Гери Турийска

Гери Турийска пристига в осем вечерта с жълт шлифер на бели точки (полка дот, йей!) и малка бира в ръка. Цял ден е взимала интервюта от други хора, но сега е неин ред. Докато наблюдавам със завист как една от най-мързеливите котки на света се търкаля нирванно из зеления двор на Sofia Live, питам Гери откога пише текстове. „Някъде от 2000-та, правила съм го за адски много поп и рок изпълнители. Последните две години пак има раздвижване, излизат нови групи, което е хубаво."

Пише обаче и за себе си: „Текстовете в Рубикуб са си мои, както и мелодиите. Аранжиментите са на музикантите". Рубикуб е сравнително нова банда, горе-долу на две години. Имат десет парчета и два клипа, сега са готови и с третия. „Иначе официалната ми работа е следобедният блок на БГ радио", казва, но звучи доста по-запалена, когато говори за литературния проект Пощенска кутия за приказки, чието поредно издание е тази сряда в Studio 5. „Покрай пощенската кутия се роди нов литературно-музикален стил - хип-хоп мелодрама", обяснява ми, а аз се опитвам да си го представя, но не мога.

Вместо това я ръчкам да ми каже какво става със Sunday Art Report - събитието, което заедно с Марто от Строежа правят от време на време. „Тази година може и да пропуснем, защото не се знае какво ще стане със заведенията в Студентски град. Идеята винаги е била да смесим музика, театър, кино и литература на една сцена за няколко часа. Нещо като модерна читалищна дейност, но без соц елемента". Хм, без соц ми харесва.

Събуждам се с „18 With a Bullet" на Пийт Уингфийлд. Като кучето на Павлов съм - до припева вече вървя към банята.
Не мърдам от къщи без ясна представа къде отивам. Дори безцелното шляене трябва да има ясен маршрут.

Никога не закъснявам за театър или кино. Ужасно ме дразнят хората, които влизат, след като изгасят светлините. Започва едно скърцане, ставане, минаване, настъпване, шушукане...
Умирам от срам, когато някой, когото харесвам и уважавам, се излага. Например в риалити шоу.

Все си повтарям, че повече няма да работя с хора, които не ценят труда ми.
Идеалната вечер е 27 градуса, двор с райграс, звезди и луна, красиви хартиени лампи, приятели около маса с вино и сирене, тиха музика, смях.

Обикновено съм в такси. Особено ако ми звъните по телефона. И като казвам, че влизам в тунел, наистина влизам в тунел (смее се).
Никога не танцувам на Мишел Тело и неговата „Ai Se Eu Te Pego".

Падам си по Конън О'Брайън, Зак Галифанакис, Стийв Карел, Уил Феръл, Флий и... и... Дейв Грол! На всичките бих им родила по едно дете, ей така, за спомен!
Беше велико, когато осъзнах, че Пощенска кутия за приказки е заживяла свой живот. Някои проекти изискват страшни усилия, други стават от само себе си.

Влизам в огъня заради брат ми. И малки животни.
Дойде ми до гуша от дребните хитрини на хора, които смятат, че могат до безкрай да се ебават с авторските ми права.

Не казвам на никого, че всъщност съм ужасно срамежлива. Беше ми доста трудно да се отпусна на сцената и не смятам, че съм го постигнала докрай. Приемам я като лечение, изпитвам смелостта си всеки път.
Под леглото ми има кълбета с прежда. От октомври до май това е най-любимото ми занимание вечер. Настъпва сезонът на плетенето и вече трупам материал - като катерица в хралупа.

Не искам да остарявам.
Правя се на луда, когато срещна някого, когото би трябвало да познавам, съдейки по неговата реакция. Умът ми се радва на редовно чистене на информация, което включва и голямо количество имена и лица. Но имам изработена усмивка, интонация и разговор на общо ниво, които са ме спасявали стотици пъти.

Бих се сбила с всеки, който причинява дискомфорт на брат ми. Той е на 17 години и се казва Иван, безкрайно го обичам и се гордея с него. Дано го знае (усмихва се).
Убивам за последния буркан Nutella на рафта в магазина.

Не си позволявам да се чувствам сдухана. Открих, че наистина мога да контролирам емоционалните си пикове и спадове, независимо с какви лайна ме замерят в момента.
Заспивам на пълна тишина и тъмнина! Само някой да е мръднал! Обичам да спя и за мен е важно да се наспивам. Освен това сънувам много, а това е сред нещата, което не заменям за нищо на света.

МУЗИКАТА
Слушам непрекъснато. В саундтрака на живота ми най-често изскачат имената на Масив Атак, Бьорк, Фалула, Дейвид Гилмор, Пинк Флойд, Фуу Файтърс, Нирвана, но и Ани Дифранко, Елсиан, Пи Джей Харви, Ройшийн Мърфи и, ох, твърде дълго ще стане.
Никога няма да ми омръзнат Пинк Флойд.
Най-добрите концерти, на които бях, са тези на Джордж Майкъл, Рамщайн, Ройшийн Мърфи, Депеш Моуд... Без да обсъждаме звук и организация, а чисто емоционално.
В София искам да дойдат Пинк Флойд. И после мога спокойна да си умра.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Мечо Пух. 
Сега чета писмата за Пощенска кутия, но ако говорим по-мащабно, през последните 3-4 години обръщам внимание на българските автори от новото поколение. Имаме наистина добри разказвачи и това ме прави горда по начин, граничещ с патриотизъм. 
Обичам да ми препоръчват книги, обичам миризмата на стари страници. Когато приятел ти даде книга, която той харесва, някак си я съпреживяваш с него. Разбираш защо я е харесал. Това е адски лично споделяне. 
Най-добре пише този, който чувства това, което пише. 

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е несравнимо. Открих го късно, като малка не са ме водили много-много. През последните десет години страшно обичам. Миналия сезон гледах и куклен театър (заради Гъмов) и съм възхитена. 
Не мога да си кривя душата, че ходих два или три пъти с невероятно удоволствие на моноспектакъла на Камен Донев. Чудесен е. 
Обичам текстовете на Стратиев, Камен Донев, Теди Москов, Шекспир, Франсис Вебер и т.н. 
Последно гледах Тест на Елин Рахнев. 

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми и скулптурата, и живопистта, и фотографията. Безкрайно любопитна съм как емоционални състояния могат да бъдат изразявани визуално. На този тип изкуство гледам като децата. Една картина ми харесва, ако провокира в мен емоция. Ако ми е безразлична, я подминавам. Герника на Пикасо например ме смаза със силата си, когато я видях на живо в Мадрид преди години.

Пощенската кутия за приказки на Гери Турийска е на 3 октомври (сряда) от 19:00
в Studio 5. Този път темата е „Всяко нещо с времето си", а историите ще прочетат
Калин Врачански, Петър Мелтев, Ирмена Чичикова, Явор Захариев, Дидо и др.

Текст Насо Русков / Фотография Васил Танев