Яна Лозева

Казва, че ако не се занимаваше с фотография, би се научила да шие дрехи. Силно самокритична е и твърди, че не умее да се изразява добре, което - сам ще се увериш - изобщо не е вярно. Много й е трудно да отказва, притежава женственост и обаятелна деликатност, които я карат да изглежда мила, дори и когато се ядосва. Разгневяват я невежеството и липсата на уважение между хората. Радва я всеки, който влага любов в това, което прави, защото резултатът винаги очарова. Например? Една малка пицария в Лозенец, където „има само две маси и най-вкусната пица в София”.

Яна открива любовта си към фотографията още в ранна детска възраст, когато упорито изщраква лентите на семейния фотоапарат, за да снима залези. По-късно и силно развълнувана от фотоалбуми, които случайно намира в книжарница, мечтае за своя камера и я получава - малка дигитална сапунерка, подарък от баба й. Благодарение на нея е първата й, съвсем детска изложба - в Свиленград. После в опит да е разумна, Яна опитва да следва Английска филология в Софийския, но бързо установява, че там няма да намери себе си и без повече да се чуди, записва Фотография в НАТФИЗ.

Пряка светлина пък е проект, който започва преди 4 години. Идеята за него й хрумва случайно - покрай задачите от Академията тя често снима хората по улиците на града. Вниманието й грабва един съвсем конкретен кадър - тълпа от хора, която пресича оживено кръстовище. Завладяна от нещо, което още не може да дефинира, Яна ръчно го увеличива. Зърнистият ефект на приближеното изображение и емоцията на лицето в него й се струват толкова красиви, че решава да ги превърне в серия. Тя обаче не бърза и изчаква няколко години. Когато е готова, прекарва часове в снимане на улици и кръстовища и в крайна сметка събира огромна база данни. След това разглежда всяка снимка и лице поотделно - търси хора, които минават покрай другите в по-особено състояние, нетипично за тълпата - онези, вгледани навътре в себе си. Казва, че това е нейното обяснение в любов - нищо, че е към хора, които не познава.

Името на изложбата е съвсем буквално - светлината на улицата не е художествена, а директна, на моменти дори груба, но благодарение на нея и стига да искаш, можеш да хвърлиш поглед във вътрешния свят на непознат човек. Ние пък искаме да хвърлим поглед в нейния:

Събуждам се доста рязко. (смее се) Обикновено с Андрей - „Мамо, искам мляко”, кафе и гушкане. Минах от режим нощна птица на ставане в 7:30. Стана неусетно.

Не мърдам от вкъщи без телефон и цигари.

Никога не закъснявам за срещи. Винаги ходя по-рано и обикновено аз съм идиотът, който седи и чака. Изключително много се стресирам, когато закъснявам - мисля, че това е някакъв педантизъм, който идва от зодията ми - козирог. (смее се).

Умирам от срам, когато не съм свършила нещо, както трябва. Винаги много се страхувам, че може да не съм дала всичко от себе си.

Все си повтарям, че може малко по-спокойно.

Идеалната вечер е вкъщи с домашна вечеря и филм. Или пък навън - с театър и ресторант.

Обикновено съм си вкъщи.

Никога не танцувам на чалга.

Падам си по темерути.

Беше велико, когато се запознах с моя човек.

Влизам в огъня заради семейството си.

Дойде ми до гуша от невъзпитани хора.

Критиката приемам, ако е наистина критика. Ако е нещо от сорта на „това е слаба ракия”, не мога да го понеса, защото няма нищо за понасяне. Обичам да чувам обосновано мнение и имам нужда от него. За жалост малко хора успяват да се аргументират и да те накарат да ги разбереш.

Не казвам на никого, че не заслужава да живее добре. Като казвам това, се сещам за историята с децата бежанци, които не пуснаха в училище. Представям си как родители са казали на своите деца, че другите така или иначе са болни - не заслужават да живеят. Това е абсолютно шокиращо и меко казано грешно.

Под леглото ми има кутии с чаршафи.

Майка ми често ми казва, че много се тревожа.

Искам да остарея като Шарлот Рамплинг.

Скачам на бой, ако някой нападне детето ми. Не ми се е случвало и се надявам да си остане така. Ако говорим метафорично - бих скочила на бой, когато някой засегне човешкото достойнство - дори и нападнатият да не ми е близък.

Убивам за малинов чийзкейк.

Не си позволявам да обиждам.

Заспивам на тихо, с книга.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах нещо, което не ми хареса, затова ще кажа Сенки на Касаветис.
Най-големият актьор за мен не е един, но мога отново да кажа Шарлот Рамплинг - много я харесвам.
Харесвам режисьори като Тарковски, Кешловски, Бела Тар, Рой Андершон. Има един страхотен французин с цигански корени - Тони Гатлиф - неговите филми са супер разкошни.
Няма по-глупав филм от този, който не желае да задава въпроси.
Планирам да видя Урок на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, който скоро спечели награда на фестивала Сан Себастиян.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Ник Кейв, Massive Attack, Portishead, Арво Пярт - напоследък  спрях да се занимавм с модерната музика - не мога да й смогна. Затова просто слушам нещата, които отдавна обичам.
Любимият ми композитор е Арво Пярт.
Никога няма да ми омръзнат Portishead. По едно време имах дивашка обсесия с Bjork. Много искам да мога да се върна на онзи концерт от 2001 - първият от турнето й Vespertine - в една църква с 40 души публика, когато тя пее боса и без микрофон.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Massive Attack - първият им в София. Много ми хареса и на Ройшин Мърфи.
В София искам да дойде Ник Кейв. Или пък Том Йорк.

КНИГИТЕ
Авторът на авторите е Достоевски. Винаги звучи снобско, когато изскочиш с толкова тежка литература, но не мога да кажа друго.
Сега чета разказите на Рюноске Акутагава. Харесва ми.
Най-добре пише Ема Форест - не мога да кажа, че е най-добрият писател, но има нещо безумно и много хубаво в начина, по който се изразява.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е вълнуващо и важно. Със сигурност не ходя, за да ми е забавно.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Мъртвешки танц на Маргарита Младенова.
Последно гледах Ателие между празниците от Стефан Иванов - в Сфумато.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е фотографията, разбира се, но много обичам и живописта. Всеки вид изкуство е хубаво да се гледа на живо, а не в интернет, но за нея е особено важно - най-малкото, за да видиш структурата на боята - емоцията в галерията е много по-различна.
Последната изложба, на която бях, е Метаморфози на Роден.
Любимият ми художник не е един - харесвам Лусиен Фройд, Ван Гог, Едуард Хопър, Вилхелм Хамершой.

Пряка светлина е в галерия Ластици от 2 до 24 октомври

Текст Диана Георгиева / Фотография Славея Йорданова