Иво Аръков

Господин Аръков е благородник по дух. Дали заради руската жилка, която води някъде до Ростов на Дон, дали заради някаква база данни от ценности, с която са му побутнали фините настройки, още преди да се роди, не знаем. Но е факт, че това 24-годишно момче се доближава изключително до представата за ренесансовия човек, който не спира да развива талантите си, за да се самоусъвършенства. Освен че е актьор, който не те оставя безразличен, Иво се занимава с музика, пише поезия, грижи се внимателно за духа и тялото си и се старае да гледа на живота малко по-философски. Меланхолията не му е чужда, но е далече от изтерзания творец, който се лута насам-натам в търсене на себе си. Той по-скоро гледа да се запознае със себе си, а посредник при това познанство при всички положения е вродената му лекота. Просто е надарен със светло присъствие, за което мнозина биха могли да му завидят.

Ние си поговорихме едно хубаво с него и си разказахме куп неща. В резултат на това по-долу може да прочетеш едно стихотворение от Иво Аръков (което той пазеше в тайна за стихосбирката си, но, ето на, на нас ни го показа), един недостатък, който си призна без бой, едно притеснение и няколко прозрения за живота, който е най-хубав, когато си на 24. Разбира се.

Събуждам се по различно време, по различни причини... Искаше ми се да кажа нещо по-забавно, ама...

Обичам нощното време. Не нощния живот и разхищението, а нощното спокойствие. Тогава се чувствам удовлетворен, защото усещам, че природата се връща към баланса си. Целият хаос, който се случва по-рано през деня, е утихнал.
Разхождам се по улиците на нощна София. Предпочитам да съм сам. Уединението е приятно и всеки трябва да го изпита.

Винаги съм бил различен от останалите. Като някакво изключение. Чувствах, че не съм част от нормалното общество. Имах други интереси, други виждания, други занимания. Бях много странна птица за повечето хора.
Вярвам, че нормалното поведение не е да се опитваш да следваш общочовешките клишета, само и само за да наподобяваш по-правдоподобно идеята за човек.

Вкарвали са ме във всички възможни стереотипи и са ме жегвали по начина, по който може да бъде жегнат всеки човек, подложен на такъв обстрел.
Но в един момент си казах, че независимо кой какво ми задава, никога повече няма да си позволя да жертвам от вниманието си, за да угодя някому. Просто не си заслужава.

Виждал съм страхотни светове в деца. Оставал съм силно впечатлен и в същото време доста изплашен.
Децата раждат бащите си. Това е кръговрат и обрат. Чрез децата си ние осмисляме някои неща, които иначе не бихме могли.

Никога не излизам без сърцето си, което значи: добро настроение, добро отношение, добро възприятие за случващото се около мен. Имам пропуски, но винаги се стремя да се връщам към това състояние.
Моят позитивизъм е канализиран. Човек не бива да е добър към всеки. Трябва да знаеш за кого си заслужава. Дълго време бях добър към един скитник. Давах му храна, дрехи, всичко, което можех. Той си беше изгубил личната карта. Хванах се да му търся работа и т.н. В един момент установих, че това е някаква фирма, която си осигурява квоти от хора, които да бъдат „скитници" до края на живота си. Общо взето, той разполагаше с много повече пари, отколкото аз тогава.

Не бих искал да закъснявам за живота.
Всичко се случва навреме. Независимо дали си го пропуснал сега, то ако трябва да стане, ще стане.

Недостатък ми е, че се опитвам твърде много и непрекъснато да бъда прав. А понякога - даже често - е излишно.
Притеснявам се да не направя нещо, подтикнат от друг.

Често си повтарям, че всичко ще се оправи. Сега всичко е наред и в същото време не е, но така животът ми е по-красив.
Търся задълбоченост и живот.

Човекът се разпознава по очите. И не трябва да казва или прави нещо специално, просто се случва като събитие. Поне при мен е така - срещам се с хора, с които знам, че съм имал нещо общо в някакво далечно минало.
Всички сме далече от своите родители и се опитваме по време на живота си да се сближим с тях.

Не съм срещал нищо лесно и нищо лесно не си заслужава.
Отстрани може да изглежда, че много ми е дадено, но истината е, че аз много съм работил, за да го имам.

Идеалната вечер е неподготвена, непредвидена и непредсказуема.
Никога не танцувам на поп фолк.

Дошло ми е до гуша от това, че приятелите ми се спират да ми звъннат, когато имат нужда от мен, защото си казват „Той сега е много зает, по-добре да не го притеснявам..."
Най-много уважавам в приятелствата си, че дори и да не се виждаме с години, сме свързани и връзката ни е много силна. Знаем, че където и да сме, дори и в двата края на света, може да си вярваме, да разчитаме един на друг и пак да се намерим.

Когато камерата спре, всички стават съвсем други хора. Аз се старая да говоря само това, което съм изживял и което е преминало през мен. Не се опитвам да проповядвам някакви морални ценности, в които не вярвам или не изпълнявам. Ето, ние се срещаме, вие не ме познавате, аз идвам и казвам: „Обичам да се разхождам в гората", а всъщност изобщо не се разхождам в гората, а ходя в Night Flight всяка вечер. По принцип не би трябвало да имам интерес да казвам, че не ходя там, ако ходя в крайна сметка. Всичко е имидж. Имам едно стихотворение*, което мога да свържа с тази тема, защото това ме мотивира да пиша.
Посланието ми не е към хората, които трябва да ме разберат, а към тези, които искат да ме разберат.

Не казвам на никого това, което не заслужава.
Заслужавам да ми казват по-често, че ме обичат. Ако ме обичат.

Накараха ме да се науча да се харесвам. Дадоха ми пример с един драматург, който понякога толкова много не си харесвал нещата, че бил способен да унищожи всичко, което е писал. И ми казаха, че ако изобщо искам да постигна успех в дадено начинание, трябва да имам уважение към себе си и е хубаво да се обичам. Но разбирайки всеки недостатък и подхождайки със спокойствие и уравновесеност.

Страшно се изложих, когато... (бурен смях) Боже, наистина ми мина страшна простотия през главата!... Но се сещам за един случай от Академията, в началото. Дадоха ми сборник с разкази на Скот Фицджералд... На корицата е написано СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД. И ти трябва да го кажеш, без да натъртваш на Ц-то, обаче аз го произнасях Скот ФиЦ Джералд... И това беше моментът, в който исках да изгоря. Бях толкова нелеп. Колкото и да се опитваш да прикриеш, че не си от най-начетените, тогава всички разбират.

В първи курс зададох един въпрос на моя преподавател: „Имам ли време да наваксам?". И той ми каза: „Да. Това е времето."
Всички се раждаме чисти и неопетнени и трябва да задаваме правилните въпроси, които живеят в нас.
И вас бих попитал нещо: „Има ли Надежда и къде е тя?". (Иво, разбира се, че има. Ако живееш в Обеля, основно нея виждаш., б.а.)
Искам да остарея влюбен.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Тетрадката. За втори път.
Най-големите актьори за мен са Ал Пачино, Марлон Брандо, Робърт де Ниро, Джони Деп, Джеймс Дийн.
Играе ми се с Ал Пачино. Скоро ще идва в България. Играе ми се с него.
Харесвам режисьори като Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Бертолучи, Фелини, Теди Москов, Александър Морфов, Явор Гърдев, Валери Йорданов.
Няма по-глупав филм от Телетъбис.
Много се смях на Приятели.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Трент Резнър, Ангъс и Джулия Стоун, Depeche Mode, Кание Уест, Jay Z, Eminem, Джъстин Тимбърлейк.
Любимият ми композитор е Трент Резнър, от класиците - Шопен и Рахманинов. Любима група - Maroon 5.
Най-добрият концерт може би ще е този на Кание Уест, на който ще отида някога.
В София искам да дойде Бог и да ни научи на морал, но той си няма група още, така че Джейми Уун. Макар че беше вече тук, аз не съм много доволен, и искам пак да дойде.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е с поезия.
Сега чета живота.
Много ми говорят за Гришам.
Най-добре пише Стивън Кинг.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото откривам себе си.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Крал Лир.
Обичам текстовете за театър на Пинтър.
Последно гледах Животът е прекрасен на Сашо Морфов с Камен Донев.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е всичко от изобразителното изкуство.
Исках да отида на Салвадор Дали, но не успях.
Любимият ми художник е Густав Климт.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

* За всичките онези времена
вий бяхте пламнали по музика
по музите на френските шансони
но ний в телата ви сме очертани
там те ни проектират - тишина;

Ние бяхме плувнали замислени
едва измислени почти планувани
изражение на вашето изображение
отражение или затворената й константа
с илюзия по вътрешен дизайн;

Може би сега сме ние
поколението вслушани във музика
по-нови в старостта си с настоящи спомени
на ударните басови мелодии разделящи се положително
по полО - сферите

Изяден от несъвършенството на разума си
ще клонирам само най- добрите си черти
с градация и гравитация, гръмоотвод и грация
в надмощието си да притежаваш преживяното
десет точки за изграждането двайсет за разрухата

деца, когато вашето надбягване започне утре сутринта
не споменавайте на вашите деца, че те дечица ще си имат...

Всички думи в тялото ми ще са като най-изящни гени
биха се ревнували една след друга
защо ли знаят тайната
щом не разчита
азбуката
разума

редували се гените - ревнували се вечните
във вятър и в игри са скрити всички мисли

тук пак ще питам за човек щом всичко разруши
гърмящата гаранция на гордостта ще го изправи ли
но никой друг не ми остана
само сиви трупове
на следващите
image