Живко Желязков

Живко Желязков е от хората, които не спират. Несъмнено свързваш името му с Derida Dance Center, а ако си имал късмета да присъстваш на някое от десетките вълнуващи танцови представления, чийто концептуалист и хореограф е бил той, то веднага си се убедил, че изкуство на световно ниво може да се прави и у нас и че то бо могло да се оценява високо навсякъде. Отиваме му на гости в сградата, където се помещава танцовия център, и веднага разбираме, че и този сезон няма да скучаем.

Всъщност, повод за срещата ни с Живко бе участието му във фокус групата за танц на проекта "Споделена визия", събрал множество активни културни дейци от различни сфери на изкуството с мисията да подобрят независимата творческа сцена в София. А ето какво има да каже самият той по повод танцовото изкуство, независимата творческа сцена в България и тайната на успеха.

Какво те мотивира да участваш в проекта "Споделена визия"?
"Споделена визия"  е проект, който има за цел да направи основно проучване на нуждите на свободната сцена в различни направления в изкуството и да изготви предложения, които да залегнат в дългосрочната стратегия на Столична община за развитието на културата. Бях поканен от Ангелина Георгиева - лидер на работната група, която има за цел да проучи нуждите на танцовата сцена. В колектива участват също Вили Прагер, Цветелина Йосифова и Мира Тодорова. Вярвам, че общият ни труд ще допринесе за подобряването на средата, в която работим. Това е и основната ми мотивация да се включа.

Каква е твоята лична визия за независимата творческа сцена в България? Каква е тя в момента и от какво се нуждае?
Радва ме фактът, че независимият сектор в  културата нараства все повече. В много голяма степен иновативните подходи и експерименталните форми се развиват от артисти на свободна практика. Бих искал да има повече пространства за продуциране и представяне на независимото изкуство, ясни механизми за финансиране не само на продукционна дейност, но и за дългосрочни проекти като развиване на административния капацитет на културните организации, привличане на нови публики, децентрализиране, насърчителни програми, насочени към младите. Факт е, че българските културни организации имат трудности в усвояването на европейско финансиране не поради липса на идеи и креативност, а поради факта, че в България липсва закон за до-финансиране. Предприемането на законодателни промени в тази посока ще извади културния ни сектор от неравностойното положение, в което се намира спрямо културните организации в другите европейски държави. Аз съм оптимист за бъдещето на независимия сектор, защото в него има много енергия, мотивация и креативност и успява все по-категорично да артикулира проблемите и посоките за тяхното решаване. Радвам се и че през последните години диалогът между сектора и Столична община е на лице и с общи усилия можем да направим средата, в която живеем по-привлекателна.

Една от целите на екипа зад "Споделена визия" е изготвяне на стратегия за трансформирането на  ОКИ Средец и превръщането му в именно такова пространство за работа и изява за независимите артисти...

ОКИ Средец има много предимства като страхотната локация, голяма сцена и пространства, в които може да се реализира творческа и обучителна дейности. Има отпуснато финансиране за ремонтни дейности и преустройство на сградата, така че да отговаря на нуждите на независимите артисти. Това е един от важните проектите ,по който работят колеги от независимия сектор и представители на Столична община. Изследването на възможните модели на управление изисква повече време, но се надявам, че с общи усилия може да се намери решение, което да удовлетворява нуждите на артистите и целите на културната политика на Общината. До колкото разбирам от колегите най-голяма спънка, но донякъде предизвикателство пред Столична община и сектора, е юридическият статус, който не позволява гъвкаво управление и намеса на културни оператори от независимата сцена. Но все пак публичното представяне на модела предстои на 6-ти октомври от 11 часа в сградата на ОКИ Средец, когато ще може да разберем повече детайли от колегите, които работят по модела.

Може ли да посочиш някои подобни успешни практики в Европа?
Танц хаус в Дюселдорф, Германия, Шпански Борци в Любляна, Словения, Танц квартир Виена, Австрия и мн др.

Какво можеш ни разкажеш за Derida Dance Center и предстоящите ви изяви?

