Глупавата надежда, че щом си в чужбина, обезателно ще успееш

Култът към работата в чужбина никога не излиза от мода и куцо, кьораво и сакато търчи към Терминал 2 с надеждата да си уреди живота. Ако може да стане ей така от нищото за нула време, най-добре...

Безспорно има много способни и предприемчиви хора, които успяват да се реализират извън родината ни, но за съжаление е пълно и с такива от втория тип- незнаещи, неможещи и неискащи нищо съществено от живота. Изпълнени с фалшиви и дори инфантилни надежди, накрая се превръщат в обикновени бели роби и то съвсем доброволно.

И всичко е започнало от едни смущаващо грешни представи. Нека видим и най-популярните сред тях:

В чужбина можеш да успееш без да знаеш езици и и без да притежаваш някакво умение

Честито на всички заблудени и наивни същества - това е връхната точка на абсурда!

Истината е, че без никакъв език, в чужбина е трудно да си намериш работа дори като мияч на посуда. И не мислите, че ако заучите някоя и друга фраза от песен или филм и наизустите два реда от разговорника, нещата ще са във ваша полза.

Не владеете ли поне базово чужд език и не можете ли да проведете елементарен диалог на него, къде по дяволите, сте тръгнали? Добрата новина е, че има много места, на които може да изучавате езика интензивно, а някои чуждестранни работодатели предлагат такива курсове за тяхна сметка. И все пак...не рискувайте да попаднете в нелепата ситуация да ръкомахате като луд и да правите физиономии, за да ви разберат. След като сте на чужда територия, разваления английски примесен с БГ псувни няма да ви е от особена полза.

В чужбина всеки ти е длъжен, защото си гостенин

Много българи отишли да вършат нискоквалифицирана работа на Запад или някъде другаде, живеят с нагласата, че всички са им длъжни и те всъщност са почетни гости и трябва да им бъдат предоставени куп неща-заплата с която да си позволят да живеят като милионери, страхотни уикенди, безкрайни обедни почивки, хиляди бонуси, луксозни квартири, деликатеси на корем и разбира се...стабилни парични социални помощи, в случай, че решат да напуснат на третия месец.

Мили фантазьори, имам новина за вас- ако желаете да получите поне част от тези екстри- не отивайте в чужбина като служители, а като туристи.

Да бачкаш там не е като да си на екскурзия...уви. Не подкрепям експлоатацията, но и съгласете се- ако сами сте решили да се бъхтите на другия край на света, не очаквайте да се държат с вас като с кралски особи.

В чужбина непременно ще станеш милионер (или поне богаташ от средна класа)

Със сигурност, стандарта на живот там ще е по-висок. Дори като мияч на посуда или берач на ягоди, ще взимате не лоши пари, но...има едно голямо и съществено НО!

На всички ни е ясно, че там разходите са далеч повече, данъците се плащат от всеки и не можеш да се скатаеш с пари под масата. И тъй като заплатите са по-високи, цените съшо са такива за да има нужния баланс.

Прогонете от съзнанието си си нелепите митове за бързите пари, които ще харчите за забавления и удоволствия. Единствените хора, които ще ви вземат за малко по-забогатели, са онези на родното черноморие, където вие със сигурност ще демонстрирате вашето „превъзходство”. А дали ще ви се получи, е друга тема.

По-добре инвестирайте изкараните средства в собственото си развитие или в друга стойностна кауза. Само тогава 12-часовите работни смени на кофти длъжност далеч от семейството, дома и приятелите ще си струват.