Ханс Ибелингс

Поводът за срещата ни е новата му книга European Architecture since 1890 - изчерпателен преглед на най-важните моменти в европейската архитектура през ХХ век, където Ханс Ибелингс обръща неочаквано голямо внимание на Централна и Източна Европа. Разпитахме го набързо и разбрахме, че наистина е заклет фен на нашия регион и няма нищо против да сме по балкански разхвърляни и не съвсем издържани в архитектурно отношение, стига само да си ползваме жилищата, офисите и улиците със здраве. И да сме щастливи в тях.

Здравей, Ханс. За шести път си тук, имаш ли си вече любими места?
Обожавам парковете ви - последно дойдох за Sofia Architecture Week в началото на ноември и не беше никак топло, но по улиците кипеше живот! Харесвам също и пазара на „Граф Игнатиев", който се променя със сезоните - боровинки през лятото, тикви наесен.
Къде другаде би ни завел, ако беше архитектурен гид?
За западноевропеец и историк като мен най-впечатляващи са сградите от времето на комунизма. Знам, че чувствата ви към тях са смесени, но има много за гледане - от монументалната архитектура на Партийния дом до изключително мощния модернизъм от 60-те и 70-те. Аз лично непрекъснато убеждавам хората да идват тук.

В книгата си казваш, че европейската архитектура винаги отразява тенденциите в обществото. Кое е интересното на София?
Ясно се вижда как се е залюляло махалото - от пълен държавен контрол към пълна свобода. Разбирам защо хората мразят комунистическата доминация, но днешното надмощие на частния бизнес не създава по-добра градска среда. Харесват ми баровете и ресторантите, които правят живота в откритите пространства по-удобен, но виждам също бума на моловете и празните офис сгради. Според мен съвсем скоро махалото ще се върне обратно и държавата отново ще поеме водеща роля.
Сериозно ли го мислиш?
Да, защото оставим ли нещата на естествения им ход, обикновено наблюдаваме промяна на всеки двайсетина години - толкова е срокът на годност на новите идеи в исторически план. В момента се говори за свободен пазар, либерализация и предприемачество, но това едва ли ще е вечно.

С кои архитекти, живи или не, би излязъл за по чашка?
(смее се) Труден въпрос. Не всички добри архитекти са готини типове - има такива, на които се възхищавам професионално, но ги намирам или за досадни, или за дразнещи. Любопитен съм и предпочитам да се срещам с нови хора, да ги слушам и да си говоря с тях.
Кои са изчезващите видове в архитектурата днес?
(пак се смее) Колко още такива въпроса имате? Вижте, архитектите са обект на странна възрастова дискриминация. Ако си млад, нещата са супер - винаги си добре дошъл и за теб навсякъде има награди, конкурси, отличия. От другата страна са определен брой класици, на които цял свят се възхищава. Най-трудно е, ако си някъде по средата на тези две категории, между 45 и 65 години. Тогава често ще чуваш: „Да, да, окей, познаваме работата ти, но няма с какво да ни изненадаш."

Как се оцелява в такъв случай?
Трудно. Повечето архитекти са известни с ранните си творби - тогава те са били модерни и нови за своето време. После махалото се залюлява, някои се изгубват от поглед или просто изчезват и чак към края новото поколение ги преоткрива като истински вдъхновители. Няма изчезващи видове, а по-скоро видове, които са излезли от мода.

Коя архитектурна идея или стил би изтрил от историята?
Нека пак спомена махалото - хората са свикнали да поглеждат двайсет години назад с думите: „Какъв ужас, нима преди време са намирали това за интересно?!" Затова архитектите попадат в странната ситуация на хора без памет - събуждат се една сутрин и искат да заличат вчерашния ден, без да си дават сметка, че и те самите ще станат част от него. В книгата използвам шведска карикатура от 60-те, която точно илюстрира този феномен - архитект гледа някакъв квартал и казва: „Време е да заменим старите грешки с нови."
Дай пример за такъв ужас.
Допреди десет години постмодернизмът се смяташе за извънредно лош, а днес се възражда - с голяма изложба в Лондон и със списания, които му посвещават брой след брой. Там е проблемът - архитектурата се развива с огромна скорост и когато една сграда вече не е модерна, веднага я променят, реновират или направо я събарят, без да й дадат шанс да стане класика.

Ти нищо ли не би бутнал?
Ами... (леко виновно) да. Защото ако приемем, че всичко, построено преди двайсет години, е зле, в един момент навсякъде ще имаме сгради с етикет „грешка". Но ако им дадем малко повече време, ще открием и другите им качества.
Значи да се научим да чакаме?
Разбира се. Ето ви едно предимство на бедните държави - те нямат пари да разрушават. Дадох си сметка за това в Мозамбик - страната е в топ 12 на най-слабите, а войната съвсем срина икономиката им. Затова там никой нищо не е променял - всичко си стои непокътнато, дори и да е било взривено. Не казвам, че социално или човешки погледнато е страхотно, но от архитектурна гледна точка е просто възхитително.

Коя архитектура е джънк?
(въздиша) Факт е, че 95% от застроената среда в света е правена без архитекти, а в много малка част от останалите 5% се вижда амбиция и мисъл за културния контекст. Именно това е джънкът. Но нещата, вдигнати без архитекти, са като домашната манджа - хората си я приготвят сами, с най-голямо удоволствие и използват съставките, които са им под ръка.

European Architecture since 1890 на Ханс Ибелингс е в +това и струва 65 лв., а новият му
проект The Architecture Observer ще тръгне през март на www.architectureobserver.eu

Фотография Васил Танев