Хубен Хубенов и Слав Анастасов

Как беше в Пекин?
Слав (на снимката вдясно): Очаквахме да ни вдъхнови уличната култура и градът като цяло, но това не се случи. Живеехме в Чао Йанг - модерния квартал на Пекин, където са повечето чужденци и който за десет години е тотално променен, благодарение на Олимпийските игри. Това е лицето на Пекин за пред света. Всички строежи там са опаковани с един слоган - Civilize Chaoyang...
Хубен (на снимката вляво): Което само по себе си е абсурдно! В тесните улички около центъра липсва всякаква цивилизация.
Слав: Полезното е, че известно време няма да се дразня на доста неща в България. В сравнение с Китай сме на много добро ниво.

С какво се събуждате сутрин?
Слав: С алармата на телефона и с кафе.
Хубен: С фейсбук и с дълъг душ.

Без какво не излизате от вкъщи?
Слав: Най-често без чанта, очила, телефон и ключове.
Хубен: Може и да звучи скучно, но без телефон не мога.

За какво не бихте закъснели никога?
Слав: Правилото е, че не трябва да се закъснява нито за професионални, нито за лични срещи. Но ние не сме светци.

А броевете на Gia - случвало ли се е да закъснеят?
Слав: Случвало се е. Проектът е за фрийлансъри, не е комерсиален и нямаме инструменти за влияние и контрол. Примирили сме се, че когато разчиташ на непознати хора от цял свят, е в рамките на нормалното да закъснее брой. Най-много закъсня юнският, защото трябваше да го пуснем от Китай. А интернетът там е едно много субективно понятие.

Как се появи идеята за Gia?
Хубен: Няколко приятели от бранша установихме, че винаги идва момент, в който всеки се оплаква от това, което прави в постоянната си работа.
Слав: А няколко такива разговори се случиха за кратък период и почти на шега решихме, че ще хубаво да има едно независимо място, където да се осъществи творческият порив на всеки фотограф, стилист или която и да е друга креативна личност.
Хубен: Място, където креативните хора да са наистина креативни, без ограничения. Gia e eдин малко по-идеалистичен поглед върху нещата.

Как се финансира такъв некомерсиален проект?
Слав: Бюджетът ни е нула, без да броим разходите за платформа, хостиг и домейн. Финансира се от енергия и чист инат.
Хубен: Добрата новина е, че светът е пълен с хора, на които им се правят красиви неща за портфолиото или за идеята.
Слав: Още след втория брой започнахме да получаваме адски много материали и сесии със запитвания дали искаме да ги пуснем. Всичко, което е публикувано в Gia, е създадено само за Gia. Нашата работа е да спазим дадени критерии за качество. Нямаме сравнимо ниво - летвата си е в нашите глави.

Трудно ли е да няма кого да надскачате?
Слав: Трудното тук е, че младото поколение няма натрупванията, които имат в други култури и държави. Понятията в модния бизнес са объркани точно заради това - тези натрупвания биха разяснили нещата и биха сложили правила. Големият проблем на българската мода е, че има много напъване.
Хубен: От друга страна, с Gia имаме хубавия шанс да сме пионери в някои отношения.

В какво да се издокараме тази есен?
Хубен: Един от най-големите трендове е завръщането на класическия силует и линия от 70-те и 40-те години.
Слав: Завръщането на култивирания вкус, спазването на етикета. Това е носталгия по онези времена, когато се е знаело, че трябва да си с чорапи под роклята или полата, че е нужно да комбинираш обувките с колана по материя и цвят. Малко хора имат изначален усет за тези неща.
Хубен: Когато имаш правила, е много по-интересно да бъдеш креативен в техните рамки.

Има ли български имена в световната мода, които трябва да знаем?
Хубен: Българи в модната индустрия, които се знаят от всички, са Петър Петров, който поддържа много low profile, но прави много качествени и на място неща.
Слав: И Елина Кешишева като моден фотограф се развива много добре в Париж.
Хубен: Имаме и млад дизайнер на обувки - Gio Diev, който работи чудесно в Ню Йорк. Владимир Каралеев пък прави красиви неща в Берлин.

Какво постоянно си напомняте?
Хубен: Да не се главозамайвам и да стоя здраво стъпил на земята. Модата е място, където лесно можеш да се подхлъзнеш.
Слав: Да не изневерявам на себе си като вкус, критерии и качество. Обстоятелствата са такива, че работиш за пари и в моята работа не винаги се получава. Но се опитвам да съм максимално близо до мирогледа си и да оправдая годините, в които съм работил. Да не направя нещо, от което после да ме е срам.

