Христо Колев-Christobel

За първи път чухме за Христо, когато преди две години отнесе първото място на FameLab със своята достъпна презентация за дезоксирибонуклеинова киселина. Оттогава спорадично го засичаме по телевизора и по арт фестивали, на които той все така чаровно и разбираемо разяснява заплетени научни въпроси. Прави го толкова увлекателно, че няма начин да не ти се прииска точно той да е седял пред черната дъска в гимназията - хем за да ти се изясни всичко, хем за да разбереш скорострелно, че да си учен е адски готино. А той е роден за тази титла.

От малък е напълно наясно със себе си и с пътя напред - експерименти, проби, грешки и сума ти пропуснати закуски, за да си купи с джобните още стъклария за целта. Ето така в единайсти клас печели конкурса „Млади таланти" със своята разработка за горивен елемент - „като батерия, която не хвърляш, като се изтощи, а добавяш гориво и тя продължава да произвежда енергия". По-късно стига до метод за синтез на полианилин - „много тънък филм от органичен полупроводник", от който като нищо може да си направиш еластичен компютър - сгъваш и прибираш. И това са само част от откритията му.

В момента голямата му страст са лазерите (разполага със син и зелен), преди тях са били установките за високо напрежение (нещо като 40 000 волта). Именно подобни научни играчки Christobel използва, за да привлече вниманието на аудиторията (с някоя и друга мълния например), за да ни светне лампичката до каква степен е важна науката.

Що се отнася до изкуството, последно Христо ни събра очите със своята интерактивна творба на DaFest - невидима за човешкото око картина, която може да зърнеш, само ако надникнеш през насочения си към нея телефон. Сега ни предстои да го чуем в Нощта на учените (виж пълната програма тук), когато ще ни обясни как еднотипните рекламни кампании биха могли да придобият атрактивен вид с помощта на науката.

Събуждам се с големи затруднения.
Не мърдам от вкъщи без да си оправя косата.
Падам си по молекулна емисия.

Детската ми мечта беше да съм изобретател. Откакто се помня, правя устройства, често вдъхновени от научно-фантастични филми (като Скъпа, смалих децата и Лабораторията на Декстър). В началото те не работеха, но така се научих на много.
Химията ме грабна, защото хората, които се занимават с нея, са изобретатели на молекулно ниво. А една молекула се сглабя доста по-трудно от един компютър.

Баща ми винаги ми е давал свободата да правя каквото чувствам. Но с химичните експерименти си имах проблеми с майка ми - заради появили се дефекти по килима, тук-там нещо черно, синьо или червено, мивката в банята пък винаги беше в цветовете на дъгата.
Най-ранните ми детски спомени са как си играя с магнити и кламери, смесвам разни неща като химиците във филмите - белина с подправки например!
Много исках да взема синия камък, с който баща ми пръскаше лозата, и да го смеся с нещо. Той, разбира се, не ми позволи (бях на 5-6) и аз ядосано му казах, че сам ще си направя меден сулфат. Така, по моята желязна детска логика, смесих пчелен мед и готварска сол и започнах да бъркам, но, естествено, сместа не посиня.

Нямах търпение да спра да ходя на тази ужасна детска градина и да тръгна на училище - да уча, да питам, да знам. Сестра ми обясняваше как ще ми омръзне. Но истината е, че това се случи чак последните години, когато имах нужда да вляза в университета, за да уча само химия. Хуманитарните предмети ме натоварваха, защото ме лишаваха от времето, в което мога да се отдам на своите експерименти вкъщи.
Спомням си едно класно по литература, защото в предишния ден пристигна телескопът, който бяхме поръчали с баща ми. Аз го сглобявах, настройвах и ползвах до четири сутринта... Ясно е как мина класното.

Единственият траен белег върху кожата ми е от инцидент с бял фосфор. Естествено, никой не би дал бял фосфор на 12-годишно дете, защото е изключително опасен - има лошия навик да се самовъзпламенява на въздуха. Затова трябваше да се проявя като изобретател на молекули и да пренаредя атомите на червения фосфор, за да стигна до бял. Получи се изключително замърсен и аз предприех действия по пречистването му. Но разтопеният фосфор се разля върху ръката ми и пламна.

Убивам, за да се сдобия с нова научна антика. Микроскоп, реторта, рентгенова тръба.
Под леглото ми има мъртви кожни клетки.
Идеалната вечер е осветена от нажежените въглеродни частици в пламъците на свещите.
Искам да остарея като Дъмбълдор.

Опитът и грешките са ме изградили. Когато в лабораторията някой апарат се повреди, аз съм наясно къде да пипна, защото много добре знам кое как и защо работи. А когато ми трябва апаратура, която не е налична, мога да си я направя. Сам съм се научил и на стъклодувство, за да мога да докарам на епруветките и колбите вида, в който са ми необходими. Което пък се манифестира, когато бях на 21 в първата ми скулптура от стъклени пръчки.

Учените трябва да говорят, да са част от така наречената поп култура, да се появяват и да бъдат виждани. Тук нямаме традиция в комуникирането на науката. Това ми е липсвало като малък.
Важно е потребността на обществото от разнообразни ролеви модели, различни от фустболисти и певици, да бъде задоволена.

Тук погрешно се смята, че човек е образован и интелигентен, ако може да ти цитира исторически дати или кой на какво е автор. Това, от моя гледна точка, е недопустимо за съвременния ни свят, доминиран от технологиите и науката.
Лесно се връзваш на псевдонаучни твърдения, изобретения или методи за лечение, когато знаеш датите в историята, но не си си научил урока по химия или физика.

Трябва да има учен, който да обори градските митове и легенди. Нитратите в плодовете и зеленчуците или вълните от мобилните телефони били вредни - няма такова нещо. Или за изкуствените подсладители - всички са скочили против аспартама, а това е безумие, защото той е направен от две аминокиселини, които се свързват по същия начин като протеините, които ядем. Тоест, те са естествени молекули за нашия организъм. Или пък псевдонаучните реклами. „Новият крем с колаген." Ако внесеш в тялото си нещо, което е белег на чужд генотип, ще предизвикаш мощна имунна реакция, която може да е смъртоносна.

С времето разбрах, че е недопустимо съвременната наука да се дели на химия, физика и биология. Тя е всичко това заедно. Биосензорите например работят на ток (физика), но те детектират молекули (химия) и тези молекули са биологично активни (биология). Един учен трябва да е всичко наведнъж и именно в тази посока развивам себе си.
Заниманието с наука не е аристократско и не е за избрани хора, въпреки подобни внушения от средите. Има държави с механизми, с които се грижат за своите учени, защото знаят, че науката движи икономиката, а когато тя ти е наред, до голяма степен е така и с всичко останало.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах ОЗ: Великият и могъщият.
Най-големият актьор за мен е Джони Деп.
Много се смях на Family Guy.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам поп.
Никога няма да ми омръзнат мюзикъли като Исус Христос суперзвезда и Йосиф и неговата пъстра дреха.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Библията.
Сега чета всичко друго само не и Библията.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото участвам в дизайна на декора на някои постановки.
Последно гледах Канкун на Стилян Петров.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е съвременното изкуство.
Последно бях на изложбите от DaFest.

Нощта на учените е на 27 септември. Презентацията на Христо е от 18:30 в Британския съвет, зала Палавееви

Текст Нели А. Калчева / Фотография Галя Йотова