Хората обичат да говорят за тези, които не могат да бъдат

Всеки от нас е чувал фразата, че интригата умира, когато достигне ухото на умен човек, защото един вид той пресича ехото ѝ, но сме били свидетели, че дори умните хора си ползват ушите за коварни цели.

Интригите не ходят по дърветата, а по хората независимо дали са умни, глупави, красиви или нелицеприятни. Празните приказки, които разрушават човешки взаимоотношения на лично и професионално ниво по катастрофален начин, са навсякъде.

Интригантите са тези тумори в обществото, които могат да навредят зловещо на голяма част от обкръжението си, но искрено вярвам, че накрая когато теглиш чертата, за да излезе сметката те със злините си ще са на минус и ще са навредили най-много на себе си.

Празни надежди би казал някой, но ще поспоря, защото интригантите не са щастливи хора. Хората от този тип обичат да говорят за тези, които не могат да бъдат.

Не можеш да си онзи, който не си вре носа в чуждото щастие, защото е прекалено зает със своето собствено затова единственият шанс да се доближиш до неговия образ и качества е да говориш за тях. Колкото по-недостижими са плюсовете на тази личност, толкова по-ожесточени и мръсни ще са фразите, които се изливат за него.

Разруха на авторитет, нараняване на интимното, разваляне на настроението със злобни и добре комплектовани приказки, дори вреда на личния живот или финансовия просперитет. Това са малка част от отличните способности, които един интригант може да изброи в CV-то си, но освен че вреди на успеха на другия, той не постига нищо успешно за себе си.

Един ден падането от високо много боли, защото осъзнавайки къде е позициониран спрямо лични таланти, успехи, доверие и уважение, което вдъхва в останалите, той ще е на една незавидна позиция.

Цялата енергия, която е влагал е загубена по глупав начин. Просто няма нищо достойно да занимаваш света с интригите си за хора, които през този период работят върху себе си и това ги е изтреляло на върха.

Успехът е непознат за хората, които само говорят за останалите. Успехът е гарантиран единствено за онези, които могат да оценят чуждото положително развитие като свое, които се трудят усърдно и преодоляват болката от безпочвените приказки по техен адрес.

Хората обичат да говорят за тези, които не могат да бъдат и цял живот не могат да бъдат нищо повече от говорилня. Смислените единици на това общество всеки ден усъвършенстват всичко по себе си, за да могат да бъдат това, което вярват, че са. Затова от днес или продължавай да говориш за нещо, което не можеш да си и продължавай да не си, или вземи решението да се превърнеш в своята най-добра версия. Вторият път ще е труден, но накрая по-сладък и достоен.  

Автор: Пам Велидис

Виж какво се случва, когато помним онези, които отдавна са ни забравили.

Професионален мързел ли си?

5-те най-лоши типа шофьори из софийските улици