Ивайло Хлебаров

Мислех си да стана добър и честен човек.
И станах честен, но уморен.

Уморявам се от безхаберието, пошлотията, чиновническата наглост и лошотията хорска.
Крада от времето си, за да се подготвя за магистратура в чужбина.

Много искам да науча френския добре. Знам го точно толкова, колкото да си изпрося боя и една багета, преди пак да ме набият.
Повече от това искам да живея в чиста столица, да има нормален градски транспорт, да не се разправям с шофьори, а веднъж и с един зловещ полицай, който ме затисна с колелото.

Интересувам се от опазването на околната среда и от съхраняването на неща, които обичам.
Отдавна знам, че идеята и желанието да променяш света са доста егоистични. За мен природата е съвършена и така. Ако преди години исках да променям света, сега искам да го опазя.

Заобиколен съм от всякакви хора. Някои от тях се занимават с медии, други с компютри, трети с деца, четвърти с децата си, пети с фотография и т.н. Човек може да живее сам, без партньор, но не и без приятели.
Добрият екип е сложно нещо.

Умея да си изпипам нещата. Гледам да няма хазарт в работата ми. Да съм готов с аргументите си. Да съм си написал домашното. Това изисква много търсене, много четене и много разговори.
Информирам се от определени места в интернет, от книги, колеги и приятели, които работят по целия свят. Те самите правят проучвания и научни публикации по същите или сходни с моите теми. Чета много, и пак ми е малко (смее се) - за Бог, за възникването на живота, за социалните мрежи, за това как работи едно общество. Сега завърших Шокова доктрина на канадската журналистка Наоми Клайн, която е за т.нар. капитализъм на разрушението и която проследява развитието на теорията за свободния пазар и нейното налагане по света.

Ясно си спомням как през 1995-а бях в първата училищна група, която отиде в Лондон. Тогава сцената на електронната музика в Англия беше в най-добрите си години - говорим за Орбител, Ъндъруърлд, Кемикъл Брадърс. Всичките пари, които имах, отидоха за празни касетки и дискове, които се продаваха в Tesco. С това се прибрахме оттам, Макси беше първият, пуснал Кемикъл Брадърс в Калното.
Музиката е това, което винаги е поддържало живеца в мен. Меломан съм, но от онези, които не помнят текстове, имена на парчета, албуми и групи. Най-важни са вибрациите.

В офиса ме смятат за саможив, самодостатъчен, а напоследък и некомуникативен.
Сред приятели минавам за човек, на когото могат да разчитат и за сериозни неща, и за питие вечерта, и за танци до сутринта.

По душа съм тежък характер, сам себе си не издържам. Ставам все по-уморен, имам си и своите носталгии. Но не по социализма или късния комунизъм, по бонбоните Карамел Му и дъвките Идеал, а по празна, слънчева и сутрешна София, каквато успях да видя към 9:00 часа тази сутрин.
Никога не работя с безхаберни хора. Ако мога.

Най-много ме мъчи, че на ключови позиции и места стоят лица, които си нямат и понятие за какво става въпрос.
На некомпетентността реагирам рязко. Остър съм и когато ми губят времето.

Проблемът ми е, че отключих някакъв хроничен мързел. Разконцентрирам се и губя фокус.
Обичам да седна, да погледна нагоре и известно време да не правя нищо. Обичам и засуканите казуси - да ги човъркам и да им търся решение.

Последният ми засукан казус е Европейската комисия и проектът за отпадъците на София - там е голяма каша.
Идеите идват в разговор. И по-точно - когато си говоря с Петко Ковачев, който от години се бори с вятърните мелници в енергетиката.

Идеята, променила най-много света, е тази за Бог.
Блокирам, когато не мога да преценя кое по-напред да свърша.

Грешките са задължителни. Най-тъпото е, че рядко се учим от тях.
Компромиси правя рядко.

Винаги казвам истината.
Работата е като геврек - безконечна, с дупка по средата.

От моята научих, че светът е голям и спасение (подчертава) не дебне отвсякъде.
Съревновавам се със себе си и често се питам - направих ли достатъчно, можеше ли повече; ако да - как, ако не - защо. Не гоня толкова перфекционизъм, колкото вътрешно удовлетворение, но още не съм го постигнал.

Скачам в дълбокото за приятелите си и заради работата си.  
Успехът е да живееш в хармония със себе си.

Тайната ми мечта е да се занимавам единствено и само с музика. Дори ми се иска да свиря на китара. Когато бях в трети клас, майка ми ми подари една кухарка, която обаче изчезна някъде.
Забелязал съм, че светът е пълен с млади и красиви момичета.

Никога не знам какво да кажа на първа среща.
Току-що разбрах, че денят е по-ведър от сутринта.

Ще ми се аз да съм измислил шоколада и грамофонната плоча.
Или поне да бях казал: Обичам те.

Фотография Васил Танев