Грета Мутлу

Възпитаничка на престижния Кливландски институт по музика и училището "Глен Гулд" в Торонто, Грета Мутлу се среща с цигулката в съвсем крехка възраст. Инструментът я води не само в Канада, но и в Англия, Франция, Германия, Чехия, а тук през 2005 получава диплома за заслуги от Министерство на културата. И преди сме я гледали в концерти на Модо, а на 8 март ще я чуем с произведения на Шуберт, Джон Адамс и Габриел Форе

Грета намира цигулката случайно. Или цигулката намира случайно нея. Или пък в цялата история няма нищо случайно. Факт е, че когато е съвсем малка, се натъква на инструмента в дома на баба си. След години желанието й да опознае цигулката и да я превърне в свой живот, най-сетне се сбъдва и това я отвежда до обучение в Канада и кариера в Англия. На 8 март в Зала 7 на НДК пък ще се срещнем с Грета, нейната цигулка и Венета Нейнска в концерт от поредицата Мотив на Модо България.

Събуждам се със "само още пет минутки", последвани от късо еспресо.
Не мърдам от вкъщи без пари, ключ и телефон. Нещо като мантра на прага. Все по-рядко се случва да изляза и без цигулка.
Никога не закъснявам за ... за... за... ох, май за всичко закъснявам!

Умирам от срам, когато усетя, че губя нечие време.
Все си повтарям, че е хубаво да приемам нещата по-спокойничко.

Идеалната вечер е късна и лятна.
Обикновено съм в състояние на информационно претоварване. Често забелязвам и помня ненужни неща, а забравям собствения си телефонен номер.

Никога не танцувам на високи токчета. Безопасността преди всичко.
Падам си по хора, които са много добри в това, с което се занимават.

Беше велико, когато с Венета Нейнска се запознахме и установихме, че ни е приятно да свирим заедно. Да откриеш музикален партньор е горе-долу толкова трудно, колкото да откриеш житейски.
Влизам в огъня заради близките си. Семейството ми, учителите ми и тесен кръг от познати са директно отговорни за това, че живея живота, който съм искала. Бих понесла някое и друго изгаряне от благодарност.

Дойде ми до гуша от онези, които си мислят, че светът им е длъжен.
Не казвам на никого, че има лош дъх. Само предлагам дъвка.

Под леглото ми има комплект ракети за федербал и голяма кутия американски клечки за уши.
Страшно се изложих, когато поздравявах един Клезмер музикант след страхотен концерт (Алан Берн от Brave Old World) и от главозамайване го нарекох с друго име. Едва на следващия ден осъзнах защо ме беше погледнал странно, след като му направих толкова чистосърдечен комплимент.

Майка ми често ми казва, че съм любимото й дете. Би било притеснително ако твърдеше другояче, понеже съм й единственото.
Искам да остарея като щастлива и пълноценна личност.

Правя се на луда, когато се чувствам неловко.
Скачам на бой, когато някой около мен проявява апатия. Досега не съм оголвала юмруци, но е имало вербални схватки.

Не си позволявам да се отказвам, преди да съм се опитала.
Заспивам на фона на нестихващи мисли от типа "утре да не забравя да...".

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Изкупление (Atonement).
Най-големият актьор за мен е Хавиер Бардем.
Харесвам режисьори като Уес Андерсън, Педро Алмодовар и Куентин Тарантино. И тримата са майстори на абсурда.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика на живо. Независимо от стила, няма формат, който да пресъздаде достойно цялостното изживяване от един концерт.
Никога няма да ми омръзнат струнните квартети на Бетовен.
Любимият ми композитор е ... този, чиито произведения уча във всеки даден момент. Опитвам се да вникна не само в историческия и артистичен контекст, но и да разбера човешките подбуди зад всяко произведение. Защо е написал/а това произведение, защо е посветено на даден изпълнител? Лесно е някой да ти стане любимец, когато вникнеш в емоционалния му свят.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Камерен Оркестър на Европа под палката на Бернард Хайтинк в Royal Albert Hall миналия август.
Музикалният живот в София е богат и разнообразен. Тук не само идват прекрасни музиканти отвън, но имаме утвърдени ансамбли с история и традиции. Иска ми се повече хора, които не са свързани пряко или косвено с музиката, да се възползват от това.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите засега ми е неизвестна. Ще ви кажа след 30 години.
Сега чета Гравьор на сънища от Александър Секулов. Първо за мен негово произведение, но няма да е последно.
Най-добре пише Дейвид Фостър Уолъс. Не всеки ден съм в настроение за хапливия му поглед към реалността, но е бил абсолютен словесен виртуоз.

ТЕАТЪРЪТ
Пиесата, която най-много ме впечатли до днес си остава Сънят по Джулиан Барнс на Мариус Куркински. Гледах я много отдавна, но все още друга не е успяла да я измести от първото място.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми всички форми на изящно изкуство. Винаги се старая да посетя някоя изложба, когато съм в нов град. Повече обичам произведения, които въздействат, отколкото такива, които впечатляват.
Последната изложба, на която бях, е Performing for the Camera в Tate Modern, а неотдавна ходих в Royal Academy of the Arts, където представяха част от творчество на съвременния китайски артист Ай УейУей. Произведенията му са особени и разтърсващи, невъзможно е човек да остане безразличен. Дадоха ми материал за размисъл за седмици след това.
Любимият ми художник е хмм... труден въпрос. Както и с музиката, така и с изобразителните изкуства за мен е важно да видя произведенията на живо. Например Гоя никога не ми е бил любимец по снимки, а когато се разходих из възстановката на черната му стая в музея Прадо миналата година, направо настръхнах.