Ясен Згуровски

Изключително ни е яд, че това интервю не може да бъде качено като аудио файл. Само по този начин би могъл да разбереш защо Ясен трябва да работи като терапевт на агресивни и неврастенични хора. Това е най-спокойният човек на вселената. Вероятно и отвъд нея. Когато седне срещу теб и започне да ти разказва нещо, каквото и да е, примерно как се правят палачинки, моментално започваш да дишаш по-леко.

Струва ни се, че точно за него припяват и до ден днешен „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...". Предполагаме, че в момента чете и се изчервява, затова няма да ти обясняваме повече колко добър, спокоен и благ човек е. Ще минем за кратко на това колко е талантлив, в което може да се убедиш и сам тук.

Съвсем скоро му предстои самостоятелна ретроспективна изложба. Едновременно с това се подготвя за участието си в детската програма на Sofia Design Week, където заедно с още шестима прекрасни илюстратори, подбрани от Вики Книш, ще покажат какви тапети за оцветяване са сътворили за малчуганите. На всичкото отгоре ей сега Ясен трябва да предаде няколко плаката за изложбата на plakat kombinat, която ще може да се види съвсем скоро в Апартамента (ул. „Неофит Рилски" 68). Освен това се занимава и с къща Огоста, за която вече сме ти разказвали. Прави и още около стотина неща, но смятаме, че тези са достатъчни, за да придобиеш горе-долу представа за какъв човек става въпрос. Останалото го има по-долу.

Сутрин, ако имам възможност, се събуждам на обяд. Трудно ми е. С мен нормално може да се говори някъде към 10:00. Ако ми се налага да съм някъде в 9:00, обикновено съм навреме, но до 10:00 все едно ме няма. Способен съм да комуникирам, но после не си спомням какво съм казал.
Не излизам без тефтер и моливи, за да не стане бъркотия със задачите ми. Трябват ми и да скицирам идеи. Много често имам и ножица в себе си - голям фен съм на колажите и понякога изгарям от желание да изрежа някоя картинка или парче хартия.
Не бих закъснял за делова среща. За всичко друго закъснявам. Дори на откриване на моя изложба.

Скоро ме беше срам, ама после ми мина бързо. Имам едно предаване Гей диско с Мис Жулиета Интергалактика всеки петък от 22:00 до полунощ по блог радио Землянка и там съм съответно Мис Жулиета Интергалактика. И, разбира се, говоря. Всички бяха супервпечатлени как е минало първото предаване, питаха ме дали съм си записвал какво ще казвам, а аз импровизирах през цялото време. Толкова се радвах, че е минало добре, но после като си го чух и... (подсмихва се свенливо) ме беше срам. Нещо не се възприех.

Постоянно повтарям на хората „Спокойно!". Нещо като трябва да се прави, всички са „сега ще стане ли, няма да ни стигне времето, ужас...". Аз им казвам, че както е ставало и преди, и сега ще стане. И то си става. Спокойно.
Да си щастлив е в реда на нещата. Това, че всички са в драми, вече не е нормално. Тези драми си ги правят сами, за да не им е скучно, после почват да им вярват и накрая става опасно.

Вбесявам се, когато хората не си вършат работата, както трябва.
Идеалната вечер за мен е да съм си вкъщи и да рисувам. Даже понякога нямам търпение да се прибера и да седна да си рисувам.
Обикновено не съм тук. Аз си живея в паралелни реалности, за да ми е по-красиво. Там има доброта, дъги, еднорози и красиви мъже.

Падам си по всичко, което може да се нарече „кич". Обичам и някакви минималистични неща, обаче ако няма кич, ми е скучно. Радвам се като видя някъде нещо кичозно, защото все едно е кацнало някакво извънземно там. Носи ми разнообразие.
Кичът е нещо цветно, което дразни окото и ухото. За мен това е готино.

Не бих искал да остарея. Но си представям, че ще живея в къща на морето, ще рисувам, ще имам куче, кон... не знам... нещо. Спокойствие.
Обичам да си казвам всичко. Дори на някого да му стане неприятно, пак ще си кажа, за да няма неразбрали.
Никой никога не ми се е сърдил за нищо. Никога не съм влизал в конфликт с никого. Не ми се получава изобщо.

Беше велико вчера и предишния ден, и утре пак ще е така...
Майка ми често ми казваше, че съм много умен и красив и че съм най-доброто дете.
Правя се на луд в ситуации, когато е нормално да се натъжа. Тогава се правя, че нищо ми няма, защото не е хубаво да се травмираш и да обръщаш внимание на неща, които не зависят от теб и които не може да промениш.

Натъжавам се като гледам по телевизията лъжите на някакви хора, на които трябва да им вярваме по принцип. 
Хората са добри, ама са глупави. Може би не са получавали достатъчно внимание от родителите си в някаква важна възраст и затова после стават лоши.
Моите деца сигурно ще ми се качат на главата. Ама аз може и да им се карам: „Еди-си-кой-си, изяж си супата!" (не, не си те представяме!, бел. авт.)

Скачал съм на бой като дете, за да защитя брат ми, който е по-малък.
Нищо не си струва толкова, че да убиеш за него.
Дразнят ме хора, които са недоволни от живота и не търсят причината в себе си, а в останалите. Дразнят ме шофьорите, които не намаляват скоростта по малките улички или не спират на пешеходна пътека. Дразнят ме арогантните и груби хора. Дразнят ме и подвижните плочки по тротоарите.

Позволявам си всичко. Угаждам си.
Заспивам на отворен прозорец. Нещо трябва да ми шуми, нещо трябва да ми свети. Така ми е по-уютно. Напоследък си пускам от rainymood.com запис на дъжд и спя много хубаво.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах анимацията Adventure time. My Two Favorite People. Гледах я с удоволствие и ме разсмя. След това се зарибих да гледам и късометражните й епизоди по Cartoon Network. В момента рисувам типажи по проект, свързан с детската илюстрация в интериора, и исках да видя какво вълнува децата като цветове и истории. С радост установих, че съм на прав път.
Не пропускам филмите с пищни декори, сценографии и визуални ефекти. Последно беше Оз: Великият и могъщият.
От доста време гледам сериали. Следя едновременно няколко. Сега всички са във ваканция и ми остана само Игра на тронове. Когато вечерям вкъщи, си пускам някой епизод от Имало едно време или Мотел Бейтс. Гледах и Дневниците на Кари - обичам цветния осемдесетарски стил на живот и музиката. Приятно ме върна в тийнейджърските ми години.
Винаги съм обичал Джони Деп. Сигурно е единственият, на когото съм изгледал пълната филмография.
Харесвам режисьори като Педро Алмодовар, Тим Бъртън, Джон Уотърс. Всеки техен филм изобилства от странни характери.
Няма по-глупав филм от Мъпетите. Толкова да ги обичам от епизодите на шоуто, а първият им филм Кукленото кино ми беше от любимите в детството. Очаквах нещо подобно, а останах разочарован. Такава неинтересна история.
Планирам да видя Свалки в облаците на Алмодовар.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам еклектика от стилове или, както казвам в предаването си, ретро електро, поп кич и музика за пърформанси. Ровя се в разни музикални блогове, чета ревюта и си избирам какво да чуя. Моята музика е new romantic и synthpop. 
Никога няма да ми омръзнат Culture Club, Visage, The Human Lеаgue.
Любимият ми изпълнител е Boy George.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Duran Duran през 2006-а в София, беше вълнуващо да видя любимата си група, бяха перфектни, танцувах и пях.
В София искам да дойдат Prince, Scissor Sisters, Nina Hagen, Peaches, Marc Almond, Yoko Ono.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Приказки на Оскар Уайлд. Спасявала ме е в немалко ситуации. Използвал съм цитати от нея в рисунки, картини, писал съм ги по стени. Има много истини в нея, поднесени с причудливи примери и красиви думи. Мога да илюстрирам всяко изречение.
Сега чета Пътуване с лек багаж на Туве Янсон. Подарък ми е от приятели за рождения ми ден и много точно са усетили, че ще ми хареса.
Много ми говорят за Карлос Кастанеда. Опитвах доста отдавна да зачета Пътуване към Икстлан, но явно не беше подходящият момент и тогава не ме увлече. Сега ще й дам шанс.
Най-добре пише Оскар Уайлд, разбира се.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е всичко, в което има поп арт. Харесва ми да има цвят, романтика, история. Не обичам мрачни работи. От българските артисти харесвам Любри, Алла Георгиева и Стелиян Стелиянов.
Последната изложба, на която бях, е Портретът в Галерията за модерно изкуство. Заредиха ме работите на Робърт Марс и Пусенкоф.
Любимият ми художник е Рене Магрит.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев