Жана Йорданова

Вълшебни вселени - така бихме определили фотографиите на Жана. Самата тя е леко срамежлива и свенливо лъчезарна като прокрадващо се утринно слънце насред горска поляна. Срещаме се в SOHO, където тече трескава подготовка за предстоящата й изложба - Memoria del Silencio (В памет за тишината). Симпатягите от SOHO попадат на творбите й в интернет пространството и също като нас остават безмълвни. Магнетизмът им е завладяващ, защото истината е, че съзерцавайки ги, съпреживяваш историята, криеща се зад уловените мигове. Увери се сам. Проектът е резултат от няколко години странствания както из Канарските острови, така и из различни точки по света. А общото между подбраните за изложбата фотографии е мигът на затишие, което човек преживява сред природата, далеч от забързаната и напрегната градска атмосфера. Моментът, когато си в мир със себе си и с природата.

Жана напуска университета, за да се впусне в приключение, което я отвежда на Канарските острови. Стигайки там, се оказва, че "това е мястото, на което иска да живее". И така и прави. Покрай проектите, с които се занимава, започва да навлиза професионално във фотографията, която до тогава е била просто хоби. Работи за списание на местна авиолиния и често й се налага да пътува и да снима. А през останалото време поддържа бара на местен градски център, където се предлагат екологични и локални продукти и се провеждат разнообразни дискусии на актуални обществени проблеми. Живот и здраве следващият й фотографски проект ще бъде по-социално ориентиран, като дотогава ще продължава да пътешества, да снима и да споделя красотата на емоциите си.

Събуждам се със желание да продължа да спя още малко. Тази година е затрупана с проекти, които не ми оставят много часове за отмора.
Не мърдам от вкъщи без раницата си, в която може да се намери почти всичко необходимо в зависимост от ситуацията.
Никога не закъснявам за почти никъде. Нещо което трябва да се опитам да променя, имайки предвид, че живея в Испания. (смее се)

Умирам от срам, когато трябва да говоря публично (смеем се и двете) и най-вече, когато се отнася до работата ми.
Все си повтарям, че трябва да съм по-търпелива.
Идеалната вечер е всяка вечер. Разбира се, много по-лесно е да бъде такава, когато съм заобградена от приятелите ми.

Обикновено съм в добро настроение и усмихната. Макар че това не важи за последните няколко месеца, в които съм малко по-вглъбена и сериозна, поради натрупаните задачи и промени в личен план.
Никога не танцувам на музика, която не ми харесва.
Падам си по почти всичко, което има връзка с изкуството.

Фотографии Жана Йорданова

Беше велико, когато ме пратиха да отразя един репортаж в Кабо Верде за списанието, за което работя, на самолетната фирма на Канарските островите.
Влизам в огъня заради близките ми хора.
Дойде ми до гуша от нетолерантност.
Не казвам на никого, че (замисля се) Ако не го казвам на никого, не бих могла да го кажа и на вас. (смее се)

Под леглото ми има една картонена кутия с писма и снимки.
Страшно се изложих, когато за щастие имам лоша памет и честно казано, не ми идва на ум такава ситуация. По-скоро помня приключенията с приятели на поход и забавното беше, когато един бик реши да ни събуди, разрязвайки палатката ни с рогата си. След това имаше много скачане, бягане, крещене и смях. (гледаме я с ококорени очи)
Майка ми често ми казва е, че трябва да се храня повече - едно от изреченията, които родителите имат програмирани. Имайки предвид, че храната за мен е едно от трите неща, без които ежедневието не би имало смисъл. (смее се)
Искам да остарея като една спокойна жена, която живее заобградена от близки хора и природа.

Правя се на луда, когато ми правят поръчки за работа, в които искат да изневеря на това, което ми харесва.
Скачам на бой, когато съм изправена пред ситуации на мачизъм.
Убивам за шоколад.
Не си позволявам да правя неща, които прекрачват свободата на другите.
Заспивам навсякъде и почти нищо не ми пречи, но си лягам винаги доста късно.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Breaking the Waves от Lars von Trier
Най-големият актьор за мен е трудно избираем, но много се радвам на Bill Murray.
Харесвам режисьори като Wim Wenders, Gaspar Noé, Jean-Pierre Jeunet и Wes Anderson.
Няма по-глупав филм от за жалост са в изобилие.
Много се смях на The Grand Budapest Hotel.
Планирам да видя Kumiko, the Treasure Hunter.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам рок, пънк и блус.
Никога няма да ми омръзнат Led Zeppelin.
Сред любимите ми групи са Jefferson Airplane и Radiohead.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Depeche mode.
В София искам да дойдат Tame Impala.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е все още не съм я намерила.
Сега чета La fantasía de la individualidad на Almudena Hernando и Братя Карамазови на Достоевски.
Много ми говорят за Calibán y la bruja.
Най-добре пише Henry Miller.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографиата на Ryan McGinley.
Последната изложба, на която бях, е на Sebastião Salgado.
Любимият ми художници са Frida Kahlo и Gustav Klimt.

Текст и фотография Мина Иванова