Избери магьосника, а не рицаря

Всеки е болен от нещо. Един - от суета, друг - от наранено его, трети - от апатия. Всеки има своята тиха, малка депресия, криеща се дълбоко в недрата на забързаното и убийствено скучно ежедневие. Но никой не смее да я покаже на повърхността. Защото да си позволиш да останеш за малко слаб и безсилен, е признак на лош вкус и обществото, колкото и да се маскира с кичозен хуманизъм, си остава все така тесногръдо. Заклеймяващо и лицемерно. Думата толерантност е само формално подпечатана върху заобикалящия ни, театрален комерс.

От теб се очаква да си позитивен дори без да знаеш защо. Очаква се да изгониш от себе си всяко късче тъга, самота и съмнение и да цитираш с бляскава усмивка поредната книжка за себепознание и духовно просветление. Да повтаряш,че животът е прекрасен и вселената им куп безплатни подаръци за нас, които ще достави красиво опаковани на нашите адреси. А ние само трябва да вярваме, да чакаме, да се смеем с цяло гърло, с пластични усмивки, подобни на тези на Барби, Кен или произволен друг главен герой, служещ като пример за подражание.

Трябва да сме благодарни за всичко, което имаме, дори единственото, за което копнеем, никога да не може да дойде при нас. Трябва да се радваме искрено,че сме дошли именно тук и именно сега и да си повтаряме като папагали,че „ и по-зле би могло да бъде“. Трябва да търсим утеха в красивите романтични стихове, бозавите комедии и фентъзи книгите с много поуки, надявайки се, че и нашите истории накрая ще имат щастлив край.

Защото светът очаква от нас да сме щастливи. Очаква да намираме смисъл в онова, което отдавна не желаем да е около нас; очаква да си направим вкусна лимонада с всеки лимон, който  пада от небето, въпреки че предпочитаме розе с тъмен шоколад. Очаква да живеем в шаблона на една колективна и зомбираща положителна енергия и да повтаряме като мантра всичко, което прочетем или научим от някого.

Тъгата и депресията са неудобните истини, неканените гости, подобни на злата орисница, която въпреки всичко намира начин да пристигне на празненството.

Депресията (в умерени количества) не е толкова черна, колкото критиците оптимисти я описват. С нея понякога се раждат шедьоври и главозамайващи вдъхновения, чрез които си способен да погледнеш на някого по начин, по който преди дори не си могъл да си представиш.

Той сякаш не е просто поредния, временен антидепресант, изчезващ след първите слънчеви лъчи, а е онзи, прозрял някакъв непонятен, но истински чар в теб, без да се страхува от съпътстващите демони, идващи по-нататък.

Хваща ръката ти, преплита я в своята и тръгва заедно с теб по трънливия път на собственото ти себеотрицание, готов да се гмурне и в най-дълбоките води  на агонията и да плува с теб, докато заедно не стигнете до брега.

Това е онзи, който ще ти даде отдавна изгубените криле, но докато това се случи, няма да има нищо против да се изгубите заедно в мрака и душите ви да останат вплетени в една съкровена, неразбираема за останалия свят прегръдка.

Никога няма да бъде твоят рицар на бял кон, но може да се превърне в единствения магьосник, имащ способността да развали проклятието, създадено от теб самата.

Може би е по-близо до теб, отколкото предполагаш. Но ще го разпознаеш само ако изхвърлиш всички андидепресанти, които упорито продължаваш да прибираш в нощното си шкафче.

A тук можеш да видиш кои са най-досадните типове хора в супермаркета

Забрави за егото си, ако си във връзка

Със сродната ти душа ли си?