Христина Караиванова

Христина Караиванова е завършила НАТФИЗ в последния клас на Крикор Азарян, Тодор Колев и Елисавета Сотирова. Влиза в Академията, водена от любовта към киното, но там среща очарованието на театралната сцена. Спомня си с удоволствие и гордост дебюта си в Зад канала с В полите на Витоша, а мечтае да играе в Трамвай Желание или в пиеса на Йожен Йонеско. Можеш да я гледаш в постановката ПриятелКи мои на Симон Шварц и Теди Москов.

Кого би убил присмехулнико?
Моралната беднотия и модерната простотия с техния лош вкус към живота.
Чий скелет криеш в гардероба си?
Ничий - не сме подходящи един за друг, за да съжителстваме.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Гроб не копая, за да не падна сама в него.
Как би умряла във Венеция?
С цветя в косите, мъже на колене и другите последвали ги чудесии. Нещо като в роман на Филип Солерс.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Цялото войнство напусна кралството, докато се огледам и вече съм на Ничия земя.
Тъжно е и си е чисто разбиване. Скъпите ми хора са навън, рядко паркирам Нощем с белите коне на нашите стари места, които вече изглеждат чужди.
От кого се криеш в червената трева?
Ако можех, бих се скрила от времето, което е забравило, че хората се срещат и се е усъвършенствало в това да ги разминава.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Крилцата на музата, нежните гласове на музиката от цял свят, слагам мен и любимия си - с еликсири в ръка, стъпили на една земя. И паля котлона.
Как се справяш с пяната на дните?
Като не се научих да не тичам след нещо, което не може да се задържи и да търся това, което не оставя следи.

За кого би надула вечерния тромпет?
За спасяването на човешки живот, за все по-рядко срещаната помощ, за възможноста и аз да мога да го направя. Ще съм благодарна, ако поне веднъж успея да надуя тромпета за едно от тези неща.
Кой е героят на нашето време
Изкуството във всичките си форми и то не оцеляващо, а пробиващо фона на един машинален свят.

Какво ловуваш в норвежката гора?
Забранени, диви, рядко срещани индивиди на изчезване.
Кой хърка в котешката люлка?
Тези, които оставят празни местата в театралния салон, и после имат наглоста да бъдат определящ отрицателен фактор в съдбата на спектакли, които са явления, а изведнъж слизат от сцената.

Къде беше през 1984?
Доколкото знам, под масата.
Какво закусват шампионите?
Зависи какви шампиони. Тези шампиони, които са актуални напоследък, ядат всичко. Те изяждат закуската на деня - тя се продава по телевизията и я има във всеки павилион, а после отива в тоалетната. Там можеш да намериш и самите тях.

Какво расте в тайната ти градина?
Дървото на живота - само то знае истината за мен. Затова да не се самозабравям - корените му не бива да останат неполивани.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Истината. Тя е въпрос на въображение.

Какво има на юг от никъде?
По една райска ябълка за всеки.
Какво си купи от панаира на суетата?
Купих си професия, суетата е другото й лице, а панаирът е нейния характер.

Дяволът носи Прада, а ти?
Аз си нося кръста.
Кой духна железния светилник?
Вятър отвсякъде може да излезе, но туй що тлее, не гасне.

Текст Ивайло Александров / Фотография Sofia Live