Горан Тричковски

Срещаме се в малко и уютно ателие в центъра на София. Там, където се създава изкуство. С влизането няма как да не усетя аромата на този вид творчество, а именно на газ, спирт и кoрeселин.

Защо избра графиката?
Без да искам (смее се).
Дипломната ми работа беше Приказки за възрастни. Серия от графични произведения, на които бях изобразил по мой начин герои от Disney и Justice league.  Знам обаче, че дипломата не върши никаква работа, ако нямаш натрупани знания и умения.
Имаше ли любим преподавател в академията?
Да. Емануела Ковач - прекрасен човек.

Първата ти самостоятелна иложба е?
I am very important. Изложба, която показва живота ми през последните 6-7 месеца, откакто напуснах работа и започнах да си тръся нова професия.
Заглавието е провкиращо, но и банално. Защо се спря точно на него?
Защото това е най-подходящото име за първа самостоятелна изложба.

Най-важното е?
Да си добър.

Гостоприемният стопанин няма нищо против да ни покаже някои графични техники, както и да ни обясни рядко ползвани понятия извън художническата гилдия. Например:

Какво е офорт?
Това е любимата ми графична техника за дълбок печат. При нея се издрасква рисунка върху цинкова плоча, намазана с грунд. Потапя се в азотна киселина, разредена с вода. След това се изчиства грундът и се печата. Получава се огледален образ.

Има и други техники за дълбок печат: мецотинто, акватинта, суха игла... общо взето все дълбок печат. Съществува и висок печат, но това е друго.
Екслибрис?
От екслибриса се интересуват ценители. Това е отделен свят. Те поръчват еслибриси с количества (минимум 50 бр.), а след това ги разменят помежду си. Колекционери.

Първият печат ли се продава най-скъпо?
Не. Въпреки, че могат да бъдат тиражирани многократно, цената остава същата. Някои хора не си дават сметка, че в тях е вложено старание и творчество. Това е произведение на изкуството все пак.
Дълго време ли се подготвя за изложбата си?
Около месец. Стана доста бързо. Повече време отнема измислянето на концепция, а аз вече знаех какво искам да направя.

Продават ли се картините?
Все по-малко. Хората харесват мили картини (животни, цветя, природа), моите не са такива. Аз имам два ковчега, с единия спечелих втора награда в Румъния. Казва се “Страх от отворено пространство”. На професионален език е агорафобия.
Ти би ли си сложил картина на ковчег на стената вкъщи?
Защо не?

Ходят ли хората на изложби?
Да.
Най-голямата ти картина е?
3 на 4 метра.
Правил ли си скулптура?
Да, една глава от месинг, на която сложих отливка от зъбите си, преди да сложа брекети. Кръстих я “Thank you God for the perfect smile”.

Една картина е готова, когато?
Когато съм доволен от нея. Лесно изхвърлям несполучливите. Не ми е жал.
Най-готино е?
Съвременното изкуство. В него има много мисъл. Не е само красота. Светът се променя, развива. Не може и няма смисъл да рисуваме като Да Винчи.Лесно е, когато знаеш какво искаш. Макар че се случва се да имам много оригинална идея, но да не сполуча с изпълнението. Случва се и обратното.

Разкажи ми за PRINT NEST. Как се събрахте?
Събрахме се от академията. Завършихме заедно трима колеги, после дойде Зоран, след него и Иван. През април предстои шестата ни обща изложба. Предната се получи добре, тогава бяхме петте елемента. По-лесно е като сме повече. Разделяме си разходи за ателието, за наема на галерия и др.
Отразява ли художникът света около себе си, или само представата за него?
Художникът отразява света около него. Какъвто е светът в момента, такова е изкуството.

С какво се занимаваш напоследък?
Подготвям портфолиото си за дизайнер.
Преподава ли ти някой?
Засега се уча сам, с помощта на приятелката ми. Тя го работи и разбира.

Спомена дизайн и смяна на професията, реших че се шегува. Мислех си: “ Толкова добър художник, а иска да се занимава с дизайн?“ Представих си го в шивашко ателие, с ножица в ръка, подбиращ платове за дрехи. Не, че е лошо. Горан погледна учудената ми физиономия. Май прочете какво се върти в главата ми и допълни: “Дизайнът е свързан с изкуство, мислене и детайли.” Слушах го и кимах подозрително. “Виждам бъдещото там. И е забавно. Създаваш външния вид на компютърни програми и други.” Олекна ми. Имал е предвид съвсем друг вид дизайн.

Самоопределяш се като?
Като много готин и много скромен.
Любимото ти място в София?
Парчевич 20. Това е адреса на ателието, в което работя и прекарвам голяма част от свободното си време.

Филм, който би гледал отново и отново е?
Боен клуб.
Режисьори, които харесваш?
Тим Бъртън, Куентин Тарантино и Робърт Родригес.

Четеш ли?
Разбира се. Чета разкази в градския транспорт. Един на отиване и един на връщане. Сега чета Айзък Азимов - "Роботите на зората".
Предпочитания за музика?
Ник Кейв.

Благодарен си за?
Всичко.
Ненавиждаш, когато?
Художник прави неща, за да се харесат на другите.

На какво се смееш?
Ricky Gervais Show.
Недоволен си от?
Поведението на хората.

Един художник е велик, когато?
Сложно е, но ако знаех рецепта щях да съм най-велик.
Имаш ли любим цвят?
Обичам цветовете, но предпочитам черно.

Най-голямата човешка лудост?
От къде да започна... Религията!
Мечтаеш за?
За 10 х 10 метра хартия.

Пристрастен си към?
Изкуството.
Мисъл, която не ти дава мира?
Чудя се откъде да изкарам пари. В изкуството е така засега, може би след време ще е по-добре.

Наясно е, че от изкуство не се живее, но въпреки това продължава да рисува. Вярва, че няма неразбираеми неща, всичко е въпрос на въображение. Обича загадките и предпочита да се занимава със себе си, отколкото с другите. Това е Горан Тричковски.

Текст Биляна Бозинарева