Илиян Лазаров

За протокола, Илиян Лазаров е икономист. Разбира се добре с онлайн маркетинга, IT частта също не му е чужда. Интересува се от психология и обича да наблюдава човешките взаимоотношения. Мечта му е да се научи да свири на хармоника, защото е малък инструмент и може да си го носи навсякъде, където тича. Спортува, откакто баща му го записал на карате, когато бил на шест. Със своя ръст от 170 сантиметра е върлувал дори по баскетболното игрище като абсолютно неуловима бързоподвижна фигура. Дългите бягания обаче са дисциплината, която му дава всичко на света.

Започва през 2009-а с цел да свали някакви неприятни килограми, после един стаж в Атина го среща с ветераните от местния маратонски клуб, които по случайност тренирали в същия парк като него, и така му подпалили фитила, че ще видиш след малко какво става. Пробягал е общо седем маратона, включително Берлинския миналата есен, а подметките му са изминали над 4000 километра и продължават да въртят, всеки ден.

Run BG се появява в резултат на личната му необходимост да намира информация за бягането като любителски спорт и да споделя емоцията, трудностите и километрите с приятели. Ежемесечните им бягания се славят като рядко добре организирани приключения, които обичат да започват под звуците на AC/DC, да офертират дистанции за бегачи всякакви - от новаци до стари пушки, и да протичат по невероятно красиви непознати пътеки, по които магията, казват, някак сама си се случвала.

Като малък исках да стана полицай. Даже кандидатствах в Академията на МВР, но не ме приеха.
Впоследствие станах доста щастлив от този факт (смее се).
Сега съм бегач.

От бягането научих, че е добре да си търпелив и упорит.
В началото е важно просто да въртиш километри, с бавно темпо, но да си постоянен. Да не мислите, че професионалистите бягат през цялото време с някаква убийствена скорост? За да станеш бърз, трябва първо да бягаш бавно.

Моята теория е, че каквото и да започнеш, ако не издържиш 45 дни, нищо няма да стане. Абсолютно важи и за нашия спорт - казваш си „ще бягам три пъти в седмицата по 2 км" и на този етап единствената ти цел е да си наложиш дисциплина и да спазваш програмата. Нужно е време, за да се адаптира организмът. Затова доста начинаещи казват, че им е скучно - защото не им е приятно. След това обаче идва удоволствието и той, организмът, сам започва да си иска.

Най-голямата драма на един бегач е да се контузи и да му спрат бягането - малко като с наркотик е положението. Сигурно сте чували за runner's high - това е чувството на неспиращо щастие като финишираш. Леко ти е на душата, обичаш всичко... Като натрупаш опит, започва да ти се случва и по време на бягането.

Последният път ми се случи на езерото Панчарево, преди залез. Беше есен, листата зад мен се завихряха, вдигаха се и падаха и създаваха един такъв особен шум, настръхва ти кожата... И се наслаждаваш, ама истински, от сърце. Дори да потичаш десетина километра след работа с приятели, ей така, разпускащо - има голям терапевтичен ефект. Може да те боли глава, да се чувстваш суперотпаднал, въобще грам желание да нямаш - обаче отиваш и след час си друг човек. Все едно току-що си се събудил.

Най-дълго съм бягал 19 часа - на обиколката на Мон Блан през 2012-а. Дистанцията беше 100 км, като обиколката на Витоша, на която съм финиширал за 11 часа и 40 минути. Но в Алпите има сериозна денивелация от 6000 метра и е малко по-сложно. В някакъв момент организмът става толкова икономичен, че не искаш да мислиш за нищо. Друг път те нападат мисли...

Да избягаш ултрамаратон е като да минеш през живота ускорено - щастие, тъга, апатия, всички възможни чувства те обземат. Понякога след 70-ия километър всичко в теб казва: „Откажи се, спри!" Обаче ти преодоляваш психически страданието и продължаваш. Планината ти дава сили да бягаш. Просто се сливаш с природата и си там.

Следващата ми цел е да избягам маратон за под три часа, което е по-трудоемко, някои хора никога не успяват. Но аз съм твърдо решен. Свикнал съм да разсъждавам така - ако искаш нещо, работиш за него, ако трябва се вманиачаваш, обаче го постигаш и вече преценяваш дали е твоето. Да не успееш, означава да не си го искал достатъчно.

Бегачите ме знаят като шило в торба не стои.
За приятелите съм човек, който обича да изненадва.
По душа съм свободолюбив.
Проблемът ми е, че понякога съм прекалено отдаден на нещата, които правя. Кон с капаци.

Не обичам да бягам сам. От малък съм свикнал около мен да има приятели, във всичко. Понякога се събираме даже повечко хора. Лятото на шега решихме да бягаме на пълнолуние на Панчарево - доста налудничаво като идея - и се оказахме 22 души. Оказа се също, че снимаха филм и бешеее... сюрреалистично (смее се). Изведнъж от гората ти изскачат 22 души с челници и хората от снимачния екип стоят и ни гледат; и ние стоим, и ги гледаме; и никой не знае какво се случва...

Скачам в дълбокото доста често. Гледам само да е премерено.
Грешките са хубаво нещо, по принцип. Но трябва да знаеш какво правиш. Иначе не знаеш къде отиваш.
Най-голямото предизвикателство е да победиш себе си, не другите. С всяка тренировка изправяш себе си срещу мързела. И когато отиваш на състезание, първо трябва да победиш гласа в теб, който казва: „Спри! Не можеш!" Чак след това започваш да се състезаваш с всички останали.

Щастлив съм, когато съм заобиколен от много хора, които обичам.
Плаках, когато завърших първия си маратон на язовир Батак - Ротари 2011. Беше ми мечта и като се прибрах в стаята, сълзите сами тръгнаха.
Време е да изхвърля старите маратонки.
Никога не знам накъде ще ме отведе непозната пътека.

Животът е, за да намерим хармонията в себе си. Всеки има различен път, някои стигат бързо, на други им отнема 50 години. Въпросът е постоянно да търсиш, всеки ден. Аз в момента може да не съм я постигнал тази хармония, но когато започнеш да разбираш какво ти говори всяка част от твоето тяло, осъзнаваш, че си една идея по-близо.

Илиян, Run BG и календарът на месечните бягания са тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев