Христо Пъдев

Завършил е математическа гимназия в Казанлък. Следва година и половина информатика в Пловдив, преди да усети, че това тотално не е неговото поприще. По това време танцува и народни танци и там усеща влечение към сцената. Кандидатства три пъти в НАТФИЗ преди да го приемат и сега е щастлив, че е на прав път. Стреми се да утвърди името си в българския театър и работи с удоволствие в тази насока. Преди две седмици беше премиерата на Дванайсета нощ със сценографията на Каролина Далкалъчева. Сега ти представяме и един от героите на постановката - Христо Пъдев.

Събуждам се с енергия, откакто спрях да пуша.
Не мърдам от вкъщи без нормалните неща - телефон, портфейл, ключове.
Никога не закъснявам за репетиция. Като цяло не закъснявам за нищо, умея да си планирам добре времето. Веднъж се опитах да закъснея нарочно, забавих се с 15 мин и бях първи на срещата. Тогава се примирих със съдбата си. (смее се)

Умирам от срам, когато някой ми каже хубави думи след представление.
Все си повтарям, че трябва да бъда по-търпелив към себе си и околните. Да не бързам прекалено много.

Работата ми е най-прекрасната на света.
От моята научих, че мога да бъда концентриран в едно нещо. Преди да вляза в НАТФИЗ бях много разпилян и незнаех накъде да поема. Сега вървя по моя си път и съм щастлив.

Сцената е като лупа. Не можеш да се скриеш на нея. Но, в същото време, ако искаш да се криеш и те е страх, по-добре да не се качваш горе.

Идеалната вечер е неочакваната вечер. Футбол с приятели, никакъв футбол с приятелКА. Ето такива едни неща. (смее се)

Обикновено съм вкъщи или в театъра.
Никога не танцувам на ръце.
Падам си по традициите.

Беше велико, когато станахме 4-ти на световното през 1994.
Влизам в огъня заради семейството и приятелите си (изключително неочакван отговор, нали!)

Дойде ми до гуша от мрънкащи хора.
Не казвам на никого, че го обичам, ако не го обичам.

Под леглото ми има едни чували, пълни с разни неща и вече няколко месеца се каня да ги разкарам, но... Ето, явно им дойде времето.
Страшно се изложих, когато кандидатствах първия път в НАТФИЗ. Вероятно затова ме приеха от третия. Да е жив и здрав, професор Атанас Атанасов, че се смили над мен и ме прие, понеже сигурно мъчението ми щеше да продължи още.

Майка ми често ми казва, че ме обича, но не й споделям достатъчно за себе си.
Искам да остарея като катедрала, хахаха! Не, не знам, дано да остарея въобще и да е достойно. Тогава всичко ще е имало смисъл.

Правя се на луд, когато племенниците ми искат. Те много обичат вуйчо им да се прави на луд. Онзи ден бях зомби и беше голяма забава.

Скачам на бой, когато няма друг изход, вероятно. Не знам, аз не съм по боевете и не се бия. Обръщам се и си тръгвам.
Убивам за семейството и приятелите си (още един крайно неочакван отговор, хаха).

Не си позволявам да се оплаквам и отчайвам.
Заспивам на дясната си ръка, пъхната под възглавницата.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Filth (Разврат) с James McAvoy.
Най-големият актьор за мен не е един. Много са, наистина и ми е трудно да избера само един.
Харесвам режисьори като Ларс фон Триер, Скорсезе, Тарантино и още редица имена.
Няма по-глупав филм от Американски снайперист. Скоро го гледах и се сетих. Иначе има къде-къде по-лоши филми.
Много се смях на Големият Лебовски. Винаги се смея на този филм.
Планирам да видя Левиатин на Андрей Звягинцев.

МУЗИКАТА
Напоследък слушам Ед Шиърън. Даже скоро с Владо Зомбори му ходихме на концерт в Милано, беше страшно.
Никога няма да ми омръзнат U2.
Любимата ми група е  U2, Coldplay и много други.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на AC/DC в София.
В София искам да дойдат U2, разбира се.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Братя Карамазови на Достоевски и Алекси Зорбас на Казандзакис. Това са двете книги, които най-ярко ми въздействат.
Сега чета Театър от Съмърсет Моъм.
Много ми говорят за Възвишение от Милен Русков. Но аз съм я чел, даже играя в представлението по романа на Пловдивския театър с режисьор Иван Добчев.
Най-добре пише Достоевски.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам и защото ми е професия.
Пиесата, която най-много ме впечатли напоследък, е има много представления, които ми харесват, но скоро не съм излизал зашеметен от салона. Дано скоро се случи. (смее се)
Обичам текстовете за театър на Чехов.
Последно гледах Казаларската царица на Старозагорския театър
А пък играх в Колекцията от Харолд Пинтър в Младежкия.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова