Йордан Ефтимов

Какво чете Кафка на плажа? Лесен въпрос: Повест за Генджи в превод на съвременен японски, направен от Танидзаки Джуничиро. Това чете Кафка Тамура. Повест за Генджи впрочем е като Принцеса дьо Клев на Мари дьо Лафайет - само че шест века по-рано. Води се за първия модерен, психологически роман, а всъщност си е любовна история. Преводачът, Танидзаки, е най-тънкият психолог на брака и любовта в японската проза на ХХ век.
А Франц Кафка? Знам, че е бил луд по киното. Във Венеция през есента на 1913-а например плакал на някаква мелодрама, озаглавена Poveri Bimbi (за две деца, разделени от родителите си). По това време не написал и ред в дневника си, камо ли да чете.

Горкичкият. Кой живее на улица „Консервна"? Сигурно Иречек - поне в това е убеден цял един народ. В действителност на кораба „Стайнбек" се возят няколко поколения български читатели и писатели. Напоследък едни подозират, че е корозирал и искат да го оставят на сух док, но други настояват, че дори и продънен, този кораб е по-непотопяем от новите модели. Питайте Керана Ангелова.
После. Какви пораснаха синовете на Великата мечка? Баща ми, като типичен син на Великата мечка, и до ден-днешен говори за огнена вода. Все по-малко хора го разбират обаче и дори бъркат израза. Карл Май е бил любимец на поколението на баща ми, както и на моето, но аз предпочитах Майн Рид.

Абе стават и двамата. Какво закусват шампионите? Би Би Си имаха кампания, озаглавена „Шампионите четат". Боксьори с книги в ръцете. Примерно. А когато организираха „Любимото стихотворение на нацията" и англичаните си избраха Ако на Киплинг, Би Би Си произведе клип, в който Федерер и Надал го четат, редувайки се. Има го в Youtube. Така че някои шампиони закусват поезия.
А кой хърка в котешката люлка? А вие знаете ли какво е карас? А чували ли сте за Килгор Траут?
Да, и? Бях някъде в десети клас, когато реших, че Траут е любимият ми писател изобщо. И до днес го уважавам много.

Какво вижда конникът без глава? Изкарахте го член на семейство Адамс. А всъщност той не вижда нищо. Но е ясно, че онзи, който го е нагласил на седлото, е видял мислено реакциите на онези, които ще срещнат силуета му. Майн Рид е учител по стратегия, чудя се само защо не го цитират повече феновете на компютърните игри. Героите му детективи не падат по-долу от Холмс.
Кого ще заровиш в гробището за домашни любимци? Първия попаднал ми психоаналитик.
Умно. Как би умрял във Венеция? Не като в новелата на Томас Ман, пази Боже. Нито имам вкус към епидемиите, нито си падам по Стендаловия комплекс. Когато през 1992-ра видях Венеция, не съм припадал в музея Гугенхайм. Повече ми допадна родното село на Петрарка - беше октомври и наровете се пръскаха с гръм по тротоарите.

Звучи като стихотворение. Какво има на юг от никъде? Постмодерният роман?
Как се справяш с пяната на дните? Не сублимирам, ако това питате.
Е, сега. Сънувам много, събуждам се и помня сънищата си поне десетина минути. Засега избягвам да пиша, разказвайки играта на света. Не мъстя. Не плюя върху ничии гробове.

Така, така. Какво си купи от панаира на суетата? Каква ти суета - говорим за света, света на човека. Ако някой ви каже, че има друг роман, освен реалистическия, не му вярвайте. Романът е сред откритията на XIX век - като естествения подбор и ваксините.
Затова трябва да призная, че предпочитам Балзак, Дикенс и Текери пред повечето писатели от следващия век.
А в нашия век - с кого е нежна нощта? Със света. Покрива го, за да го хвърли в кошмара отново. Метафората е сладка като шоколад с чили, защото няма нищо по-жестоко от редуването на нежност и жестокост.

За протокола - къде беше през 1984-та? Бях дете. А децата така или иначе са си в свой свят. Ходех на лагери и се чувствах волен като Лолита. После дойде Перестройката, Оруел беше издаден и на български (след руския превод, ясно) и откровението дойде.
Какво расте в тайната ти градина? Номерът на всяка тайна градина е тайнствеността, нали? Така че какво расте - очевидно тайната. Някои смятат, че тайните са признак на незрялост; аз ще се съглася с Макс Вебер, че без тях животът е невъзможен.

От кого се криеш в червената трева? От тромпетиста и саксофониста. Търсят си нотите. И момичетата.
Какво ловуваш в норвежката гора? След Бийтълс и Мураками? Любов. То друго за ловуване и без това няма.

Някой, с когото се шляеш? С една лейка. Фотоапарат. И нямам нищо против да си намеря самолетна перка в антиквариата. Не брошка или жезъл, а дълга два метра и половина гладка пластмасова дъска.
Като във Фотоувеличение, а? Какво ще правиш в остатъка от деня? Винаги се правя, че зная.

Фотография Васил Танев