Какво не бихте си признали?
Слав: Никой не би си признал, че е суетен.
Хубен: (припряно) Аз доброволно си признавам - суетен съм!
Слав: Опитвам се да преодолея егото си, с което често се бия. Защото понякога сам на себе си не съм лицеприятен.
Хубен: Не бих си признал, че съм прочел и четирите части на Здрач (смее се).

Какво има под леглото ви?
Слав: Нищо.
Хубен: Топка косми от котката...
Слав: ...ааа, няма, защото не я пускаме в спалнята.

Кога бихте скочили на бой?
Слав: Само ако съм свидетел на агресия към много близък човек - приемам я като агресия срещу мен.
Хубен: Това трябваше да кажа аз. Добре тогава - бих скочил на бой за обувки.

Последното ви най-велико изживяване?
Хубен: Когато се качих за първи път на ролеркоустър в един пекински парк. Пищях като малко дете и беше много забавно, много чисто усещане.
Слав: (мисли дълго) Ужасно се зарадвах, че когато се върнах, веднага започнах да работя. Начесах си егото, че някъде съм нужен и някой ме цени истински.

На какво не бихте танцували?
Слав: На зверски тежък метъл. Не за друго, а защото не знам как.
Хубен: На чалга, пардон - поп фолк. Но няма да лъжа - случвало ми се е след огромно количество алкохол.

Къде да ви намерим в София?
Слав: Confetti е едно от местата, които харесваме.
Хубен: Също и Toba&Co.
Слав: Да, това е едно от местата, където се чувстваш универсален, както и в Spaghetti Company впрочем.
Хубен: Само заведения ли ще изреждаме? Аз пък страшно обичам магазин ALL U RE - там съм обграден от хубави неща и дрехи. Също и Farenah Concept. Харесвам и уличките около градинката до баня Мадара.
Слав: (критично) Е какво има за харесване там?
Хубен: Ами, не знам, много ми е спокойно за разходка. И малките улички около Витошка...

Къде другаде бихте живели?
Слав: В Ню Йорк.
Хубен: Ох, аз имам три града. Хайде, ще кажа Лондон. (мисли) Или да кажа Берлин?

Кое е последното нещо, което ви вдъхнови?
Хубен: Често се вдъхновявам, когато чета интервюта. В последния брой на списание Industry имаше страхотна секция с интервюта на модни критици - Виржини Муза, Тим Бланкс, Ванеса Фридман, Годфри Дийни и Сали Сингър. Това е едно от най-силните неща, които съм чел тази година.
Слав: Имам приятелки, които отказвам да гримирам - според мен и без грим изглеждат добре. Имам чувството, че ще се намеся твърде много и неправилно ще ги променя. Вдъхновявам се, когато не искам да пипна нищо по даден човек - ето това е вдъхновение.

ФИЛМИТЕ
Слав: Последно се впечатлих от Аз съм любовта.
Хубен: А аз - от Генезис.
Слав: Бих гледал отново A Single Man, Сибирският бръснар, Изкуствен интелект, Мис Слънчице.
Хубен: A Single Man, Часовете, Танцьорка в мрака, Пътят на промените, Дяволът носи Прада.
Слав: Най-великите актьори за мен са Мерил Стрийп, Глен Клоуз, Джеръми Айрънс и Натали Портман, а режисьори - Педро Алмодовар и Бернардо Бертолучи.
Хубен: Тим Бъртън, Том Тиквер и Жан-Пиер Жоне. Мерил Стрийп, Джулиан Мур и Тилда Суинтън.

МУЗИКАТА
Хубен: Бих искал да чуя на живо Бьорк и Дъ Найф.
Слав: Бебел Жилберто.
Слав: Най-великата банда за всички времена е Бийтълс.
Хубен: Дъ Ху.

КНИГИТЕ
Слав: Бих препрочел Парфюмът на Патрик Зюскинд.
Хубен: Disco Bloodbath на Джеймс Сейнт Джеймс.
Слав: Последно започнах The Etiquette Guide to China.
Хубен: Disco Bloodbath
Слав: Най-глупавата, която ми е попадала е The Etiquette Guide to China - няма нищо общо с реалността.
Хубен: Как да откажем цигарите завинаги.

ИЗЛОЖБИТЕ
Слав: Харесвам Тамара Лемпицка. А последната добра, която видях, е AngloMania: Tradition and Transgression in British Fashion в нюйоркския Metropolitan Museum of Art.
Хубен: Любимият ми художник е Кийт Харинг, а изложбата - Louis Vuitton Voyages в Пекин.

Следващият брой на Gia ще е преди всичко мъжки. Излиза на 5 септември, виж го тук

Фотография Васил Танев