Гийермо дел Торо

Той е от онези пораснали момчета, за които казват, че просто са сменили мащаба на играчките. Само че тук не става въпрос за коли, а за сбъдването на приказките, оживяването на фантастичните светове и чудовищата от детската стая, което е едно от преимуществата на киното, откакто се е родило.

Да запечата въображението си върху целулоидната лента се е сетил пръв Жорж Мелиес - изкусният илюзионист и пионер на киното, въвел специалните ефекти на екран, на когото Мартин Скорсезе посвети Изобретението на Хюго. Сред най-обичаните от публиката негови наследници са мегаломаните Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, ексцентриците Тим Бъртън и Тери Гилиъм, а някъде там се нарежда и мексиканецът Гийермо дел Торо, чийто уклон към готиката разчупва инак полираната визия на холивудските мейнстрийм фантасмагории.

Роден е в Гуадалахара (Мексико) и по-голямата част от детството си прекарва с много набожната си баба - тя му налива католически морал в главата, а той по-късно - за отмъщение - използва религиозните символи с акцент върху гротескната и чудовищната им страна. От малък си пада по страшни приказки с готически елементи, а в тийнейджърска възраст става заклет киноман.

Гийермо започва да снима собствени късометражни филми с аматьорска камера, докато учи в йезуитско училище. Вдъхновение черпи от любимите си филми - гледал е до припадък Шофьор на такси на Скорсезе, Нощта на живите мъртви на зомби мастъра Джордж Ромеро, Черна неделя на италианския хорър класик Марио Бава и разни шейсетарски филми на ужасите, които в сравнение с днешните изстъпления в жанра са си като приспивни песни. Може би затова стилът му си остава все пак романичен и никога не прекрачва границата на визуалната поносимост.

Въпреки че мечтата на младия Гийермо е да стане режисьор, кариерата му тръгва от майсторенето на специалните ефекти. След като завършва училище, се премества в САЩ и успява да се добере до курсовете на Дик Смит, известен с работата си по грима и визуалната среда във филми като Кръстникът, Екзорсистът и Шофьор на такси. Когато се връща в Мексико, Гийермо основава собствена компания за специални ефекти с името Necropia и в продължение на десет години усъвършенства и развива занаята със собствената си фантазия. Междувременно посещава лекции по кино, изявява се като журналист и снима доста късометражки.

Пълнометражният му дебют Кронос излиза през 1993-та - стилен фантастичен хорър за мистериозно устройство, което осигурява вечен живот на притежателя си, но след определено време става неконтролируемо и руши всичко наоколо. Любимото чудовище на Гийермо е Франкенщайн и не е трудно да разпознаем мотива в сюжета. Следва Мимикрия с Мира Сорвино за друго чудовище, създадено да яде хлебарки, но всъщност напада хора.

Истинският успех обаче идва с Гръбнакът на Дявола, който разказва страховита история за детско насилие от времето на Испанската гражданска война, а в главните роли са първокласните испански актьори Мариса Паредес и Едуардо Нориега. Филмът е определен от критиците за „исторически арт хорър" и заедно с естетическата феерия Лабиринтът на Пан, която пък е ситуирана в ранния период от режима на Франко, се нарежда сред артистичните класики в жанра.

Режисирайки вампирския екшън Блейд 2 с Уесли Снайпс в главната роля, Гийермо дел Торо навлиза стабилно в американския комерс, а с Хелбой затвърждава интереса си към екранизации по комикси. Въпреки че холувудските му филми осезателно се отличават от испаноезичните, той се дразни, когато се говори за двете различни страни на филмографията му: „Някои хора не харесват Хелбой, защото не бил толкова личен, колкото Лабиринтът на Пан. Гледайте си работата, за мен и двата са еднакво лични. Режисьорът снима един и същи филм през целия си живот - Хичкок е добър пример за това."

Най-новият му филм Огненият пръстен разказва за свирепа човешка битка с морски чудовища и със заплахата от воден апокалипсис. Макар да е откровен комерс по всички правила на „филм-бедствие" жанра, в Огненият пръстен има нещо много лично. Ако в къщата със съкровищата си Гийермо така и не е пресъздал дъждовната стая, родена от детското му въображение, може би това е начинът да сподели невинния си „мокър сън" с целия свят.

Текст Мариана Христова