Хелена Бонам Картър

Рошава и ококорена като току що изсулило се от кревата дете, Хелена Бонам Картър е вечното британско enfant terrible в англоезичното кино, нищо че отдавна прехвърли 40.

Хари Потър и даровете на смъртта: Част 1

Може би защото пробива в киното през костюмните саги, корсетът, дантелите и балонестите рокли си остават запазена марка в облеклото й. Както сама признава, за ексцентричния си стил се вдъхновява от Мария Антоанета и Вивиан Уестууд едновременно, а ролите й се движат долу-горе по същата траектория - от класическите Офелия в Хамлет и Оливия в Дванадесета нощ през изчанчено градските Кора в Жените говорят мръсотии и Марла Сингър в Боен клуб, до фантасмагоричните Ари в Планетата на маймуните и Беатрис Бодлер в Лемъни Сникет: Поредица от злополучия. Четвърт испанка по майчина линия, но също четвърт английска баронеса и правнучка на министър-председател по бащина, Хелена е в списъка на 10-те най-добри британски актриси на всички времена според списание Тайм, което никак не ни учуди, дори и преди да се заровим подробно в биографията й.

Дванадесета нощ

Понеже явно й е било писано да стане актриса, Хелена така и не учи за такава. Работата е там, че като ученичка печели национален конкурс за есе и с парите си прави професионален профил в кастинг агенция. Така още като тийнейджърка се урежда с участие в реклама, после в телевизионен сериал, а на двайсет я избират за главната роля в историческия Лейди Джейн, където рамо до рамо с актьори от Кралската Шекспирова трупа играе Лейди Джейн Грей, записала се в историята като деветдневна кралица на Англия.

Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

Пробва да учи актьорско майсторство в кеймбриджкия Кингс Колидж, но я отхвърлят - смятат, че няма да се отнесе сериозно към обучението, заради валящите вече ангажименти. И май са имали право да не й губят времето - Хелена вече е в полезрението на продуцентско-режисьорския тандем Исмаил Мърчант и Джеймс Айвъри. Те са на път да отнесат на Острова куп Оскари с романтичните си костюмни драми за строгите порядки в английското общество, а Хелена се оказва едно от най-скъпоценните им открития. Първо й поверяват ролята на влюбена в непокорен младеж госпожица в Стая с изглед, за да я поканят няколко години по-късно в далеч по-звездния Хауърдс Енд, където са още Ема Томпсън, Антъни Хопкинс и Ванеса Редгрейв. Тези превъплъщения й лепват типологизиращото прозвище „корсетна кралица", по повод на което се самоиронизира, че ще трябва да си извади няколко ребра - така или иначе ще е в корсет до края на живота си.

Голяма риба

Скоро пробива и като шекспирово лице в образа на Офелия от Хамлет на Франсиско Дзефирели редом до Мел Гибсън и Глен Клоуз. Някъде по това време успява да отмъкне Кенет Брана изпод носа на Ема Томпсън и да живее с него цели пет години, и нищо чудно, че с друг посветен на Шекспир актьор под ръка ще остане още задълго потопена в класиката. Междувременно отхвърля предложението на не толкова известния още Ларс Фон Триер за главната роля в Порейки вълните, заради сексуалното съдържание и психологическото напрежение, което явно е лъхало още на ниво сценарий, но няма още дълго да се опази от шантавите образи на жени на ръба.

Боен клуб

Осезателният пробив в тази посока е Боен клуб на Дейвид Финчър. Не че до този момент не й се е случвало да играе градски хулиганки, но кариерата й сякаш взима обратен завой след ролята на дрипавата непукистка-самоубийца Марла Сингър. Следват превъплъщения в кожите на хахавата Кора от свежарския Жените говорят мръсотии и на прелъстителната Сюзън от черната комедия Novocaine, които заменят корсета с уондърбра, но не и дяволития поглед с повдигната вежда.

Алиса в страната на чудесата

Шантавият й вкус за мъже и ролята й в Планетата на маймуните пък я събира трайно (поне засега) с Тим Бъртън, с когото имат две деца, без това да им пречи да живеят в две съседни лондонски къщи. Той, разбира се, я превръща в своя муза, благодарение на което я видяхме като вещица (Голяма риба),  Червената кралица (Алиса в Страната на чудесата) и още куп причудливи създания. Напоследък май се позавърна към старото си костюмно амплоа - преди две години я гледахме като младата кралица-майка в Речта на краля, а тези дни ще имаш честта да я видиш като свирепата мадам Тенардие в новата мюзикъл версия на Клетниците. До края на годината ще се появи в уестърн на Гор Вербински и в поредната изобретателна комедия на Жан-Пиер Жьоне, които звучат като да са различни от всичко, което ни е сервирала досега. По всичко личи, че проклятието на корсета все пак не е доживотно.

Текст Мариана Христова