Истината за бригадите! Или това, което никой не ти казва, преди да отидеш…

icon
Sofialive.bg
Източник: iStock/Guliver

Всяка пролет десетки български студенти стягат тежки куфари и заминават за бригада. Повечето от тях с високи очаквания за един западен рай, където всичко е позволено и мечтите са неограничени. Всяка една, една голяма част от тях се връщат: отслабнали, пораснали и с не толкова големи усмивки. Кои са тайните на студентските бригади и какви са нещата, които никой не казва преди да отидете?

1. Какво ще работиш? – Обикновено студентските бригади не предлагат позиции за мениджъри, модели или писатели (логично). Най-вероятно ще миеш чинии. По над 10 часа дневно, и то ако имаш късмет. Другата опция е да чистиш бани в хотели, или пък, ако си някъде из Европа, да береш сезонни зеленчуци под норма. Да, ще бъде мръсна и потна работа, но все пак – студентски живот.

2. Къде ще живееш? – Тук отново има две опции. Не, няма да живееш в къща в Малибу, от която да се вижда целия свят. Обикновено се очаква, че ще живееш в обикновена къща с още поне 10 души, най-вероятно от България. Ще спиш с други хора в една стая, ще ползвате една баня и ще има ред за използването на тостера (ако има торстер). Или пък, ще живее в каравана, отново с много хора, която при силен вятър може да потегли нанякъде.

3. Колко ще изкараш? – Толкова, колкото си дал. Пътуването за далечни места (например САЩ) е свързано с огромен разход: лекарства, дрехи, багаж, билети за самолет, квартири. Някои от работодателите поемат квартирата за първата седмица, но трябва после да си изработиш парите. Храненето почти на всички места е за твоя сметка (и да, дори да мислиш, че няма да ядеш много, за да не харчиш, няма как да стане). Храненето ти дава сила, за да работиш на 1-2-3 места, и без него няма как да издържиш.

4. Ще спестиш ли нещо? – Да, ако не харчиш нищо и само работиш. Има много случаи (особено разказани от уста на уста), за хора, които след бригада си купили кола, апартамент или дори остров. Е, не е точно така. Обикновено ще искаш да посетиш един два близки града, да си купиш нещо, да вземеш подаръци. Накрая не си спестил нищо освен това, което родителите са ти дали.

Въпреки това бригадите остава приключение за цял живот, който е хубаво да бъде преживяно. Но не с идеята, че това е екскурзия, а с виждането, че това е сложна работа, на която ти си нает.