Игор Пудло от Скалпел

Една от най-важните срещи в историята на Скалпел е през 1999-а, когато Игор прави интервю с диджей Вадим за полското списание Klan. Тогава с часове обсъждат семпли и техники на миксиране, а той ги кани да подгряват турнето му през 2000-та. След неговия край Игор и колегата му Марсин се затварят в студиото за цели три години - толкова им отнема записът на дебютния им албум Polish Jazz, който в началото се появява само на CD-R. После в играта влизат тежкарите от Ninja Tune, за които издават второто си сиди. С него счупват главите на експертите в електронната музика и дори си спечелват сравнения с легенди като Майлс Дейвис и Хърби Хенкок.

През 2010-а Пудло се пробва и като солов артист под името Игор Бокс и вади албума Breslau, който е посветен на родния му град Вроцлав и окупацията му от Червената армия през 1945-а. За разлика от мечтателната електроника с хип-хоп бийтове на Скалпел, този е по-суров и ударен (което не е изненада, като се има предвид, че основна тема е смъртта), парчетата са изключително силни, а на места докосват гениалността.

Събуждам се с музика.
Не мърдам от вкъщи без надеждата, че ще ми се случи нещо хубаво.

Никога не закъснявам за концертите си.
Умирам от срам, когато чета собствените си интервюта.

Все си напомням да си върша работата като хората.
Идеалната вечер е с човека, когото обичам.

Никога не танцувам на IDM (Intelligent Dance Music - б.а.)
Падам си по винила.

Беше велико, когато гледах Ринго Стар на живо миналата седмица - той е най-добрият!
Влизам в огъня, за да се стопля.

Дойде ми до гуша от звуците в главата ми - тук цитирам Джон Ленън.
Не казвам на никого, че всъщност нямам какво да кажа.

Под леглото ми има цял паркинг.
Страшно се излагам, когато давам интервюта.

Майка ми често ми казва: „Не пуши трева!".
Скачам на бой заради нея, малко трева или когато видя истински лош диджей.

Убивам за мир, любов и разбирателство.
Не си позволявам да се правя на глупак.
Заспивам с музиката от сънищата си.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Сатирикон на Фелини.
Най-големият актьор за мен е Джак Никълсън.
Харесвам режисьори като Луис Бунюел и Стенли Кубрик.
Няма по-глупав филм от Аз, моя милост и Айрийн, но затова пък се смях като луд.
Планирам да видя Меланхолия на Ларс фон Триер.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Бийтълс.
И никога няма да ми омръзнат, защото са любимата ми група.
Най-добрият концерт, на който бях, бе този на Суонс във Варшава през 1987-а.
Искам да видя на живо Дейвид Боуи.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е The Other Side на Алфред Кубин.
Сега чета Divine Invasions: A Life of Philip K. Dick на Лорънс Сутин.
Много ми говорят за Бдение над Финеган на Джойс.
Най-добре пише Франц Кафка.

ТЕАТЪРЪТ
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Последната лента на Крап по Бекет.
Обичам театъра на абсурда.
Последно гледах Честит рожден ден, Уанда Джун на Кърт Вонегът.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, която видях, бе тази на Лукаш Палуч - човекът, който направи обложката на соловия ми албум.

Любимият ми художник е Марсел Дюшан.

Игор идва за тазгодишния Mellow Music Festival и ще представи соловия си албум Breslau на 9 юли (събота) от 23:30 в Mixtape 5. Предварителните билети за целия фест са по 15 лв. ги има тук,
а пълната програма - тук