Хю Хефнър

Раждането на легендата
През декември 1953 на американския пазар се появява евтино списание (само 50 цента), на чиято чернобяла корица е застанала изкусително тогавашната най-голяма звезда и секс символ Мерилин Монро. Издател е 27-годишният тогава Хю Хефнър. Без да бъде сигурен в бъдещето на списанието, той дори не слага дата на броя. Единствено името Playboy и факта, че вътре има голи снимки на Мерилин Монро, са основните акценти върху корицата. А снимките дори не са ексклузивни за списанието - Хефнър ги взима от фотосесия за календар през 1949. Тиражът обаче е изчерпан за седмици (почти 54 хиляди броя), а машината се завърта и днес Playboy е едно от най-дълго задържалите се на пазара списания, като брандът е разраснат до Playboy Enterprises, а запазени екземпляри от онзи пръв брой надхвърлят цена от 5000 долара.

Хю Хефнър
Хю Хефнър е роден в Чикаго, Илинойс на 9 април 1926, в семейството на преподаватели от Небраска. Животът му като дете не се различавал от този на всяко обикновено момче по онова време. Като войник Хефнър участва във Втората световна война и работи като автор и редактор на военен вестник между 1944 и 1946, а след службата завършва Психология на изкуството в университета на Илинойс.

1952 заварва 26-годишният Хю Хефнър като копирайтър в списание Esquire. Но през януари, след като от списанието му отказват увеличение на заплатата с 5 долара, той напуска, амбициран да създаде своя собствена медия. За легендарния първи брой на бъдещото си списание Хеф събира 8000 долара, хиляда от които получава от майка си, а реденето на броя се прави в кухнята на Хефнър.

След успеха на първия брой става ясно, че списанието ще продължи да излиза и Хю Хефнър се обгражда с доверени хора, за да превърне начинанието си в постоянно излизащо и развиващо се издание. Оттогава насетне, наред с популярността на Playboy, расте и славата на създателя му. Съдбата на Хефнър е свързана с тази на Playboy и двата образа стават икони на сексуалната революция. Хефнър играе ролята на плейбой до края на живота си, като след 70-те години, след като списанието отдавна е стил само по себе си, Хеф е неизменно свързван с красиви жени, небрежна елегантност и лъскавия лайфстайл на истински плейбой. Хеф не се стеснява да се обгражда с най-популярните плеймейтки, на 86 се жени за трети път - за 60 години по-младата от него Кристъл Харис, а той самият става известен като домакин на най-бляскавите партита, с най-красивите момичета и най-отбрани напитки - място за изтъкнати дами и господа от цял свят. Хю Хефнър живее Playboy до сетния си дъх на 27 септември 2017. А за своите 91 години, Хеф носи рекорда за най-дълго задържалия се главен редактор на списание - той заема поста цели 60 години.

Playboy
Въпреки постоянната интелектуална борба, която списанието води с пуританите, моралните ограничения на епохата си, отношението към жените и хомосексуалистите, защита на правото на аборт и пушенето на марихуана, началото му е дадено не като атака, а по-скоро на шега. С елегантни методи, и едни голи гърди напред. Защото, каквото и да си говорим, Playboy е много повече от снимки на мацки по цици. Списанието, освен с изискана еротика, радва читателите си и с дълбоки анализи, забавни четива, откровени интервюта с най-големите личности на времето си. И страхотна проза.

Някои от писателите, чиито разкази са публикувани първо в Playboy, са Джон Ъпдайк, Джойс Керъл Оутс, Владимир Набоков, а целият роман 451 градуса по Фаренхайт на Рей Бредбъри е отпечатан на части в няколко поредни броя на списанието едва няколко месеца след издаването на книгата.

Съвети за мъжа бонвиван. Как да се държим във висшата лига на лъскавите котараци. Как да свалим яката мадама от партито. Как се нареждат приборите на масата. Каква дължина на брадата е позволена при делова среща. Какъв тип сако е на мода тази есен. Откъде пазаруват баровците. Playboy изобщо не предполага да си някакъв въшльо с пет кинта в джоба и претопляна пица за вечеря. И точно там му е чарът. Защото и много въшльовци с по пет кинта, си ги дават за списанието и докато разлистват страниците му, потъват в илюзията, че те са тузарите в черно кабрио на път за тайното парти на луксозна яхта. Защото Playboy продава мечти. Кара читателите да вярват, че стилът, образът на готиния пич, не са толкова недостъпни. В същия момент представят разголени плеймейтки - но не фатални и недостъпни жени, а момичета от съседната улица - млади секретарки, студентки, касиерки, гувернантки - съвсем обикновени мацки с прости мечти и желания - такива, каквито можеш да докоснеш и да видиш и в метрото, и в магазина, и на кино. А когато разголва популярни красавици от киното, музиката, спорта и телевизията, Playboy едновременно храни воайорството на читателите си, но и приближава тези ефирни образи, като ги показва като същества от плът и... бикини.

Интервюто
Това е един от най-големите козове в ръкава на Playboy. Тази година рубриката навършва 55 години. А първото интервю в Playboy е откровена изповед на легендарния Майлс Дейвис. Хю Хефнър изпраща никому неизвестния тогава млад журналист Алекс Хейли и пред него Дейвис говори открито за джаза, жените, хероина и расовите си предразсъдъци. След това през Интервюто минават най-големите личности от всяка епоха. Там е и интервюто на Джон Ленън и Йоко Оно, което дават малко преди смъртта на Ленън. Хейли интервюира и Мартин Лутър Кинг, а с усет за провокацията, Хефнър изпраща чернокожия журналист да беседва с основателя на американската нацистка партия Джордж Линкълн. Озадачен, той приема срещата , но целият разговор протича с пистолет на масата. През годините интервюта за Playboy дават и Стенли Кубрик, Стив Джобс, Тимъти Лиъри и Айн Ранд, а публикуваните материали са абсолютен еталон за жанра.

Зайчето
Силуетът на заек с папийонка цъфва още във втория брой на Playboy и адски бързо се превръща в емблема на списанието. Дело е на художествения директор Арт Пол (дори и името му е такова!). А вече десетилетия Playboy си играе с читателите, като скрива някъде на корицата логото си и ги оставя сами да го открият (е, с подсказка във вътрешните страници). Хефнър обяснява, че е избрал заека за лого на списанието, заради сексуалната конотация на образа му. Но и защото, освен, че в Щатите се свързва със виталността, потентността и плодородието, той е и шеговит, игрив образ. Такива, каквито са и момичетата на Playboy. Освен това, от години заекът носи милиони долари на Playboy с присъствието си във всевъзможни артикули на търговската империя.

Започнал почти на шега, днес Playboy излиза или е излизал в над 40 държави и е цяла империя - Хю Хефнър е собственик на казина, клубове, курортни селища, хотели и имение. Имение, което от 70-те е и негов дом (макар миналата година да го продаде за 100 милиона долара, но с клаузата да го обитава доживот). А вечният му дом пък е съседната крипта, до тази на Мерилин Монро - първото момиче в неговото списание и момичето, което така и не среща на живо. Не е лош финал на тази история, нали?

Автор: Ивайло Александров