Йосиф

Откъде идваш?
От Ирак съм.
И от колко време си в България?
Вече има пет години.

Откакто си тук, все като фризьор ли си работил?
Основно да. Но преди това имах друга професия - шивач съм.
С това ли си се занимавал в Ирак?
Малко по-особено е положението, защото твърде отдавна напуснах Ирак - вече 13 години. През това време бях в Гърция, в Италия, в Германия. Но се установих тук, в България.

По време на твоите пътешествия работил ли си?
Не, по-скоро разглеждах и ходех на гости на приятели и роднини, които са пръснати из света. Две години само обикалях, не съм работил.
Какъв беше пътят ти от Ирак до България?
Преди да се пусна по Европа бях в Йордания, в Сирия, в Ливан живях доста време, после в Турция, откъдето дойдох за първи път в България. От тук вече тръгнах по Гърция, Италия, Германия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия. Накрая пак се върнах в България, защото от тук ми издадоха документи. Пристигнах като бежанец от ситуацията в Ирак.

Защо реши да останеш в България?
Вече бях понаучил езика - не отлично, но се справям. Стана ми ясно, че ще мога да си организирам живота тук и реших да живея в България, защото ми харесва.
Лесно ли успя да се подредиш тук?
Да ти кажа, да. Не ми беше никак трудно да намеря работа. Просто трябва да имаш професия. Ако имаш професия и талант, няма да останеш гладен. А ако си наистина добър, нищо не пречи да станеш прочут в работата си.

Успя ли за тези пет години да завържеш приятелства и имаш ли с кого да се видиш и да разпуснеш?
Имам, имам. Няколко от приятелите ми пак са фризьори и бръснари. Събираме се, играем домино, излизаме на кафе.
Има ли къде да се събирате да играете домино - не е особено масова игра, камо ли по заведенията?
А, да, събираме се вкъщи или по парковете, когато е хубаво времето. Уговаряме се в кого ще отидем на гости, той готви и играем, говорим си.

Какъв искаше да станеш като малък?
Това беше много отдавна. Голямата ми мечта беше да видя света, да обикалям различните държави и да гледам как живеят хората, да сравнявам бита и културата им с Ирак. И постигнах тази мечта. С годините е било и хубаво, и малко трудно на моменти, но това исках. Когато заминах от Ирак, тръгнах сам. Бях на 17 години и не ми беше много лесно.

Ти си специалист в оформянето на бради и мустаци. Има ли много мъже, които ходят на бръснар и се грижат точно за тези така мъжкарски атрибути?
В момента е доста модерно мъжете да си пускат бради и да ги оформят. Аз дори мога да рисувам и да правя фигури от брадата. Освен това премахвам и ненужни косми с конец - това си е типично арабска техника. Боядисвам и вежди с къна, което пак си е наша стара традиция. Използва се и при редки вежди. Това жените доста го използват, защото къната, за разлика от молива, стои спокойно до десет дни.

Този метод на махане на косми с примка виждал ли си го другаде да се практикува масово или си е типично арабско наследство?
Точно затова ти казвам - това си е арабски талант и където и да отидем, ако това ни е умението, винаги си намираме работа. Още повече, че в Европа тази техника предизвиква интерес и хората го търсят. С този начин на работа си имам постоянни клиенти, на които им харесва, свикват и се връщат постоянно.
Страшно ли е, плашат ли се клиентите?
Понякога им е смешно или странно, като те гледат как държиш конеца и махаш космите. Но свикват и стават постоянни клиенти. А има и друго - с кола маска не можеш да оформяш така, както с конец.

А кое е специалното на това човек да отиде на бръснар, за да си оформи брадата?
Пак зависи от клиента. Мога да направя каквато форма и прическа пожелае. А ако не знае какво точно иска, предлагам варианти според формата на лицето, спрямо прическата и стила на човека. Дали да бъде тънка, по-широка, дали да е насочена надолу или да има извивки. Имам клиенти, които в началото идват и искат само едно нещо. Но с времето ми гласуват доверие и се съветват с мен за нови прически на брадата, свикват и вече сами си идват, сядат и казват: „Прави каквото решиш, ти я оправи!”.

Откакто живееш в България, липсва ли ти нещо и какво би променил?
Понякога ми липсва семейството. Не твърде силно обаче, защото с модерните технологии, когато искаме, си комуникираме по viber, skype, виждаме се на екраните.
Иначе тук отношението към мен като към чужденец понякога е малко по-различно. Но е много по-добре, отколкото в Германия например. Дори и като кухня намирам неща, които са ми близки. Всъщност, България не е твърде далече от нас като култура.
Би ли се върнал в Ирак и ако да, при какви условия?
Аз наистина искам родината ми да се подобри и да тръгне напред. Но честно казано, не виждам скоро нещата да се оправят. А за връщане - как да ти кажа, аз твърде отдавна съм си тръгнал оттам. Представи си ти например, ако отидеш да живееш, да кажем, в Америка и стоиш там 20 години, когато се върнеш, си се откъснал вече твърде много и не би могъл да живееш повече тук.
Освен това, в България има свобода, има всичко, което ми трябва. Можеш да намериш себе си, да се развиваш. А и вече съм различен човек, променил съм се. Иначе бих се връщал от време на време, да видя семейството си. И каквото и да си говорим, родината ми липсва. Но тук се чувствам на мястото си.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова