Хуан Пабло Вилялобос

Когато разбира, че жена му е бременна, Хуан Пабло Вилялобос изживява шока от хубавата новина, като сяда да пише роман. Решава, че така може да покаже на бъдещия си син, че не всичко, което си пожелаеш, е възможно. Но, както често се случва в живота и в литературата, човек мисли едно, то става съвсем друго. Така се ражда Пир в бърлогата - роман за малкия Точтли и баща му, всесилния наркотрафикант Йолкаут, в който авторът щедро е включил твърда доза кръв, трупове, човешки глави и безконтролно насилие. Всичко това, видяно и разказано от Точтли. Той обича самураите, шапките, гилотините, животните и освен че иска абсурдни неща, ги и получава. Именно чрез неговия невинен глас, писателят успява да засегне болни теми и да размаха пръст пред обществото, без да звучи така, сякаш раздава присъди.

Няма да се изненадаш от факта, че при новината за втория наследник, Вилялобос отново сяда зад клавиатурата. Този път резултатът е Ако живеехме на нормално място - сатиричен поглед върху корупцията, политиката и големите семейства. Посвещението този път е за дъщеря му.

Третият роман вече е в процес на писане и ето тук се учудихме - налице няма положителни тестове. Но явно Вилялобос е открил друг извор на вдъхновение.

Как ти хрумна да посветиш на сина си книга с толкова много насилие?
Естествено, представях си я съвсем различна в началото. Идеята ми беше да пиша за взаимоотношенията между баща и син. Но стана както при много писатели - тръгваме в една посока, а накрая се получава нещо съвсем различно. Книгата е брутална, жестока и разглежда сериозни и деликатни въпроси за съвременната реалност в Мексико. Момчето в нея е странно и има разни нелогични желания - като прищявката да притежава хипопотам джудже от Либерия например.

Кога ще дадеш на сина ти да я прочете?
Мисля, че когато стане на 12 ще е подходящ момент. Остават още шест години.
Втората ти книга е посветена на дъщеря ти...
Да, а тя дори е по-страшна от първата.

Ще има ли трета?
Да, надявам се да излезе до края на годината. Първите две са част от трилогия, въпреки че историите и персонажите са независими едни от други. Но засягат еднакви теми - политическите, икономически и социални проблеми в Мексико. Освен това и трите книги са разказани през призмата на семейна история, погледната отвътре. Персонажите пък са в три различни етапа от живота си - детство, юношество и зрялост.

В Пир в бърлогата всеки от героите носи име на животно, преведено на езика нуатъл (Точтли значи заек, Йолкаут - гърмяща змия, Масатсин - елен, б.а.). Имаш ли си любимо животно?
Да, хипопотам. И когато започнах да пиша Пир в бърлогата, попаднах на доклад от ООН за застрашени от изчезване животински видове. На трето-четвърто място беше либерийският хипопотам джудже. И ми хрумна, че ще е още по-абсурдно Точтли да иска не само хипопотам, но и от такъв вид, който е на изчезване. Това още повече радикализира сюжета, но ми даде и възможността да говоря за Африка, за войните там, за историята на Либерия, която е пълна с ужасяващи събития, както и за империализма и колонизацията.

Беше ли трудно да пишеш от перспективата на дете?
Беше, защото постоянно се питах дали читателят ще приеме неговия глас, или този подход ще му се стори неправдоподобен. Затова и книгата се забави толкова - написах я за шест месеца, но я редактирах в продължение на две години.

Оптимист ли си?
Като човек - да, като писател съм песимист. Мисля, че живеем в много интересни времена. Кризата е повсеместна и тя не е само икономическа, но и в начина, по който мислим за политиката и за това как да достигнем до онези, които участват в нея. Не става въпрос само за гласуване веднъж на няколко години. Говоря за истинска демокрация. Предизвикателството пред нас е да променим обществото и начина, по който се прави политика.

Хората могат ли да направят тази промяна?
Ние, като общество, се страхуваме дори от мисълта за истинска промяна. Лошото е, че често всичко се вижда единствено в черно и бяло. Например наркотиците - много хора смятат, че ако бъдат легализирани, изведнъж всички ще станат пристрастени. Така проповядват консерваторите. Аз смятам, че подобно твърдение е абсурдно. Трябва да осъзнаем, че хората са зрели, могат да преценяват сами и имат свободата да решават какво да правят с телата си. Всъщност, легализирането ще позволи регулация, което е най-важното. Но всичко е свързано - ако имат достъп до добро образование, здравеопазване, култура, работни места и са в контакт с изкуството, вероятността хората да задълбаят в тежките наркотици би била много по-малка.

Кога започнаха писателските ти опити?
Бях 14-15-годишен и пишех поеми - ужасяващи поеми. В тези мъчителни тийнейджърски години светът е отвратителен, всичко ти е противно и си в постоянна депресия. Тогава, а и все още, харесвах мрачни рокаджии като The Cure, Siouxsie and the Banshees, Joy Division. Мои приятели пък си имаха рок банда и аз пишех текстове за песните им. После, някак естествено, започнах да пиша кратки разкази. Когато станах на 18, мислех, че писането и литературата са просто хоби. Затова в университета записах маркетинг - нещо практично, от което да изкарвам пари. На 25 обаче изживях личностна криза и осъзнах, че не това искам да правя с живота си.

Кой ти оказа най-силно влияние през годините?
През тийнейджърските години бяха автори от т. нар. бум на латиноамериканската литература - Марио Варгас Льоса, Хосе Гарсия Маркес, Хосе Доносо. Сега харесвам повече маргинална литература. Това е и темата на моята докторантура - тя е за ексцентричната литература от първата половина на XX век и автори извън канона като Фелисберто Ернандес, Хуан Емар, Паоло Веласио, които са оказали важно влияние именно върху писателите от въпросния бум. Харесвам и американски писатели. Френската трaдиция и творци от началото на века също са ми повлияли. Три движения са много важни за мен - дадаизмът, абсурдисткият театър и патафизиката. Те до голяма степен са необходими, за да бъдат разбрани книгите ми.

Какво четеш в момента?
Аржентински автор, Салвадор Бенесдра. Маргинален писател. Слабо познат е дори в испаноговорящия свят. Чета и една абсурдистка книга на Кампос де Карвалио O Pucaro Bulgaro - за човек, който иска да разбере дали България съществува, или не.

Имаш ли някакви ритуали, когато пишеш?
Харесва ми да пиша рано сутрин - да се събудя в пет, да си приготвя кафе и филия с масло и да започна. Пиша няколко часа. Следобед предпочитам да работя върху други текстове - за вестници, списания, сайтове или да редактирам написаното от предишния ден.

Как си почиваш?
Обичам да прекарвам време с децата си. Това е основната ми дейност, когато не пиша или не работя. Разбира се, чета доста. Обичам да ходя и на кино, но не го правя често, защото е трудно, когато имаш две малки деца. Харесвам и футбол и често играя със сина ми Матео.

Пир в бърлогата е в близката книжарница,
издава Жанет 45, преводът е на Нева Мичева

Текст Нели А. Калчева / Фотография Галя Йотова