Жмежмо

Зад Синдикатът стоят няколко артисти, хора от киносредите, които искат да обърнат внимание върху изкуството. Както това на артистите, така и това на институциите, от които зависи финансирането и свързаните с него бариери и свободи пред тях. А Синдикатът сам по себе си е проект-провокация; ситуация без място за его - един киносериал в развитие. Прожекцията е на 21 април в Дом на киното от 19:00, а ти можеш да научиш много за самия проект от един от хората в него.

Синдикатът е провокация от група артисти към други артисти, към обществото и към институциите.
Провокираме към алтернативи. Артистите провокираме към едно, институциите към друго.
На артистите подсказваме, че има много пътища за реализация на идеите им.
На институциите показваме, че можем и без тях, но от друга страна имаме нужда от тях. Добре е държавата да поеме своята отговорност и да помогне на хора да вършат работата си. Хора, които имат сила да я вършат, но с помощ биха имали по-голяма мощ и биха били по-продуктивни.

В Синдикатът ни обединява общата идея, единомислието. Желанието да акцентираме върху изкуството за сметка на нашето его. Проектът е анти-его настроен. Вниманието е насочено към акта на творчество, а не към личността зад него. Не е важно как се казвам аз, идеите са от значение. Задаването на правилни въпроси и търсене на адекватни решения.
Опитваме се да се забавляваме и ако можем да бъдем полезни.

Пилотната серия на Синдикатът се казва Дистанции, защото проследява скъсяването на дистанциите между хората. Ние имаме едни и същи проблеми и ако един открие решение за себе си, то е валидно за голяма група от хора. Отделно в Синдикатът се изследват различни стилистики и жанрове и тяхната съвместимост.
Дистанции е фрагментарно произведение въпреки своята цялост. Всеки фрагмент е издържан в различен жанр. Освен това е много адекватен на съвременното интернет мислене. Знаем за т.нар. запинг - филмът, който зрителят сам създава, когато прескача през каналите на телевизора. Така всеки си прави специфичен филм, който никой друг не гледа.
Погледът на Дистанции е отправен към златната епоха на киното - преди 70-те години на ХХ век. Тук вече географията не играе важна роля.
Зад първия епизод на Синдикатът стои една личност - Пенка Кубратова, а всички останали са нейни ученици. Това са Лафер Вътев, Камен Драсов, Артур зад волана, Боян от Запада, известен още като Григор от Севера, Таня Конярска, която води една много специфична рубрика, наречена Чистият ефир, Малин Мишин, Вдъхновен Стефанов - да не пропусна някого. Но основната фигура е Пенка Кубратова.

Нямаме представа колко епизода ще бъдат създадени, но не искаме да се ограничаваме. Има поле за изява и може да се работи много. Доста неща можем да проучваме или да направим за първи път, поне на локално ниво в България.
Синдикатът е проект без финансиране. Идеята беше да се събере финансов фонд, с който да се подпомогне работата по новата серия. За съжаление, това се оказа трудна задача, защото хората имат малко странна култура на посещение. Много хора искат да го гледат, но често се събират прекалено много събития в един ден. От това обаче зависи бъдещето на сериала.
Втора серия със сигурност ще има, ще има и други серии. Но от финансите зависи бързината, с която ще работим.

С парите, които ще съберем от прожекцията, искаме да платим някакви, макар и символични хонорари на хората, които са участвали в Синдикатът. Защото тук е станало твърде честа практика хората, които са на върха на пирамидата - режисьори и продуценти, да не плащат на онези, които участват в продукциите.
Какво означава да нямаш възможност? При положение, че проектът ти струва 500-600 хиляди или милион лева - това не са много пари за кино, не може на едни да се плаща, а на други не. В този смисъл, ние сме направили една 28-минутна серия без никакви пари. И би било голямо постижение да успеем да отделим някакви средства за хората, които са участвали. Това ще докаже, че след като един филм без никакъв бюджет може да го направи, то никой няма оправдание да неглижира хората, с които работи.
Всичко, което правим, е личен пример. Искаме публиката, която види филма, да си зададе въпроса защо хората, които участват в него, го правят. Да разберат мотива им.

Любовта ми към киното тръгна от театъра. А театъра пък започна оттам, че бях страшно слаб ученик в икономическия техникум в Шумен. По това време със съученици сами си пишехме, режисирахме и играехме пиеси и така се насочих към изкуството.
Чувството ми за свобода е тясно свързано с изкуството. Там, въпреки че имаш догми и правила за изпълнение, имаш и правото да ги прескочиш и да опиташ да създадеш нов език.

Вдъхновението идва от провокацията, която дава самото изкуство, но и от неговата сила. Човек обича да бъде силен, търси къде е неговата сила. Неправдите в живота също много ме вдъхновяват. Негативната енергия ме зарежда.
Жмежмото е мой прякор, не помня кой го измисли. Жмежмо е негативната енергия, която ни заобикаля, поета от личността, преобразувана в позитивна енергия и предадена на хората.

Разграничавам киното от филмите. А Кубрик пък казва, че това, което не може да се изрази в една книга, е кино.
Последно гледах Торинския кон в програмата на Sofia International Film Fest. По някаква причина го бях изпуснал и ме смаза.
Още не съм гледал Елена на Звягинцев, неясно защо. Нещо ме спира явно. Има и много стари филми, които не съм гледал още.

Музиката е изключително важен компонент в киното - както с нейното отстъствие, така и с нейното наличие. Отделно изразно средство е.
Винаги силно са ме провокирали Четирите годишни времена на Вивалди. Много е заредена, много силна и дори, ако щеш, е кино музика. Също Серж Генсбур успява също много да ми повлияе. Иначе слушам разнообразни неща - от 2Pac до Led Zeppelin. А в киното много харесвам Енио Мориконе. Интересно е, че чак сега взе Оскар.

Не бих направил филм по книга - аз си пиша историите. Но обичам литературата. Хичкок казва, че няма смисъл да се прави филм по литературен шедьовър, защото ако това вече е шедьовър, ти нямаш какво повече да кажеш. Но Орсън Уелс с филма Процесът тотално го опровергава. Защото Процесът е толкова Орсън Уелс, колкото и Кафка. Този филм е безапелационно доказателство, че двама велики автори могат да съществуват заедно в една творба.
Най-големият проблем на българското кино е пресъздаването на атмосфера. Не разказът. Самата атмосфера отсъства и е изключително трудно да се постигне. Създаването на атмосфера много лесно успява да тушира други съществуващи дефекти на филма и да приспи бдителността на зрителя. Атмосферата те прави приятел с филма. След нея идват сюжетът, ритъмът и посланието му.

Оттук насетне предстоят много неща. Не е лошо да си намеря и работа. (смее се) Иначе имам много идеи. Имам идеи за два живота напред.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова