Ивайло Петров

Роден е в град на брега на голяма река и до днес се чувства свързан с него. Всъщност, можеш да видиш това в последния му проект, около който още се шуми - Портрети на срама. Учил е един семестър арабистика, преди да осъзнае, че филологията не е за него, а влечението му към фотографията е достатъчно силно, за да се насочи натам. Завършва в НБУ, където води и еднократно фотографски курс. Занимава се професионално с фотография от съвсем млад, когато прави фотосесията на Левон Хампарцумян за списание On Air, за което снима и до днес. Освен това в портфолиото му влизат ангажименти за Porsche, Ogilvy, Sofia Ring Mall, Visa, няколко курса и една самостоятелна изложба във Photosynthesis. С нетърпение чакаме и фотографския му уъркшоп на Transfiguration Festival, а сега ти представяме Ивайло Петров.

Мислех си да стана палеонтолог или детектив. Всъщност, първото понякога още си го искам.
И станах олеле!

Заобиколен съм от хора, които ми вярват и вярват в мен. Това е едновременно страхотно усещане и на моменти нелека отговорност.
Добрият екип е важен, защото без него не можеш да спечелиш нито една битка, извън тези в главата си. "И сам воинът е воин" в моите очи е абсолютно вярно, защото в мислите си човек е винаги сам, а точно там е, вярвам, мястото, където човек печели или губи войните си. В този смисъл винаги се сещам за един съвет на Тарковски към по-младите хора - да се научат да прекарват време със себе си и да се чувстват добре в собствената си компания. Считам това време за изключително важно. Дойде ли моментът човек да се изправи срещу предизвикателството си, обаче, най-добре да е абсолютно сигурен, че до себе си има точно толкова уверени хора, на които може да разчита безпрекословно.

Вкъщи ме смятат за нелек характер, който "знае" всичко и е още тийнейджър. И ме търпят и обичат ужасно много въпреки и заради това. 
Сред приятели минавам за човек, на когото може да се разчита и чиято дума значи нещо.

По душа съм леко интровертен реалист с добри комуникационни умения. Добър анализатор, не обичам да повтарям едни и същи формули и рецепти непрекъснато - съзнанието ми е търсещо и в постоянен стремеж да научавам и експериментирам с различни неща, което в професионален план ми е помогнало много.
Никога не работя с хора, които наистина не усещам сходни в мисленето или отношението към нещата по някакъв начин, както и такива, които са се отнесли несериозно към определен проект - дори само веднъж. Времето ни, поне в тази Вселена, за съжаление, е ограничен ресурс и след определен момент човек се научава, че разпиляването му е абсолютно ненужно. От друга страна, имам късмета да познавам поне няколко човека, с които работим от години и на които имам щастието да зная, че мога да разчитам в наистина важните ситуации. Считам себе си за късметлия в това отношение. Смятам се за истински отворен към креативните проекти и професионалните колаборации. Понякога с мен се свързват хора, които носят ужасно интересни такива. Уважавам смелостта и желанието за работа по подобен начин.

Фотографията е моят бял кит.

Големите проекти са тези, които човек развива с времето и узрява заедно с тях. В личен план такъв проект е една серия, по която се старая от време на време да мисля и да работя. Тя е свързана с концептуални портрети на актьори като светци. Последният портрет, който завърших от нея е на Койна Русева. Истински благодарен съм на всички хора, които работиха по него. Имам идея и за една друга серия. Но един голям проект трябва да включва повече от един или два кадъра, които си направил.

Проблемът ми е, че съм безкомпромисен към определени мои морални принципи и разбирания. Също така - нямам умението да вдигам много шум около себе си и да генерирам такъв в името на евтина популярност, което е, може би, донякъде спънка в професионален план.
Идеите идват в абсолютно различни и разнообразни моменти, не съм забелязал конкретна зависимост. Мисля, че подходът към тях и времето, което човек им оставя да узреят, е по-интересният казус.
Блокирам, когато премислям дадена идея или проект прекалено дълго. С времето се научих, че има моменти, в които наистина е добре на такъв етап просто да я оставиш за определено време, но кога точно е този момент ми предстои, надявам се, да науча. Както винаги - емпирично и по трудния начин. (смее се)

Грешките са неизбежни на моменти, но и най-добрият учител за тези, които искат да се учат.
Компромисите са много рядко оправдани, що се отнася до работа.

Работата е начин на живот за професионалния фотограф, а в моя случай и едно от най-важните неща, които ме учат на постоянство и отстояване на гледната точка.
От моята научих, как да комуникирам по-добре с хората, да изяснявам позицията или идеята си по-ясно и достъпно и да съм малко по-търпелив. Последното - в разумни граници, разбира се. (смее се)

Гледам на светлината като наука и магия.
Вдъхновявам се от космоса. Мащабите му, макар и невъобразими, не ме стряскат, а ме успокояват. космосът просто Е. И нищо от нашите ежедневни проблеми и моментни драми няма особено голямо значение. Практически, ние сме създадени от звезден прах, нашите елементи са продукт на звезди, развили самосъзнание и познали себе си. За мен това е много красиво.

Съревновавам се със собственото си нетърпение.
Скачам в дълбокото, когато вярвам, че ще стигна до място, където не съм бил. И в този случай скачам директно.

Блендата ми за света от моята перспектива изглежда идеална, но предполагам, че за други хора би изглеждала малко крива. В крайна сметка блендата е част от обектива, а обективите рядко предават реалността коректно, въпреки „обективното" си име.
Успехът е  точно каквото и провалът - просто част от целия ни път тук. И ужасно субективна категория.

Най-обичам, гледайки назад, да преценя, че е имало смисъл.
Забелязал съм, че мислите ни имат огромно влияние върху това, което ни се случва.

Никога не знам дали това, което съм направил, е достатъчно добро.
Току-що разбрах, че около последния ми публикуван проект и популярността, която достигна той, отново ми се потвърди, че това в ръцете ни са, освен камери, инструменти, носещи силата да моделират света. При това, далеч не само нашия личен такъв. С цялата ни дигитална технология, с целия толкова опростен и достъпен процес и лесните ни комуникации, никога преди отделният човек не е имал възможност да представи идеите си точно по начина, който би искал. Всеки може да каже всичко, което желае. И въпросът е какво правим с тази сила? Какво казваме?

Ще ми се аз да съм измислил поезията на Вапцаров и на Фиш в ранния Marillion.
Или поне да бях казал: „Бих се съгласил с теб, но тогава и двамата ще сме в грешка" или пък „Anti-intellectualism has been a constant thread winding its way through our political and cultural life, nurtured by the false notion that democracy means that 'my ignorance is just as good as your knowledge.' - с благодарност към Азимов.

ФОТОГРАФИЯТА
Когато снимам съм супер концентриран, но най-често - спокоен, обикновено се чувствам на място в целия сет.
Фотоапаратът е инструмент.
Добрият фотограф е наясно със собственото си виждане за света. Много преди да хване камерата си.
В света на макрото се крие микросвят, разбира се. А в него - предполагам друг. И така нататък.
Ще ми се да експериментирам с напоследък - белгийски бири в живота и стробоскопски ефект в снимането.
Харесвам фотографи като Карш, Рекуенко, братята Уейд, хора, които носят собствената си естетика.

Повече от Ивайло Петров виж на
http://www.ivaylopetrov.eu или във Facebook страницата му

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова