Живко Желязков е от хората, които не спират. Несъмнено свързваш името му с Derida Dance Center, а ако си имал късмета да присъстваш на някое от десетките вълнуващи танцови представления, чийто концептуалист и хореограф е бил той, то веднага си се убедил, че изкуство на световно ниво може да се прави и у нас и че то бо могло да се оценява високо навсякъде. Отиваме му на гости в сградата, където се помещава танцовия център, и веднага разбираме, че и този сезон няма да скучаем.
Всъщност, повод за срещата ни с Живко бе участието му във фокус групата за танц на проекта "Споделена визия", събрал множество активни културни дейци от различни сфери на изкуството с мисията да подобрят независимата творческа сцена в София. А ето какво има да каже самият той по повод танцовото изкуство, независимата творческа сцена в България и тайната на успеха.
Какво те мотивира да участваш в проекта "Споделена визия"?
"Споделена визия" е проект, който има за цел да
направи основно проучване на нуждите на свободната сцена в различни направления
в изкуството и да изготви предложения, които да залегнат в дългосрочната
стратегия на Столична община за развитието на културата. Бях поканен от
Ангелина Георгиева - лидер на работната група, която има за цел да проучи нуждите
на танцовата сцена. В колектива участват също Вили
Прагер, Цветелина Йосифова и Мира Тодорова. Вярвам, че общият ни труд ще
допринесе за подобряването на средата, в която работим. Това е и основната ми
мотивация да се включа.
Каква е твоята лична
визия за независимата творческа сцена в България? Каква е тя в момента и от
какво се нуждае?
Радва ме фактът, че независимият сектор в културата
нараства все повече. В много голяма степен иновативните подходи и
експерименталните форми се развиват от артисти на свободна практика. Бих искал
да има повече пространства за продуциране и представяне на независимото
изкуство, ясни механизми за финансиране не само на продукционна дейност, но и
за дългосрочни проекти като развиване на административния капацитет на
културните организации, привличане на нови публики, децентрализиране,
насърчителни програми, насочени към младите. Факт е, че българските културни
организации имат трудности в усвояването на европейско финансиране не поради
липса на идеи и креативност, а поради факта, че в България липсва закон за
до-финансиране. Предприемането на законодателни промени в тази посока ще извади
културния ни сектор от неравностойното положение, в което се намира спрямо културните
организации в другите европейски държави. Аз съм оптимист за бъдещето на
независимия сектор, защото в него има много енергия, мотивация и креативност и
успява все по-категорично да артикулира проблемите и посоките за тяхното
решаване. Радвам се и че през последните години диалогът между сектора и Столична
община е на лице и с общи усилия можем да направим средата, в която живеем
по-привлекателна.
Една от целите на екипа зад "Споделена визия" е изготвяне на стратегия за трансформирането на ОКИ Средец и превръщането му в именно такова пространство за работа и изява за независимите артисти...
ОКИ Средец има много предимства като страхотната локация, голяма сцена и пространства, в които може да се реализира творческа и обучителна дейности. Има отпуснато финансиране за ремонтни дейности и преустройство на сградата, така че да отговаря на нуждите на независимите артисти. Това е един от важните проектите ,по който работят колеги от независимия сектор и представители на Столична община. Изследването на възможните модели на управление изисква повече време, но се надявам, че с общи усилия може да се намери решение, което да удовлетворява нуждите на артистите и целите на културната политика на Общината. До колкото разбирам от колегите най-голяма спънка, но донякъде предизвикателство пред Столична община и сектора, е юридическият статус, който не позволява гъвкаво управление и намеса на културни оператори от независимата сцена. Но все пак публичното представяне на модела предстои на 6-ти октомври от 11 часа в сградата на ОКИ Средец, когато ще може да разберем повече детайли от колегите, които работят по модела.
Може ли да посочиш някои
подобни успешни практики в Европа?
Танц хаус в Дюселдорф, Германия, Шпански Борци в Любляна,
Словения, Танц квартир Виена, Австрия и мн др.
Какво можеш ни разкажеш за Derida Dance Center и предстоящите ви изяви?
Скоро открихме новия сезон в Derida Dance Center, след
като през лятото успяхме да подобрим условията, при които работим, и стартираме сезона силно мотивирани
и заредени с новите предизвикателства. Започваме нов проект и вярвам в добрия
резултат, защото екипът ни е силен. През ноември предвиждаме да излезе
премиерата на новото представление, което ще изследва темата за греха. През
октомври в София ще се проведе годишна среща на Aerowаves, на която ще
присъстват над 50 представители на едни от най-значимите културни организации в
Европа, за да селектираме 20-те представления, които ще бъдат представени на
следващия фестивал на платформата, който всяка година се провежда в различна
държава. Паралелно с това ми предстои журиране в националния конкурс за
съвременен танц в Букурещ и уъркшоп с румънски танцьори. Очаквам с нетърпение и
уъркшопа в Ню Йорк, за който бях поканен заедно с Атанас Маев от директора на
Drama League. В продължение на 20 дни ще имам възможността да работя с
американски режисьори и танцьори. Получихме това предложение след представянето
на Zen Play (последната продукция на Derida Dance) пред американски колеги.
През този сезон продължаваме работа и с участниците в обучителната програма
Dance Port Derida, която успяваме да реализираме за четвърта поредна година,
благодарение на Фондация „Америка за България". През март предстои премиера с
всички млади танцьори, които работят ежедневно и постигат страхотни резултати.
Derida Dance е формация,
чиито спектакли се отличават с голяма софистицираност, индивидуален почерк и
внимание към детайлите - как го постигате?
Опитваме се да залагаме в програмата си по-дълъг
продукционен период, в който да изследваме работната тема и изразните средства,
с които ще работим. Да, за нас детайлите са много важни и отделяме доста време
в залата. За мен е интересно откъде тръгваме и къде стигаме във всеки проект.
Този процес е по-интересен, от това да знам предварително какъв ще е крайният
резултат. Да, винаги има риск, но като че ли съм свикнал да не мисля прекалено
много за резултата, а да откривам и да се радвам на всеки момент в
разработването на представлението и да си давам свобода да променям посоката до
определен етап, разбира се.
Какво за теб е танцът?
Какво прави един танцьор наистина добър?
Танцът е начин да изразиш себе си по един по-различен
начин, да изживееш момента по-пълно, средство да усещаш и общуваш на друга
честота. В съвременния танц движението е изразно средство, а мотивацията да се
движиш по определен начин се ражда от ситуацията. В тази връзка танцът е
освободен от това да изразява красота и хармония на всяка цена, както и да бъде
демонстрация. Добър танцьор е не този, който танцува красиво, а този, който
може да изразява себе си в дълбочина, чрез движението. Колкото повече развиваш
движенческите си умения, толкова повече успяваш да се изразиш многопластово.
За жалост, много от
съвременните български артисти, независимо в сферата на танца или в друга сфера
на изкуството, са някак обезсърчени и демотивирани. Артисти като теб, като Иван
Шопов, с който сътворихте Метроном, обаче някак
разчувате тази нагласа и се явявате нейно опровержение. Каква е тайната на
успеха, ако можем да се изразим по този начин?
Съмнението в посоката! Убеден ли си, че това е вярната
посока, всичко се подрежда.
Липсата на ясна национална стратегия за изкуството демотивира. Невъзможността
да планираш, дори и в краткосрочен план нещата е причина много талантливи
колеги да се откажат да преследват целите си и да търсят стабилност в друга
област. Проблемът е, че не винаги това може да се съчетае, а потискаш ли
необходимостта да правиш изкуство развиваш усещане за непълноценност. Знам, че
това се случва не само при хората, които се занимават с изкуство. Затова мисля,
че в контекста в който живеем, вярата е едно от най-силните ни оръжия! Иван
Шопов е страхотен човек и музикант, с който имам честта да работя в последните
няколко продукции на Derida Dance. Удоволствие е да се работи с такива
професионалисти, които обожават това което правят и заразяват с ентусиазма си.
Може ли да посочиш
най-голямото признание, което си получавал?
Трудно ми е да посоча кое е най-голямото признание, но е
силно когато усетя публиката да излиза провокирана след представленията ни.
Това означава, че посланието е достигнало до зрителя, без значение дали
неговата гледна точка съвпада с тази на екипа на представлението.
Твоята лична мотивация
да продължаваш да танцуваш?
Обичам това, с което се занимавам. Щастлив съм с екипа, с
който работя в Derida Dance Center.
Съвременният танц ми дава възможност да изразявам себе си, да формирам позиция
по важни социални теми, да общувам с интересни хора. Харесва ми цялостната
динамика и това, че всеки ден е различен.Това определя и силната ми мотивация
да продължавам да се развивам и да откривам нови предизвикателства.
Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова
Още любопитни и полезни статии:
- Най-големите издънки на 2024 г.
- 20 бързи въпроса към... Спенс
- 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI
- The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив
- 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват
- Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш
- 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов
- Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера
- Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата
- Dalina: удоволствието да подаряваш
Коментари