Иван-Александър

Да и за нашата среща мъничко закъсня, но пък ни разказа за толкова чудесни инициативи, които се случват в КЪЩА Creative Hub. Също така ни разсмя с факта, че бил най-слабият ученик по фотография в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография. Същият този успех не го спрял, след известно време да избере снимането за свое призвания. Това се случило горе-долу така: бил по студентска програма в Исландия, на връщане в самолета видял толкова епични природни картини и започнал да ги запечатва с телефона. После се замислил какво прави с живота си, как работи скучна работа, за да учи история и решил, че в крайна сметка ще рискува и ще почне да снима. Да снима като за последно, всеки ден и от все сърце!

Събуждам се с мисълта дали има неща, за които съм се успал. Обикновено има.
Не мърдам от вкъщи без основателна причина. Най-вече по работа. И почти винаги с фотоапарат. Едни от най-добрите ми кадри са тези, които съм изпуснал, затова гледам да го взема дори, когато ходя до магазина.
Много често закъснявам. Като цяло този и предишният въпрос малко ме плашат, след няколко случая наскоро, при които заявявах, че правя или не правя нещо - като да се успивам - и веднага след това се получаваше така, че ми се случваше именно това нещо и сега гледам да не съм краен.

Умирам от срам, когато си спомням какви неща съм правил и как съм се държал с хора преди. Когато е минало време и случилото се не е актуално, много често си давам сметка, колко по-адекватно е можело да се държа, говоря и реагирам. В общи линии от моментите, в които съм реагирал импулсивно, без да е било края на света.

Все си повтарям, че 30 години са отказвали разрешение на Кристо да опакова Райхстага.
Идеалната вечер е след като съм осъществил проект или реализирал идея. Неосъществяването им ми тежи много, а често е с години и когато видя реализирано нещо, което ми е дошло наум се чувствам много добре и спя спокойно. Иначе всяка вечер си мисля за неосъществените неща.

Обикновено съм в Къщата или да снимам.
Никога не танцувам на сериозно. Танцувам рядко. Последно беше тази Нова година, а преди това на предишния 8 декември на парти в теснолинейка. Съвременният танц не се брои, но много обичам да имитирам съвременен танц от това, което съм гледал. Естествено, моето е абсолютна пародия. Но като цяло започнах да харесвам съвременен танц и пърформанс от момента, в който видях неща, които не би ми минало през ума да имитирам или дори да ми мине - няма да мога.
Беше велико, когато видях катедралата във Варна. Преди 6 години тепърва бях започнал да снимам. Бях видял в интернет снимка на много красива църква. Не ми мина през ума, че може да е в България, но много ми хареса. Седмица след това трябваше да снимам във Варна. Отидох до там на стоп, оставихма ме в центъра, купих си баница с боза и когато се завъртях, за да се огледам за пейка - пред мен беше тази църква - явно Катедралата във Варна. С баница в едната и с боза в другата ръка - май това беше последният път, когато ядох баница с боза.

Влизам в огъня заради осъществяване на идеи. Обичам да си осъществявам идеите.
Дойде ми до гуша от разприте на моите котки. Едната е нова и бие останалите, друга е разгонена - става досадно понякога, но през повечето време спят, което е ок.
Под леглото ми има чантата с апарата и разклонител с включени зарядни.

Страшно се изложих, когато…кога ли не. А ако питате приятели - и много повече пъти, които аз не смятам за излагане.
Майка ми често ми казва Здравей! (Не знам. Няма някаква мантра като "браво" или нещо такова). Аз я питам кога имат участие с новата й група.
Искам да остарея като Кристо или по-скоро, като представата ми за Кристо.

Правя се на луд, когато закъснявам или се успивам - върши работа.
Не скачам на бой. Въобще гледам да се въздържам от физически контакт с хора, които са ми неприятни. А и си знам силите и боят не е нещо, на което бих разчитал, за да защитя каквото и да е.
Не си позволявам да казвам или правя всичко, което искам на момента. Когато това се случи, се получава отговорът на “Умирам от срам когато ...“
Заспивам на сутринта.

Най-яките места в София за свободно изкуство са Къщата - КЪЩА Creative Hub, разбира се, и улиците на града. ТР СФУМАТО е един от най-добрите примери за упорита работа и постигнати цели, Червената къща е място, на което се показват страхотни неща. Има много интересни места в София, като Дерида, Сохо, Фабрика 126, Бетахаус, Фотосинтезис, галерия Пластелин и други, без които културният живот в града нямаше да е същият.
Любимото ми място за снимки е на село. Това е мястото, на което се чувствам най-добре.
Най-много снимам представленията и репетициите на АТОМ театър и Стефания Георгиева.

За снимането най-важното е да снимаш. Впечатляващо е какви снимки правят дори с телефоните си хора, които не снимат и нямат претенции. Това сваляне на “фотографията“ в ръцете на всеки един мисля, че оказва световно въздействие. Светът е друг - светът се развива като такъв, който ще трябва да бъде сниман - съответно по-красив.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах научно-популярна поредица за студената война. Като цяло гледам повече научно-популярни филми или филми по действителен случай. В тях виждам повече фантазия и обрати, отколкото в другите филми. На кино гледах Междузвездни войни... Като цяло съжалявам за повечето филми, които съм гледал на кино. Г-н Гага на миналия София филм фест беше много готин филм.
Най-големият актьор за мен е брат ми - Севар - играе в доста представления в Младежкия театър.
Няма по-глупав филм от повечето филми, които са ми препоръчвали са били много глупави. Може би е някакъв намек.
Много се смях на един youtube канал - xlopa6ti daski.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам епични саундтраци от компютърни игри и филми, key gen музика, както и научно-популярните филми от един предишен въпрос, които си пускам, докато си оправям снимките или монтирам видеа.
Любимата ми група са Попара, Strawberry Fins, Сърмата Хари, Бичето...
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Iron Maiden. Това е и единственият по-голям концерт, на който съм бил и то защото си спечелих безплатен билет. Отидох с един приятел да чакаме пред Билетния на НДК от предишната вечер, за да сме от първите, защото за първите 10 имаше безплатни билети или албуми. На мен ми се падна билет. Концертът беше готин, но не мина преживяването от чакането за билет. Последно бях преди 2 седмици на концерт на Strawberry Fins - и нямам думи - ако искате да се откъснете от всичко - посетете техен концерт.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото някой ме води. В 10-ти клас си празнувах рождения ден като заведох приятели на любимото ми представление - Фантасмагории на Теди Москов. Преди няколко години в началото на Ха Ха Ха импро ходих всеки понеделник и водих много приятели. Сега такова представление е Ловец на свечерявания. Не следя къде какво се играе, защото хората около мен непрекъснато имат представления, на които нямам избор да не отида.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Фантасмагории на Стефан Москов. Гледал съм я 3 пъти. Не се играе от много време. Много интересно ми беше да гледам Ножица трепач на Камен Донев. Бях 12-и клас. Когато отидох преди представлението билетите бяха свършили и се опитах да подкупя служителката, която пуска публиката в салона, като й дам парите за билет на нея - тя не се нави и отидох в друг ден да го гледам.
Последно гледах Ловец на свечерявания - на Питър Найтингел и Константин Кучев в Червената къщa. Това за мен е невероятно представление, което си заслужава. Друго представление е Покаяние в Сфумато - бях го гледал много пъти защото снимам на репетициите и си мислих, че няма да е много по-различно на сцена - няма нищо общо - не разбирах защо хората излизат със сълзи на очи от това представление, докато не се случи да го гледам без да снимам - като зрител.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е съвременното изкуство... Имах шансът да бъда в Сеул. Там има галерия за съвременно изкуство, в която беше невероятно. А изобщо интересът ми е създаден от Нада Нешева и курсът по съвременно изкуство, който тя води. Преди този курс си мислех, че съвременното изкуство се изчерпва с неща, които определям като “пълни глупости“ и “супер зле“, а думите “инсталация“ и “пърформанс“ се бяха наредили плътно до други предизвикващи лоши чувства думи като “грис халва“ и “юноша“.
Последната изложба, на която бях, е Арт старт 2017 - изложба на млади български автори, живеещи в и извън България в Гьоте институт и галерия Credo Bonum.
Любимият ми художник е Крум Тонев - учителят ми по рисуване. Много съм впечатлен от работата на Кристо и Жан Клод - както всеки, който е виждал негови проекти. За един рожден ден ми подариха книжка за работата му. Невероятно е колко упоритост и работа стоят зад всеки от проектите им.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова