Ивайло Андонов

Ивайло Андонов обича да се вълнува. И да тича из паркове, опасан с разни сложни устройства, които го правят да изглежда като подвижна инсталация. Живее в Мюнхен и често ми е разказвал колко надути са баварците. „И с право", добавя винаги. На него обаче не му се надуват, защото е доста добър в това, което прави. А онези там ценят подобни качества.

Иво от години работи в сферата на визуалните ефекти в киното, а наскоро един от филмите, върху които се е трудил неуморно - Железният човек 3, бе номиниран за Оскар, и то именно в категорията за най-добри специални ефекти. Ето защо решихме, че е време да ви запознаем с този талантлив млад фен на тъмното облекло и още по-тъмната музика.

Къде те заварват нашите палави въпроси?
Здрасти, Насо, в студиото съм, крайните срокове притискат.
Огледай се наоколо, има ли нещо интересно, момче или момиче?
Приглушено осветление, успокояващият звук на вентилаторите... Има и от двата вида, светят им очите в момента.

Аз съм Насо, пея вълшебно, обличам се стилно и се търкалям качествено по сцени. Ти с какво ще се похвалиш?
Аз съм Иво, правя визуални ефекти (през голяма част от времето) и музика - понякога. Иначе музиката я слушам през цялото време и се обличам тотално! (смее се)
Какъв искаше да станеш, когато те шибна пубертетът?
Исках гимназията просто да свърши. Винаги съм се кефил на лекарите и съм уважавал учителите - едните ти дават здраве, другите ти наливат малко мозък, или поне така беше преди. А исках да стана лекар.

Сега си в Мюнхен, от колко време и защо точно там?
От близо две години, но между филмите идвам и до София. Харесва ми начина, по който е организиран целият процес в Мюнхен: свободен си да правиш каквото си искаш, стига да доставяш резултатите на време. Мисля, че немците са сред хората, които го осъзнават най-добре колко ценно е времето. Аз още се уча. Работата си е работа, и след седем часа е зад теб. Това, което винаги ме е дразнило в България, е, че този, който ти дава работа, мисли, че те притежава. Особено за хората с артистични професии това си е чисто робство.

Как започна да се занимаваш с визуални ефекти?
Случайно. През 2005-а реших да изкарам мастър ниво по английски език в Борнмът. Подадох си документите по каналния ред, само че предната година всякакви тарикати кандидатстваха за бизнес визи за Англия. В момента, в който стъпиха там, започваха или разни измами на дребно, или някакви схеми... Та, през 2005-а спряха временно издаването на визи за студенти и в деня, в който ми казаха,че такава няма да видя, един приятел ми се обади и ме пита дали искам да чистя надрасквания по филмовите ленти, леко Тайлър Дърдън стил, и се съгласих. Изкарах шестмесечен курс по дигитален композитинг и оттогава все това правя. Израснах с видеото и с игрите и до голяма степен някак си го почувствах естествено.

Какви са изгледите за хора от твоя занаят в България?
За съжаление майка България е разплакана от доста време, но откъм визуални ефекти и филмова индустрия мисля, че има напредък. Много филми се снимат в България, след което пост продукцията също се прави при нас, което е голям плюс. Има и талантливи българи, и те дават доста от себе си. Има и студия, в които да придобиеш безценен опит. Би било хубаво, ако държавата предложи по-добри облекчения за продукциите, които се снимат в нашата страна. А от това всички ще спечелят. И ако имат поне малко желание за развитие в тази сфера, нека се поучат от Канада - половината световноизвестни студия направиха свои клонове там заради големите облекчения, които държавата предлага.

За кои големи продукции си работил?
Работил съм по филми на Industrial Light & Magic, на Marvel, на Lionsgate и други известни компании. Железният човек 3, Игрите на глада, Каубои и извънземни, Рамбо 4 и Непобедимите пък са малка част от проектите, в които съм взел участие.

Железният човек 3 е номиниран за Оскар именно в категория „визуални ефекти". Как се почувства, когато го научи?
Изкефих се много. Доста усилия бяха положени - както от студиото, в което работя, така и от няколко други. Самото присъствие в селекцията е признание за всички, замесени по някакъв начин в създаването на визуалните ефекти за филма. Това са стотици хора, дали много от себе си... Най-естествената реакция е да се зарадваш, че си част от филма Железният човек 3. Тази година всички номинирани са безобразно добри, така че, който и да спечели, няма как да ти е тъпо.
Ти самият по какви филми си падаш?
Обичам много трилъри и филми от 80-те и 90-те. Самата лента, цветовете от онова време - те носят особена топлина. Има велики филми, дефиниращи различни култури от различни времеви периоди. Хубавото е, че сред многото тотални глупости, които излизат, има още хора, които имат какво да (по)кажат чрез киното. Отделно, има филми, които гледам дори заради един образ, който ми харесва. Представете си Няма място за старите кучета без Чигур... Наскоро разглеждах филмографията на Дензъл Уошингтън - пичът няма слаб филм. По-интересното при него е, че може би 80% от филмите му са по действителни случаи.

Знам, че си сериозен колекционер на музика, с отличен вкус. На какъв носител предпочиташ да слушаш? Кажи ни някои любими банди.
Харесва ми топлия звук на винила, но, честно казано, слушам предимно на MP3 и разни lossless формати - защото съм в постоянно движение. Плочите отиват при Боби Струкански.

Sisters of Mercy, Morphine, Ministry, NIN, Brian Jonestown Massacre, The Verve, The Dandy's, Nick Cave са сред любимите. Хубаво е, че най-накрая излезе и албумът на Babyface Clan - кърти отвсякъде.

Виждал съм те да тичаш с някакви странни уреди за измерване по ръцете из Южния парк. Помага ли?
(смее се) Имам разни устройства за следене на показателите ми за пулс, за скорост, за разстояние и разни такива. Не знам дали помага, ама е яко, като направиш нова най-бърза обиколка, един дигитален глас да те надъхва и да те хвали. Значи мога и по-добре, казваш си. Отделно, човек има леко неземен вид с тия жици, което ме кефи, компенсира наличието на коремче и изглеждаш повече във форма. Следващото ниво е да се омотая целия в кабели, ама ще ме затворят.

В кой филм са най-размазващите специални ефекти, които си виждал?
Във визуалните ефекти има филми, които са като крайъгълен камък за определяне на стандарта. Например Терминатор 2, всеки помни сцените с ченгето, където беше като течен метал - безобразно добре направено, ако не се лъжа преди 22 години. Или Блейд Рънър - дигитални ефекти и миниатюри, далеч напред за времето си. Или Матрицата - тотално различен начин на снимане, откъдето идват и иновациите в ефектите. За моушън кепчъра и Аватар няма и да се впускам в детайли - който го е гледал, знае за какво говоря.

А като си даде сметка човек, сферата на визуалните ефекти е сравнително нова - на около 20-25 години. Реално през последните десетина имаме достъп до изчислителната компютърна мощ за създаване на сцени, изцяло съставени от компютърно генерирани образи; както и до софтуера, с който да ги правим.

Какво ще правиш сега?
Време е за бира...
Егати германеца...

Текст Насо Русков / Фотография личен архив