Иван Москов

Гледа малко свъсено, обаче няма проблеми - съвсем си е от нашите (разбирай, от добрите). Даваме си сметка, че интервютата не са му сила. Той също: „Интервютата са най-глупавото нещо на света. Иначе вие работете. Но това е толкова мимолетно нещо. Особено в днешно време, дето всяко чудо е за три дни, даже за три часа."

Пази си личното пространство чисто и неопетнено и иска да говори тогава, когато има за какво. Смята, че все още не е дозрял, за да каже нещо „великолепно, прекрасно и хубаво". Обаче пред нас номерът му не минава, защото така всъщност ни доказа, че е достатъчно зрял, за да знае кой е и как е поставен във времето и пространството.

Не се изживява и вживява, защото му е писнало от „високо претенциозни физиономии" на прясно продали се на шоубизнеса дами и господа. А пък на всичкото отгоре на него му се вменява и адска отговорност заради това, че родителите му са Мая Новоселска и Теди Москов. Обаче и с нея няма проблеми - поел я е и си я държи под ръчичка.

Някой ден иска да снима, както го е правел Фелини, но преди това може да стане министър на културата. Или поне един от тримата министри на културата, които според него трябва да има всяко уважаващо себе си правителство - един за кино, един за театър и един за всичко останало. Той ще се занимава с киното: „Ще давам само на млади пари. Всички, дето са свикнали да цоцат паричките от НФЦ, ще спрат да могат да ги цоцат. Мегакорумпиран ще стана. Просто, ако искат да им пускам пари за проектите, ще трябва те да ми дават много. А те няма да има откъде да ги вземат. И тогава ще мога да дам шанс на младите хора, за да снимат."

Това, разбира се, би могло да стане, ако премиер и министър на финансите са съответно Маната и Керанов, които бяха и първите кандидатури за тези постове, изникнали в главата му. А там, освен идеи за бъдещо правителство (макар политиката въобще да не е неговото нещо), отлежава и един сценарий за пълнометражен филм. Чакаме да видим какво ще излезе от цялата работа.

Събуждам се по много различни начини. Вече от 25 години почти всеки ден, което е добре.
Сънувам идиотщини. Последният сън беше, че са ми откраднали всичко от къщата. Влизам вътре и няма нищо. Изхрачих се на пода от яд, препсувах и се събудих. Оказа се, че съм се изхрачил на възглавницата.

Не мърдам от вкъщи без слушалките си.
Никога не закъснявам за тоалетната, защото ще е пагубно в противен случай.

Все си повтарям, че трябва. В противен случай, си повтаряш, че не трябва и че не е толкова спешно и важно.
Идеалната вечер е тази без планове. Случващата се вечер е идеалната вечер.
Обикновено съм в джаза.

Никога не танцувам на „Gangnam Style".
Падам си по киното.
Беше велико, когато се запознах с Лиъм Хоулет от Prodigy. Дълга и широка е историята как, но се запознах. Обясних му се в любов. Казах му какво представлява той и неговата музика за мен.

Влизам в огъня заради водата.
Дойде ми до гуша от тъпи въпроси. В скоби - „смее се", нали така се пише (да, така - б. а.). Не знам иначе, аз съм добре. Не ми е дошло до гуша от нищо.
Казвам си всичко. Ако ми се обиждат, значи не са мойте хора.

Под леглото ми има прах и някакви плочи.
Страшно се изложих, когато ми се звънна на звънеца, вдигнах домофона, питах: „Кой е?" Отдолу ми се отговори: „Неделчо", който е един приятел... много добър... най-добрият. И в следващия момент, след много кратко време, на вратата ми се почука и аз казах: „Влизай, бе, капут!" и се оказа обаче, че това е Евгений Михайлов.

Майка ми често ме пита дали съм гладен.
Искам да остарея като себе си.
Постоянно се правя на луд, защото ми е писнало от сериозни, екзистенциални теми, които се разискват.

Скачам на бой, когато се гаврят с безпомощно същество, било то куче, човек, рибка, охлюв...
Бих се сбил с Кличко.

Не си позволявам да пърдя пред ново момиче.
Заспивам на възглавница.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах, за пореден път, Светлините на града.
Харесвам режисьори, които не са учили за режисьори. Фелини, примерно.
Не мисля, че има глупав филм. Мисля, че има несполучлив. Не смея вече да ги определям филмите като глупави, тъпи или неприятни, защото знам колко работа е. Хората смятат, че филмът зависи от тях, а той дълбоко не зависи от тях, а само от това как ще се подредят звездите, за да ти помогнат той да стане.
Много се смях на едно видео в YouTube. Не се бях хилил така от супердълго време. Просто мегасюрреализъм.
Планирам да видя края на света. Иначе, собствения си филм след две-три години.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Prodigy.
Никога няма да ми омръзнат Prodigy.
Любимата ми група е Prodigy.
Най-добрият концерт, на който бях, е Prodigy.
В София искам да дойдат Prodigy.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите не е една - Морякът на кон на Ървинг Стоун, Сидхарта на Херман Хесе, Майстора и Маргарита.
В момента не чета нищо. Бачкам за феста и не ми остава време.
Говорят ми много за Биографията на Георгий Данелия. Даже я имам вече.
Много харесвам как пише баба ми (Рада Москова - б. а.) - Куче в чекмедже, Горе на черешата, Тони. Тя издаде книга сега - Ние - негероите, препоръчвам ви я.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото ми се налага. 
Текстът сам по себе си не е толкова важен, колкото режисьорската интерпретация. Има много красиви текстове, които биват поставяни по тъп начин, и обратното - страшно тъпи текстове, но с добра идея, които режисьорът интерпретира брилянтно и пиесата се получава.
Последно гледах Ричард III. Не мога да кажа дали ми харесва, или не, защото представлението е странно. То не е някакъв хит, нито е провал. То е коренно различно от всичко друго, което е правил (Теди Москов - б. а.). И Ричард III все пак трябва да си го чел, ако искаш да го гледаш, а повечето хора отиват, за да гледат смешки.
Представете си, че питате за театър един пич, който се занимава с чигите на сцената. Израснал съм там. Бил съм отзад и знам всичко как се случва, затова за мен няма магия, няма какво да науча.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми няколко художници - Дучето (Деян Янев - б. а.), Bozko, Кирил Захариев, Дмитрий Ягодин.
Последната изложба, на която бях, е на Дучето (Деян в Париж - б. а.).
Любимият ми художник е Михаел Сова.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев