Иван, Мариян и Сашо

Вероятно поне веднъж един от тези симпатични господа ти е наливал нещо в чашата. Виждал си ги зад бара в Петък (понякога и в Mixtape 5 или някъде по морето). Винаги имат много работа и може и да не запомнят как се казваш, но със сигурност ще знаят какво пиеш. Даже няма нужда да им казваш - развили са паранормални бармански способности, с които определят с лекота кой какво би пил, още преди да му мине през акъла. Нас ни улучиха на ром, проверено е.

Иван, Мариян и Сашо се обичат страшно. Кефят се зверски на работата си и на хората, с които я вършат. Но това ще го разбереш и от интервюто. Онова, което така и не стана ясно, е: какъв точно е размерът една конкретна част от тялото на Сашко (независими източници твърдят, че в Subway на Попа редовно питат „Петнайсет, трийсет или като на Сашко?"); ще платят ли Pixar на Иван някакъв процент, задето ползват суперякото му лице за перманентно вдъхновение и нонстоп изскачат с анимирани герои, изглеждащи като негови братя; и колко точно жени са каталясали пред бара заради светлоокия поглед на Мариян (според другите двама, той е „хубавият" в тяхната команда).

Обикновено са в еуфория и в абсолютния вихър на всяко парти. Представяме си какво ще е днес (5 септември), когато бар Петък, за който дават мило, драго, че и отгоре, става на цели пет години. Да сте живи и здрави, момчета, и наздраве.

По време на фотосесията не са наранени фотографи, бармани, редактори и други животни.

Момчета, дайте малко информация... (въпросът остава недовършен, но получава моментално отговор, б.а.)
Сашо: Значи, преди две години Иван ни събра. Той е главният виновник.
Мариян: Да, всъщност той е поводът.
Сашо: Той е и липсващото звено. В буквален и преносен смисъл. Има малко стърчащ език.
Иван: Стоп игра!

Защо стоп?
Мариян: Ами, да пием по един шот.

След един шот време...
Иван: Така, питай ни.

Вие ако се разделите сега...
Мариян: Как ще се разделим?!
Чакай да зададем въпроса и ще кажеш.
Сашо: Пепел ви на устата...

Да му се не види... Предполагаме, че в някакъв момент ще тръгнете да правите нещо друго, или не се предвижда?
Мариян: Да. След 60 години.
Иван: То май това барманството е до живот.
Мариян: Хора в бранша от по 30-40 години ни казват, че това е като хазарта - почнеш ли, не свършваш никога. Даже сервитьорката в Билката разказа: „Бачках десет години, после реших да не се занимавам с барманство, изкарах две години и ми звъннаха да взема някаква смяна. И това беше преди пет години."
Иван: От пет години взимам тая смяна...

Мариян

Значи не мислите да се разделяте. Разбрахме.
Мариян: Даже мислим да правим сватба скоро.
Ще се жените тримата ли?
Мариян: Да.
Иван: Другият по-грандиозен проект е вакуумна дупка от бар Петък до Mixtape 5. Бърз транспорт.

Кога ще копаете тунела?
Мариян: Говорили сме с тия от ЦЕРН, 2014-а започват строежа с инвестиция от Софийска община. Лентата ще реже Йордан Кафандъкова.
Иван: И Ханку Брат.
Сашо: Мариянку Брат (смее се).
Иван: Засега транспортът е само назамен и зигзагообразен.
Сашо: А спомняш ли си като ходихме с колелото мегапияни от бара до Mixtape 5?

Мариян: А, да, имаме някакъв странен навик - като приключим, тук да ходим до Mixtape 5. Обикновено сме пияни и имаме едно колело. А двама души с едно колело изглежда потресаващо. Даже е имало случаи, в които таксиджии ни ръкопляскат.
Сашо: И забавен кадър... Задълже.
Иван: Искате ли да ни питате някое въпросче, щото после в сайта черното, удебеленото ще е ей толкова малко и после ей такъв парцал.
Мариян: Един път и аз съм влизал в Sofia Live. Един път и аз съм чел едно интервю. (смее се)
Иван: Сашо Шпатов. Последната мегаяка идея. Бърза, кратка, суперясна. Линкнете Сашо Шпатов тука.

Благодарим. Да минем на следващия въпрос. Как вашите момичета понасят непосилната лекотата на битието да са гаджета на бармани?
Иван: Добре. Аз мога да кажа. Нямам приятелка. Напишете: 0878... Така. Но аз много, много, много се кефя на приятелките на целия персонал. Май само трима нямат. Евала на момичетата, че търпят тая ситуация!
Мариян: А пък и ние сме им верни, между другото.
Иван: Обаче са жестоки мацките. Това е едно на милион да срещнеш такива.
Мариян: Ще се разплача.
Сашо: Мойта е малко буйна.
Иван: Жаки, поздравяваме те!

Сашо: Последната случка беше в Mixtape 5. Бачкахме на салса и дойдоха някакви пичове от ергенско парти. Единият си носеше водно пистолетче. Пръс-пръс, пръска. И я напръска нея. Видях я, викам, споко, закача се нещо, не се връзвай. А тя други момчета не търпи.
Иван: Е, то с тая пишка как да търпи друго...
Мариян: А, те ако знаеха за пишката, въобще нямаше да пръскат, направо щяха да бягат.
Иван: Жаки, преди да се запознае със Сашо, беше 1,40 м сега е 1,75.
Сашо: ...и този продължава да пръска, при което тя взима една бутилка минерална вода и му я излива директно в лицето. Без да се замисля. И аз бях: „Ти си най-яката!"
Мариян: Да си кажа аз моята теория сега. Сещате ли се, дето на жените на посланиците държавата им плаща някакви пари. И на жените на барманите също трябва да им се дават субсидии, защото не е лесно.
Иван: И според мен трябва да им се предоставят някакви средства.
Мариян: Ти си жена на барман. Ето ти едно кисело мляко и десет лева.

Иван: Сашо хубаво го беше казал: „Барманите са каймакът на работническата класа."
Мариян: Не, не. Барманите са елитът на работническата класа. Най-просто казано, хората бачкат, за да може да си позволяват някакви неща. Какво си позволяват - всеки петък, събота и четвъртък да излизат и да пият, а на нас това ни е работата.
Иван: Аз от три години петък, събота и неделя не съм планирал. Знам, че ще се бачка. Всички си тръгват в 5:00 в еуфорията на пиянството си, а аз оставам до 7:00, за да оправя целия бар и свинщината.
Сашо: И накрая казваш само „Чао, барче!" и се прибираш супердоволен.
Мариян: Според мен още като започваш такава работа, трябва да си наясно, че няма да може да отидеш на нито едно парти, няма да изкараш нито един уикенд, няма да може да вечеряш с приятелката си или да я заведеш на кино.

Сашо

От какво ви идва до гуша?
Сашо: Най-вече от безалкохолните поръчки.
Мариян: Мани ги безалкохолните. Хубаво, една кола, една вода - ще ги преживея. В 4:00 сутринта като те накарат да направиш десет чая на морето август месец, не е оферта.
Иван: Това е несериозната част. А иначе на мен ми е дошло до гуша от агресивно пиянство. Не знам как сме се събрали в този екип, но пиянството на всеки е позитивно и любвеобилно.
Мариян: Даже малко повече. (дружен смях)
Иван: Някой от нас като се напие, става най-забавният човек.

Вие имате преки впечатления - кажете на какво според вас се дължи агресивното пиянство?
Мариян: На комплекси.
Сашо: Аз имам хипотеза. Когато се интоксикираш прекалено, ти се получава нещо като алкохолна шизофрения и изперкваш.
Иван: Аз си мисля, че това се дължи на не-щастието - на липсата на щастие. Не си нещастен, ама не си и щастлив. То си е алгоритъм обаче - ако направиш добро на някого, то ще ти се върне. Ако направиш някого щастлив, и ти ще бъдеш. Гледам да съм позитивен към всички, суперпацифист съм, никога не пораждам агресия, никога не предизвиквам.
Сашо: Вярно е. Особено като се напие е страшно смирен.
Мариян: С годините се научаваш да отреагираш максимално адекватно и да прекратяваш нещата. Спирали сме бой между десет души. Казваш им две думи и те се успокояват. Номерът е рязко да им влезеш и да овладееш ситуацията.

Идват ли хората да си изплачат мъката при вас?
Иван: Барманът е модерният психолог. Има хора, на които не им се говори, а ти ги предразполагаш. Има други, на които много им се говори, пък на теб не ти се слуша.
Мариян: Като ти е тегаво, си е тегаво. Ако ми споделиш, може би малко ще ти олекне. Обаче аз предпочитам да го напия и да му стане добре. Например ако някой е скъсал с гаджето си, предпочитам да му помогна просто да се напие и да си забие някоя нова мацка.
Иван: Много се радвам, ако сам усетя, че на някой му е гадно, без той да ми е споделял.

Усещате ли ги тия работи?
Тримата: Мхм, да, много.
Мариян: При редовните клиенти особено...
Иван: От пръв поглед мога да кажа, че има някакъв зор. Просто някои хора трябва да ги изчакаш да им дойде моментът. Рано сутринта, когато вече всичко е премислено, най-накрая си изливат мъката. Ей тука съм стоял до 9:00 сутринта, за да си говоря с някой..
Мариян: Ние нямаме клиенти. Имаме приятели. Според мен това ни отличава доста от другите места.
Сашо: И има нещо много яко. Отиват хора в чужбина - да учат, да работят, няма значение - връщат се в България и идват директно тук.
Иван: Хора със сакове идват. Оставят ги, забравят ги после, щото се напиват... Не са си видели родителите още, а са тук.

Иван

Какво не знаят за вас хората, с които си пиете всяка вечер?
(един през друг)
Иван: Имаме майки и бащи.
Мариян: Имаме домове.
Сашо: Имаме и личен живот.
Иван: Имаме мечти, имаме общи планове. Колкото и странно да ви звучи (смее се). Имаме и предпочитания към алкохола (смее се).

Какво може да ви сдуха?
Иван: Неправдата. Сдухва ме и това, че има неща, които не можеш да промениш. Шуробаджанащината. Бюрокрацията.
Мариян: Много ме дразни, когато има млади хора, които искат да правят нещо креативно, и държавата ги спира. Или някой друг ги стопира, просто защото може.
Иван: Ааа, жестоко много ме сдухва, че голям брой млади хора ги мързи.
Сашо и Мариян: Да, да, и това.

За какво си „завиждате" един на друг?
Мариян: На Сашо за големината на някои части от тялото му, на Иван - за усмивката. Погледнете го, той не може да е тъжен.
Сашо: Аз завиждам, ама благородно, на Мариянко колко е прекрасен и хубав и как винаги идват жените и се разтичат. И на Иван за тая енергия, която не знам откъде я взима, но винаги е хиперактивен и хиперпозитивен.
Иван: Аз на Сашко за петгодишната му връзка. Това да си барман и да поддържаш петгодишна връзка е велико. Жаклин е най-яката! На Мариянчо му завиждам, че прави всичко с лекота. Страшно е оправен. Има да се явява на дванайсет изпита, взима единайсет, последния му го дават, щото е много як.

Ами, пичове, ние смятаме да приключваме вече...
Мариян: Не, няма да приключваме. Искам малко за шефовете да си поговорим. И държим да се отбележи, че не сме пияни (не са, б.а.). Аз искам да им благодаря, че ни дават възможността да сме тук и че ни оценяват като хора. Възприемат те като човек. Не като работна ръка.
Сашо: Те не са шефове, те са лидери.
Мариян: Правили сме глупости, но те ни разбират.
Сашо: Както и ние тях.
Иван: Когато е сериозно, е сериозно. Когато е парти, е парти. Когато се лигавим, се лигавим.
Сашо: Аз съм мегащастлив от това, че са ни събрали. Благодаря им, че правят толкова много компромиси (дружен смях).

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев