Яра Бубнова

Говори с лек руски акцент и някак с насмешка признава, че още я мислят за агент на КГБ, но отдавна е над тия неща. Не случайно е известна по света като най-успелия български куратор, но няма нужда да изреждаме всички тежки изложби, които е организирала. Само ще я цитираме по повод последната акция, в която е пряко замесена - фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, най-малкия брат в семейството на Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Мисията на Яра е да „стимулира обмена на идеи, хора и проекти, защото в наше време, ако не знаеш какво се случва зад твоята врата, ти някак си отпадаш от съвремието". Цялата му програма е качена тук, а що за човек е режисьорът на феста, чети надолу.

Израснах с космически открития и изследвания, които днес не са интересни, но тогава бяха част от общия утопизъм на съществуване и надчовешките очаквания за бъдещето. Едва ли съм искала да стана космонавт, обаче си представях как отивам на други планети и много четях сай-фай. Още имам слабост към фентъзито.

Може би бях в трети клас, когато баба ми ме заведе да видя Мона Лиза в Москва. Билетите се купуваха със страшни връзки и се чакаше с часове, но картината абсолютно ме порази. Никога преди моите родителите не са ме подготвяли за друга среща така - беше малко като с известен човек. Тази експозиция ми повлия много и в голяма степен заради нея по-късно записах история на изкуството.

Кураторството е поливалентна и странна дейност. Винаги си или изтощен, или ентусиазиран, и никога не преминаваш плавно от една задача към друга. Изисква образование, социологически поглед към обществото и внимание към тенденциите.

Винаги работя със страх от неадекватност. Повечето ми колеги не обясняват идеята си на художниците, които събират около себе си, но аз го правя, и когато поне един от тях ми каже, че темата му е интересна, на мен ми олеква. Казвам си, че не съм сам идиот (смее се).

През 90-те, от една страна, беше трудно, но от друга - малко по-просто. По-четливо си представяхме опозицията ни, тази стриктно организирана система на художествен изказ, с разрешение, жури, Съюз на художниците и прочее. Когато първото поколение български индивидуалисти започна, изложбите бяха все тематични от рода на „Човекът и трудът", „Земята и хората", ей такива поръчкови неща. И както каза един много уважаван от мен художник - Любен Костов - „Парите не струваха много".

Сега изкуството следва пазарната логика. Министерството на културата реши, че трябва да се правят изгодни продукти, но още не сме израснали за частни фондове, меценати, сдружения и система от грантове, затова рискът е голям и резултатите в страната са по-скромни от другаде. Всичко пак е поръчково, тоест от теб се очаква да създадеш нещо, от което да вземеш пари.

Галерията за чуждестранно изкуство например изпадна в абсолютна немилост като продукт на Людмила Живкова и социализма. И въпреки негативното ми отношение към соца като цяло, много ми е жал, че дейността й остана криворазбрана и политизирана. Тя е купувала с държавни средства всякакви произведения, за да отвори една малка държава, силно зависима в своя културен избор, към по-мащабни световни художествени сцени.

Свидетел съм как културата просто отпадна, остана не тя, а нейната история. В нито един български музей в момента няма образователна програма - ако през 2012-а кажеш (подчертава) никаква образователна програма, дори не много бедна или скромна, хората те питат за какъв дявол тогава са ви тези държавни институции, щом те не отглеждат следващите поколения.

У нас никой не се интересува от съвременната култура. В киното, защото е индустрия, имаме страшни илюзии, че можем да се състезаваме с гигантски индустриални единици. Знае се с какви проблеми са репертоарните театри и колко трудно се развива тук експериментален режисьорски театър, или какво става с библиотеките, които не се дигитализират и не участват в библиотечни обмени.

Забелязала съм, че България днес е по-ксенофобска, отколкото през социализма, което е абсурдно и печално. Но това е продукт на специфична политика, в това число и културна.

Идеите ми идват, когато общувам с готини и умни хора. Скоро например бях на отворената репетиция по Хамлет на Явор Гърдев, който умее да държи публиката нащрек. Докато гледах, много се мотивирах, отделно сега имам далеч повече респект към актьорите.

Компромисите са проблематични, но необходими. Трябва да се преценят - кога са неизбежното нагаждане към обстоятелства и кога - отказ от себе си.

Много съм категорична, за съжаление. Лесно казвам „не" и „сбогом".
Падам си по всякакви шантави идеи и начинания, просто не всички се реализират. Често започвам неща, които предварително знам, че няма да станат (смее се).

Успехът е чувство на удовлетвореност и е комплексно, но да не си помислите, че съм аскет. Включва финансовия успех, уважението на колегите и усещането, че си свършил работата, когато погледнеш назад.

Заобиколена съм от невероятни приятели. Много от тях са художници и като цяло творчески и смели хора, доста интелигенти и в голяма степен себични. Не сме чак толкова голяма група, различни сме и по възраст, и по интереси, а моята роля е на буфер. Спорим пламенно и както каза един от тях: „Това, че ти кимвам с глава, не означава, че съм съгласен с теб, а само че те чувам" (смее се).

Обичам разнообразието. Любопитна съм. Винаги пробвам нова храна, дори и това да са разни насекоми (прави гримаса на погнуса и се смее), и си купувам всякакви технически джаджи, защото ми е интересно как работят. Въобще - навсякъде търся дребните удоволствия. Например не купувам растения в саксии, а като пътувам в екзотични страни и опитам някакъв екзотичен плод, да речем, си донасям семена от него.

В момента гледам една увивна лоза от Палатинския хълм в Рим, а от ваймарския Гьоте институт си купих семена от гинко. Гьоте метафорично донесъл в Европа дървото и го направил символ на приятелството - слагал по едно листо от него в писмата към близките си духом.

Мечтая си да имам няколко рекламни камиона, от онези със сменящите се визии, които да използвам за пътуващи изложби, понеже тук липсват места за културни проекти.

Най-важното е да не губиш голямата перспектива, докато се тормозиш за дребни неудоволствия. Защото мигът, в който съществуваш, никога няма да се повтори, а проблеми винаги ще има.

Фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary започва този петък
(19 октомври) и ще продължи до 9 ноември; пълната програма е тук

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев