Явор Гигов

Явор Гигов се вихри основно в Столичния куклен театър. Участвал е в постановките Меко казано, Продаденият смях, В лунната стая, Етажна гроздова (в Сълза и смях) и още. Съвсем скоро, на 29 май - петък, е премиерата на най-новия му спектакъл Без обувки, който можеш да гледаш в Кукления театър, салон Гурко. Пиесата е авторски моноспектакъл на Явор Гигов по идея от произведение на Пиер Грипари, а режисьор е Румен Гаванозов. Представлението разказва за болестта на съвременния човек, който от бързане да покрие някакви нормативи и да осигури бита си, забравя кои са важните неща в живота. Главният герой е бивш работохолик, изгубил се в прекалената си амбиция да печели. И когато средството се превърне в цел, човек спира да мечтае.

Другата история в спектакъла - по-приказната част - е тази на чифт обувки, които много се обичат и искат да прекарват времето си заедно. Героят ги купува, след което ги обува, но тяхната близост го кара да пада, докато ходи с тях, защото при всяка крачка те се прегръщат. Това му създава проблеми и в работата, и у дома, а най-лошото последствие е, че губи любимата си. Случките в неговия живот му помагат да разбере, че е напълно изгубен и действията му до този момент са безсмислени. Така той започва да чува света около себе си по различен начин и да му се случват чудеса. Без обувки е пиеса, която крие дълбок смисъл, но е разказана по лек, смешен начин. Ако искаш да я гледаш, побързай да грабнеш билет, защото са на привършване.

Кого би убил, присмехулнико?
Времето! Не ми стига и с радост ще се отърва от него.
Чий скелет криеш в гардероба?
Не е един - много са. Лошото е, че се трупат и трябва лека-полека да започна да ги изнасям. Може да направя изложба, за да се освободи място за новата партида.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Бръмбарите от главата си.
Как би умрял във Венеция?
Естествено, че красиво. И естествено, че в гондола, която ще изписва думата „сбогом” във водата, докато се отдалечава от плачещите хора.

Къде прокарваш острието на бръснача?
В театъра и на снимачната площадка. Там трябва да си смел и решителен.
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
В стената от простотия и невежество - всичко е съпроводено със страхотно кръвопролитие. Не се предаваме и вярваме, че ще я разпарчетосаме.

От кого се криеш в червената трева?
От сивото.
Твоят лек против спокойствие?
Работа. Много работа. Но такава, която ми доставя удоволствие. За съжаление напоследък рядко ми се случва.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Магарешки бодил, перо от бухал и още няколко неща, които не искам да разкривам. Един майстор-кулинар трябва да пази тайните си съставки.

Как се справяш с пяната на дните?
Обирам я с решетъчна лъжица!
За кого би надул вечерния тромпет?
Предпочитам хармоника, но и тромпет ще свърши работа. За всички, които искат да се събудят.
Какво пише в записките на психопата?
Не знам. Не мога да разчета нищичко. Написано е с отвратителен почерк и е зацапано - страшно мазало е.

Кой е героят на нашето време?
Не е един - двама са: синът ми Петър и дъщеря ми Неда!
Какво закусват шампионите?
Каквото им падне. Закуската е без значение. Важна е вечерята след победата.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Тери Гилиам - не знам защо! Някакво вътрешно чувство имам, че е той. Заместник му е Джеф Бриджис.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Шнурчето на нощната лампа.

Къде изчезна повелителят на мухите?
На курс по управление на администрацията, защото служителите му станаха много и се разхайтиха.
Какво чете Кафка на плажа?
Инструкцията за ползване и употреба на китайски надуваем дюшек.
Кой хърка в котешката люлка?
Стопанинът на котката. Котката е на прозореца. Гледа към улицата и пази тишина, за да не го събуди.
Какво пият на улица „Консервна”?
Роса от листата на храстите... и кафе - черно и чисто, с два еклера.

Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Не можаха да порастнат, останаха си малки деца.
Какво вижда конникът без глава?
Чаша, мръсни чинии, две филии хляб, полупразна консерва копърка и пепелник, защото е оставил главата си на масата в кухнята.
С кого е нежна нощта?
С тези, които не мислят къде ще заварят утрото.

Какво има на юг от никъде?
Кръстовище, на което няма нито една указателна табела.
Какво си купи от панаира на суетата?
Страшно много неща. Сега чакам една фирма от студенти-хамали да ми ги натоварят и закарат до вкъщи.

Дяволът носи Прада, а ти?
Аз нося... на бой!
Къде беше през 1984-а?
В двора на 3-то основно училище „Димитър Талев”. Замеряхме се с камъни.

Какво расте в тайната ти градина?
Дърво, на което растат копчета - цветни и различни размери. Много е шарено това дърво!
Какво ловуваш в норвежката гора?
Мразя студа и въобще не стъпвам в тая гора. Искам да ми е топло и да съм на сянка. Единственият студ, който харесвам е студа на нещо, извадено току-що от хладилника.
Кой изсече дивите палми?
Диваците, за да си направят живота по-лесен.

Някой, с когото се шляеш?
Няма такъв. Шляя се сам. Ако срещна някой по времето, в което се шляя, веднага шляенето изчезва.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще репетирам. Все пак имам премиера на 29 май и режисьорът не ми дава никаква почивка.

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова