Ирена Събева

Идеята на Ирена за квартално компостиране е жива и търси своето място на улицата от 2011-а. Тя всъщност е нейният личен опит да реши проблема с боклука вкъщи. Защото разбирането на семейството й е, че органичните битови отпадъци са ценен ресурс, който трябва да влезе в природния цикъл. А вместо това ежедневно тонове от този ресурс отиват на сметищата, където започват да гният, но така и не успяват, понеже влизат в сложни реакции с всички останали материи, а в процеса отделят огромни количества вредни газове. Така се ражда първият вариант на проекта за квартален компост и, за да му намери финансиране, Ирена създава малка неправителствена организация с близки съмишеници. Асоциацията кандидатства на няколко места, но не среща разбиране.

И внезапно тази година Ирена чува за програмата Зелена София 2013, която цели да облагороди зелените площи в столицата. Проектът, който вече се нарича Храна за Земята, е одобрен, а едновременно с това инициативата се включва и в конкурса на Европейската комисия Свят, който харесваш, с климат, който харесваш. Там нашите хора също се представят отлично и стават национални победители. И двете линии в един момент се пресичат. Къде? В Княжево, точно на ъгъла на улицата, на която живее семейство Събеви.

Хората от квартала с изненада откриват в пощенските си кутии обяснителни материали, разнесени собственоръчно от децата на Ирена, след което с учудване наблюдават как едни три декара от Княжевската гора, които дотогава са били ползвани по традиция просто за изхвърляне на разни неща, се преобразяват пред очите им в китна градинка с цветя и пейки. И - най-важното за Ирена - с едно малко оградено пространство, в което се появява и първият квартален компостер.

За колко време направихте градинката?
Събирахме се четири поредни недели. Първия път за четири часа, следващия - за шест, по-следващия едва си тръгнаха. Последната седмица имаше едно младо момче, което накрая каза: "Абе, тези няма ли да се уморят вече?"
Кои бяха „тези"?
Само доброволци, десетина души.

Започна ли да работи компостът в Княжево?
Да, преди няколко седмици го сложих. Малко след това минава един човек и вади два огромни чувала. И аз се чудя дали да реагирам. В същото време се случва монтажът на пейките. Kазвам си, окей, няма да се закачам с него. А кофите - препълнени. И след малко той си тръгна, а аз търча да видя, отварям чувалите и вътре - кеф. Зелено с кафяво. Прясно окосена трева и кафяви листа. Перфектният баланс.
Очакваше ли да се ползва?
Аз, честно казано, първия компостер го поставих малко като тест, да видя даже дали няма да го откраднат. И веднага някой беше пуснал вътре обелки от кухнята, грижливо завити в хартия, беше изключително приятно.

Какво всъщност е компостът?
Естествен процес на преобразуване на органичните остатъци в хумусоподобна смес, почва. Има изключителни свойства на подхранване, на възстановяване на плодородието на почвата.
И какво трябва да се направи с тези органични остатъци?
Да ги събереш още в мивката и да ги занесеш на едно такова място. Да не ги изхвърляш в контейнер.

Колко време трябва да стоят там?
Процесът зависи от външните условия. Конкретно в нашия случай ползваме компостер от затворен тип, при който процесът протича с много кислород и много влага. Не е термокомпостер, затова през зимата може да продължи три месеца, три и половина, зависи колко е студено. Така или иначе, температурата в средата на купчинката остава висока и процесът продължава, но през лятото се ускорява.
После как го използваме този компост?
С него директно наторяваме цветната градина, която оформихме наоколо. На практика затваряме цикъла, нулев отпечатък. Искаме по възможност да не излиза нищо, което е зелено и може да бъде ресурс.
Свършили сте доста работа.
Направили сме най-лесното - осигуряването на материалната база. Сега предстои по-дългият и труден процес - да обясним, че не трябва да се изхвърля трева или листа, или обелки от картофи в контейнерите. Те впрочем са точно до компоста и всички могат да видят, че процесът на разделно събиране е ефективен.

Има ли надежда всичко това да се случи и в други квартали?
За наша радост, след като журито на състезанието към Европейската комисия ни обяви за национален победител, получих покана от госпожа Фандъкова. Предстоят още разговори, но стана ясно, че Общината има желание и воля да продължи проекта в други квартали. Предстои детайлите да бъдат дискутирани, но нашата цел е депонирането на органични отпадъци да спре. Отворени сме да помогнем с това, което знаем. Смятаме, че не е трудно и сме сигурни, че не е скъпо.
Може ли човек да си направи компост в апартамента?
Има вариант да се сложи компостер на терасата, от тези с червеите - вермикомпостер. Стига човек да има желание и воля. А той се отблагодарява подобаващо, червейчетата работят и изведнъж виждаш кафява почва отдолу, и е супер.

От какви хора си заобиколена?
Най-вече от приятели с деца, което е изключително приятно и свързващо. Като споделяш едни и същи принципи във възпитанието и в отглеждането, това ти дава подкрепа. Има и други хора, но децата в момента са доминиращият фактор в развитието на семейството. Иначе се занимавам и с аналитична психотерапия, където имам и професионален живот с колеги.
Те какво мислят за теб?
Трудно е аз да го кажа. Като знаят в какъв формат живея - три деца, за които в момента се грижа основно сама, всички се чудят как изобщо се случват проектите. Смятат го за невероятно постижение. И наистина на моменти е много изтощително. Дори понякога блокирам при изтощението.

А допускаш ли грешки?
Грешките са възможности, които крият в себе си решения. Те са опит, преживяване. Напоследък нагласата ми е да ги приемам като предизвикателство, а не като вина. Вината не е градивна, тя разрушава.
Ти си доста позитивен човек?
Старая се... старая се.
Какво е успехът?
Спирка от пътуването на живота. Една от спирките.

За какво не ти остава време?
За детайлите. Да спра в някакъв момент и да изпипам този елемент. Например - донесоха ни едни пейки, оставиха ги разглобени - два бетонни крака по 50 килограма. Било много труд да ги сглобят, искаха допълнително пари. Аз им казах да ги оставят и че ще ги направя с децата. Но се наложи да се върнат, понеже четири дъски не пасваха. Извадиха някакъв чук и започнаха да блъскат, да кривят болта. Казвам му: „Не, недей. Направи го така, че след десет години да остане. Защото ти сега, като ми изкривиш болта, после и дъската ми ще се спука. Какъв е смисълът да правим изобщо нещо?" Ето от такива моменти, в които искам детайлът да бъде изпипан, се самоограбвам често. Всички много бързаме, не отделяме време да завършим нещо и да го оставим добре направено.

Кога скачаш в дълбокото?
Често плувам в дълбокото, изпитанията обикновено или са надълбоко или са нависоко. В търсенето на баланса... С три деца си е едно дълбоко море, на всекидневна база.
Каква си по душа?
Душата е стремежът на живота. Умът, интелектът са вътрешна структура на психиката, докато душата е стремеж и всяко приближаване до нея носи тези отблясъци на позитивност, на грижа, на състрадание, търпение и обич. Мисля, че това е ядрото на всеки един от нас. Със сърце, ум и интелект се стараем да стигнем до тази същност. В моето разбиране за нещата душата е чиста и е нещо, към което всички се опитваме да се доближим.

Последното ти вдъхновение?
Доброволците. Това е силна воля, кураж да свършиш нещо в името на доброто и нищо друго. Да направиш нещо и да не те интересува кой ще го използва, това е върховен акт на човещина. Няма сделка, а само чисти, топли хора, мотики, кирки, бетон. Ако повече хора имат сърце да отидат да свършат нещо без корист, светът ни става много по-добър.
Имаш ли любим цитат?
„Щедростта на земята отглежда в нашия компост красота. Нека опитаме да сме повече като земята" от Джалал ал-Дин Руми.

Допълнителна информация за проекта Храна за Земята - добро за всички ще намериш тук

Текст Веселин Трандов / Фотография Васил Танев