Скоро открихме новия сезон в Derida Dance Center, след като през лятото успяхме да подобрим условията, при които работим, и стартираме сезона силно мотивирани и заредени с новите предизвикателства. Започваме нов проект и вярвам в добрия резултат, защото екипът ни е силен. През ноември предвиждаме да излезе премиерата на новото представление, което ще изследва темата за греха. През октомври в София ще се проведе годишна среща на Aerowаves, на която ще присъстват над 50 представители на едни от най-значимите културни организации в Европа, за да селектираме 20-те представления, които ще бъдат представени на следващия фестивал на платформата, който всяка година се провежда в различна държава. Паралелно с това ми предстои журиране в националния конкурс за съвременен танц в Букурещ и уъркшоп с румънски танцьори. Очаквам с нетърпение и уъркшопа в Ню Йорк, за който бях поканен заедно с Атанас Маев от директора на Drama League. В продължение на 20 дни ще имам възможността да работя с американски режисьори и танцьори. Получихме това предложение след представянето на Zen Play (последната продукция на Derida Dance) пред американски колеги. През този сезон продължаваме работа и с участниците в обучителната програма Dance Port Derida, която успяваме да реализираме за четвърта поредна година, благодарение на Фондация „Америка за България". През март предстои премиера с всички млади танцьори, които работят ежедневно и постигат страхотни резултати.
Derida Dance е формация, чиито спектакли се отличават с голяма софистицираност, индивидуален почерк и внимание към детайлите - как го постигате?
Опитваме се да залагаме в програмата си по-дълъг продукционен период, в който да изследваме работната тема и изразните средства, с които ще работим. Да, за нас детайлите са много важни и отделяме доста време в залата. За мен е интересно откъде тръгваме и къде стигаме във всеки проект. Този процес е по-интересен, от това да знам предварително какъв ще е крайният резултат. Да, винаги има риск, но като че ли съм свикнал да не мисля прекалено много за резултата, а да откривам и да се радвам на всеки момент в разработването на представлението и да си давам свобода да променям посоката до определен етап, разбира се.

Какво за теб е танцът? Какво прави един танцьор наистина добър?
Танцът е начин да изразиш себе си по един по-различен начин, да изживееш момента по-пълно, средство да усещаш и общуваш на друга честота. В съвременния танц движението е изразно средство, а мотивацията да се движиш по определен начин се ражда от ситуацията. В тази връзка танцът е освободен от това да изразява красота и хармония на всяка цена, както и да бъде демонстрация. Добър танцьор е не този, който танцува красиво, а този, който може да изразява себе си в дълбочина, чрез движението. Колкото повече развиваш движенческите си умения, толкова повече успяваш да се изразиш многопластово.

За жалост, много от съвременните български артисти, независимо в сферата на танца или в друга сфера на изкуството, са някак обезсърчени и демотивирани. Артисти като теб, като Иван Шопов, с който сътворихте Метроном, обаче някак разчувате тази нагласа и се явявате нейно опровержение. Каква е тайната на успеха, ако можем да се изразим по този начин?
Съмнението в посоката! Убеден ли си, че това е вярната посока, всичко се подрежда. Липсата на ясна национална стратегия за изкуството демотивира. Невъзможността да планираш, дори и в краткосрочен план нещата е причина много талантливи колеги да се откажат да преследват целите си и да търсят стабилност в друга област. Проблемът е, че не винаги това може да се съчетае, а потискаш ли необходимостта да правиш изкуство развиваш усещане за непълноценност. Знам, че това се случва не само при хората, които се занимават с изкуство. Затова мисля, че в контекста в който живеем, вярата е едно от най-силните ни оръжия! Иван Шопов е страхотен човек и музикант, с който имам честта да работя в последните няколко продукции на Derida Dance. Удоволствие е да се работи с такива професионалисти, които обожават това което правят и заразяват с ентусиазма си.

Може ли да посочиш най-голямото признание, което си получавал?
Трудно ми е да посоча кое е най-голямото признание, но е силно когато усетя публиката да излиза провокирана след представленията ни. Това означава, че посланието е достигнало до зрителя, без значение дали неговата гледна точка съвпада с тази на екипа на представлението.

Твоята лична мотивация да продължаваш да танцуваш?
Обичам това, с което се занимавам. Щастлив съм с екипа, с който работя в Derida Dance Center. Съвременният танц ми дава възможност да изразявам себе си, да формирам позиция по важни социални теми, да общувам с интересни хора. Харесва ми цялостната динамика и това, че всеки ден е различен.Това определя и силната ми мотивация да продължавам да се развивам и да откривам нови предизвикателства.

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова