщност ролята за мен се оказа терапия - претърпях същата трансформация като Вера. За пръв път ми се случва да играя персонаж, чието емоционално състояние толкова добре респондира на моето - трябваше да извървя същия път като нея и тя ми помогна да го сторя след края на снимките".

В хода на разговора разбираме, че ролята на Вера е писана специално за Гергана, заради вродената интуиция на режисьора, която му показва, че нейната душевност най-добре би паснала на образа. Докато разказва наблюдаваме русите къдрици, с които вятърът танцува и играта на слънцето с чаровните лунички. Струва ни се тъпо, но някак не може да подминем темата за визията й и доколко тя я e направила концептуална актриса - Гергана е елфа, митологично създание толкова нежно и ефирно, че чак ти се струва нереална. "Иска ми се да смятам, че не е така. Според мен за един актьор е фундамент да може да изиграе всичко и всъщност, това е най-интересното в тази професия. Въпреки това трябва да призная, че този момент го има понякога. Въпреки че самата аз съм избирателна в ролите си. Например, никога не бих се снимала в сериал. Не че имам нещо против този бранш, но това просто не е моето". Разбираме я.  Ако и ти си я гледал на сцена, ще признаеш, че там тя е във вихъра си. Сега обаче ще я прочетеш.

Събуждам се с разговорите на многобройни и различни птици.
Не мърдам от вкъщи без усещането за себе си.
Никога не закъснявам за работа.

Умирам от срам, когато се изкажа неосведомена и прибързано.
Все си повтарям, че всичко е наред.

Идеалната вечер е след добре свършена работа, на тихо и с много любов около мен.
Обикновено съм в автобуса или в театъра.
Никога не танцувам на чалга.
Падам си по моето момче.

Беше велико, когато се роди племенникът ми Филип.
Влизам в огъня заради сестра ми, майка ми, баща ми и Филип.
Дойде ми до гуша от простотии, комплексари, драми, глупостта и тесногръдието, пошлостта, безвкусицата и агресията.
Не казвам на никого, че неговата истина не е истина.

Страх ме е да гледам под леглото.
Страшно се излагам, когато  става дума за география по принцип.
Майка ми често ми казва, че ме обича и е зад мен винаги, както и да не си връзвам косата, защото се изтощава.

Искам да остарея като Мерил Стрийп.
Правя се на луда, когато полудея.
Скачам на бой, когато от мен го поиска режисьорът.

Убивам за сън.
Не си позволявам да говоря, когато нямам какво да кажа.
Заспивам на тихо.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Омарът.
Най-големият актьор за мен е Мерил Стрийп.
Харесвам режисьори като Дейвид Линч и Вим Вендерс.
Не помня глупавите филми.
Много се смях на Алф.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам радио.
Никога няма да ми омръзнат Dire Straits.
Любимият ми композитор е Анджело Бадаламенти.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Radiohead.
В София искам да дойде Джордж Майкъл.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Богът на дребните неща от Арундати Рой.
Сега чета Океан море на Барико и Чародейците на Ромен Гари.
Много ми говорят за Калуня-каля  на Георги Божинов.
Най-добре пише Маркес.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е храна за душата ми.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Хотел между тоя и оня свят от Ерик-Еманюел Шмит.
Обичам текстовете за театър на Чехов, Бекет, Йонеско, Гогол, Тенеси Уилямс, Питър Шафър.
Последно гледах  Театър, любов моя на режисьора Касиел Ноа Ашер.
Мечтая да изиграя Облекла за летен хотел по Тенеси Уилямс. Разказва се за Скот Фицджералд и жена му Зелда, която се намира в лудница и се мисли за Изадора Дънкан.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, бе на Рембранд.
Любимите ми художници са Гоя, Ван Гог, Дали.

Текст Мартина Панайотова/ Фотография Славея Йорданова