Христо Явашев

Съзерцавайки една пластмасова кесия, рееща се из мръсния градски въздух, човек често се замисля за ненужността на прекомерното опаковане. Иронично е как именно подобни материали, красящи емблематични постройки в света, правят Христо Явашев-Кристо един от най-известните пърформанс творци.

Родом от Габрово, Явашев показва таланта си още от шестгодишна възраст. След като завършва обучението си в Софийска художествена академия, мистериозни стечения на обстоятелствата поставят младия творец в сърцето на Париж към края на 50-те. Там се запознава с любовта на живота си и спътник в неговото изкуство - Жан-Клод.

Двамата започват съвместни проекти, като се фокусират главно върху тривиалността на предметите с еднократна употреба. Кристо и Жан-Клод творят в сравнително малък мащаб. Едни от най-ранните им проекти включват опаковани мотоциклети, платна с пробити кратери и покрити витрини на магазини. В повечето случаи двамата използват разултатите си за публична социална критика. С изминаването на годините постановките им увеличават размерите си, като през 1962 Явашев и съпругата му успяват с наредени ръждясали варели да затворят знаменитата Парижка улица „Вискони“. Самият проект е наречен Желязната завеса с леко ироничен присмех, а целта му е да симулира сред улиците на Париж тогавашното разделение между Западна и Източна Германия. Следват първите всепризнати творби на Кристо, като една от тях е опаковането на моста Пон Ньоф. Проектът е нечуван за времето си и носи привкуса на предстоящата любовна връзка между изкуството на Кристо и Жан-Клод и архитектурата и съвременното градоустройство.

Пон Ньоф, Франция

След време двойката се мести в Ню Йорк, където си поставя цели като украсяването на Централ Парк с оранжеви порти, създаването на полипропиленово заливче в Роуд Айлънд и покриването на целия Райхстаг със сребист целофан. При един от най-мащабните си и известни проекти стига до там, че покрива цели единайсет острова около залива Бискейн в Маями с повече от 600 000 квадратни метра розов полипропилен. В продължение на две седмици въодушевени туристи и озадачени морски животинки са свидетели на грандиозната светлорозова обвивка, простираща се на цели 11 километра. В отговор на станалия пословичен покрай кариерата му въпрос „Защо е нужно всичко това?“, габровският творец остава хрисим и промърморва „За нищо“, вдигайки рамене.

Централ Парк, Щатите

Заедно с Жан-Клод, Кристо създава и Чадърите през 1984. Това е паралелен проект между Щатите и Япония, като временната постановка представлява 3100 чадъра, поставени по сходен начин сред различни долини в двете държави. Идеята му олицетворява приликите и разликите между използването на земя в Щатите и съседите им отвъд Тихия океан. Двайсет и шест милионният проект е изцяло финансиран от правителствата на двете страни, като на двамата помага екип от близо 2 хиляди души.

Роуд Айлънд, Щатите

Произведенията на Кристо неколкократно са чупили рекорди. През 2000 той и съпругата му печелят няколко световни рекорда на Гинес, включително за най-дълга тичаща стена и най-тежка опаковка. Грандоманията в творчеството на двойката е толкова добре изразена, че част от проектите им се виждат и от Космоса. Но въпреки мащаба им Жан-Клод казва, че те не са създадени, за да бъдат гледани отгоре, а за да са в пряк допир със заобикалящата ги среда.

Райхстагът, Германия

Енигмата зад всяко мащабно произведение е неговата непродаваемост. Кристо отказва да постави ценови етикет на своите концептуални творби, продавайки само скиците и чертежите им. „Всеки може да опакова, Кристо просто се е сетил първи“ са думите на по-знамените му колеги. Но красотата в работата на габровския творец се крие колкото в иновативността и усърдните години планиране и труд, толкова и във факта, че той пресъздава света през очите на двама. „Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство" са думите на неговата муза Жан-Клод.

През късната есен на 2009 Кристо губи съпругата си, но е категоричен, че трудът й ще я пази жива в неговото съзнание. В интервю габровсият творец споделя, че „навсъкъде по стената още са залепени листчета с бележки на Жан-Клод. Тя продължава да живее. Съществува тази непрекъсната креативна дейност. Изкуството е мястото, на което Жан-Клод и аз се срещаме.”

Текст Тони Тенев