Илияна Стоилова

С Илияна се срещнахме в един почти обичаен есенен ден. Липсваха само топлите цветове на дървесните листа, които умело смекчават студения климат на сезона. Всичко останало си беше на мястото - лек дъждец, облаци на поразия и никакво слънце. И сякаш умишлено бяхме избрали една малко по-сива част на града, за да бъде още по-ярък контрастът между атмосферните условия и позитивната енергия, която струи от Илияна. Всъщност слънцето изгря точно в момента, в който тя ни доближи. Сякаш нещо много хубаво те хваща за яката и те дърпа напред, за да стигнеш по-бързо до нея и тихичко да й кажеш „Здравей!”.

Е, казахме си „Здравей!” и се постарахме за кратката ни среща да научим колкото се може повече за нея. Това, обаче, е доста трудно, защото Илияна се занимава с какво ли не. Качва се на сърфа на шест и след дълъг и труден път (и то в българската спортна действителност) успява неколкократно да стане Национален шампион по фънборд за жени. Освен по водата си пада и по еко дизайна, а ние гарантираме, че и в двете е добра. Завършва инженерен дизайн в Лесотехническия университет в София, след което се включва в различни проекти и - както става в живота - се надушва с правилните хора в точния момент. Така с още две симпатични момичета основава Ателие ТРИОН и успешно доказва, че бормашина, шлайф и зеге далеч не са инструменти-табу за дамите. Можеш да посетиш официалното им откриване във Фабрика за градско изкуство на 1 ноември, събота от 18:00 часа.

Всичко започна от проект РЕ>ЛА>КС, който е свързан с обновяването на градската среда и с начините да използваме всичко онова, което генерираме като битов отпадък. Чрез участието си в инициативата се запознах с момичетата (Таня и Изабела) и си допаднахме.
Влече ме еко дизайнът. Обичам, когато се откриват стари и ненужни вещи и се претворяват в нещо ново, вдъхва им се нов живот. Харесвам естествените материали и много се впечатлявам от текстилни материи.
Падам си по старите неща, в които си личи детайла и ръчната изработката. Винаги ги забелязвам - например една красива малка шпионка от цяла врата.

Обичам природата. Носи ми огромно успокоение - сякаш ме връща към същността и целостта ми. Една частица обратно във вселената.
Харесва ми да бъда в унисон със стихиите.
Но най-много обичам водата. Това е нещото, което е най-близо до мен и затова се занимавам и с уиндсърф.
Карам от шестгодишна. В началото баща ми ме подкупваше с всякакви сладки неща, а аз се правех, че изобщо не ми харесва. Не му отне много време да ме навие трайно и днес обичам и двете - и сладкото, и сърфа.
Днес карам любителски. Състезавам се, но реално никой не ми плаща, за да го правя. В България е тежко. Липсата на средства те отдалечава от спорта по всякакъв начин. За европейското в Турция, например, беше изключително трудно да намеря екипировка. Бях с платена такса, но не знаех с какъв сърф ще отида. Да си купиш състезателно оборудване е много скъпо, а след като вече го имаш и използваш, трябва да можеш и да го поддържаш, защото нещата се чупят. В този спорт нищо не е предвидимо. Така се случи и с мен - на втория или третия ден от състезанието ми се скъса ветрилото и не успях да продължа.
Имахме предложение от Азербайджан да създадем техен отбор. Беше много емоционален момент, не се съгласихме. Аз не мога да си представя, че на ветрилото ми ще има чужд флаг. Вярвам, че със собствени сили можем да изградим добра основа за състезателите в България.
Ще ми се да се състезавам, но все още не знам в кой клас ще продължа. Досега наблягах на олимпийския, но обмислям и останалите варианти.

Искам да предам любовта си към уиндсърфа и на другите и да им покажа красотата, която аз виждам. Ето защо и преподавам на хора от всякакви възрасти, но най-забавно си остава с хлапетата.

Беше велико, когато видях шест делфина под сърфа ми и също, когато успях да се насладя на Северното сияние. Най-интересното беше, че успяхме да го видим в град, в който не се беше появявало от 50 години насам.

В живота не искам да се състезавам.
Все си повтарям, че хората са еднакви и и не бива да се притеснявам.

Не мърдам от вкъщи без нещо за писане и рисуване.
Никога няма да ми омръзнат шоколадовите торти с ягоди и малини.

Никога не закъснявам за репетиция. Пея, свиря и през зимата ходя на уроци. Като малка свирех на пиано, после открих китарата, но всъщност пеенето е моето нещо - много го обичам, защото ми дава незаменимо спокойствие.
Умирам от срам, когато съм на сцена и трябва да говоря пред много хора. Изчервявам се. Когато пея обаче се мобилизирам и въпреки вътрешния бунт се боря срещу притеснението.

Идеалната вечер е с приятели. Да танцуваме (много обичам!) и да сме истински.
Никога не танцувам на стол или маса! (смее се)
Обикновено съм във вихъра.

Не казвам на никого, когато съм много тъжна. Тогава не искам да предавам негативното чувство на другите, за да не ги затормозявам. Предпочитам да го преодолея сама.
Дойде ми до гуша от многото поза, многото масовост и комерсиалност и липсата на човечност у някои.

Под леглото ми има приказки. И проекти. И много хартия - много обичам хартия в различни цветове.

Страшно се изложих, когато изпуснах кутия блажна червена боя на спирката на Софийския и там и до ден днешен има гигатско петно. Тогава просто си умрях от срам. Оцапах и един господин, а после разбрах, че в същия момент е имало и заметресение. Как ви се струва?

Майка ми често ми казва, че съм непохватна. Когато не съм съсредоточена се удрям, изпускам, забравям и така нататък.

Искам да остарея като мъдра душа.

Правя се на луда, когато хората около мен не ми харесват
Влизам в огъня заради тези, които обичам.
Бих се сбила за справедливостта
Не си позволявам да бъда груба и да лъжа.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах I am Sam.
Най-големият актьор за мен е Сидни Пoатие. Всеки артист има своите качества, но неговата история е много силна. Той е първият чернокож в гилдията, който печели Оскар за най-добър актьор и ме е вдъхновил за много неща.
Няма по-глупав филм от Американски пай.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Бен Хауърд. Често заспивам с неговата музика.
Никога няма да ми омръзне класическата и симфоничната музика.

Най-добрият концерт, на който съм била, беше симфонично изпълнение на филмови композиции. Но най-великият момент, който съм преживявала чрез музиката, беше в една църква в Сейнайоки, Финландия. Начинът по който това момиче пееше... тя беше като ангел. Сякаш гласът й се спускаше от небето - ти не виждаш изпълнителите, защото те са зад теб на балкон. Просто ангел.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Малкият принц. И Мечо Пух.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото обичам енергията, която влагат актьорите на сцената. Оценявам тяхната работа и ми харесва това, че пресъздават истории, които са се родили някъде, някога, в нечия глава. Всички тези хора работят като едно цяло и създават нещо красиво, което носи свое послание.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми нещата, които са практични. Приемам абсолютно всяко изкуство, но най-много ми харесва, когато продуктът е полезен.
Последно бях на откриването на НЕ ФЕСТ във Фабрика за градско изкуство.

Откриването на Ателие ТРИОН можеш да посетиш в събота, 1 ноември, след 18:00
във Фабрика за градско изкуство

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова